Ричард Хаклут
Пътешествия и открития (10)

X

Пътуването на Роджър Боденам с големия тримачтов барк „Окър“ до Кандия^[1] и Хиос през 1550 година

На 13 ноември в годината 1550 аз, Роджър Боденам, капитан на барка „Окър“, заминах и още същата вечер стигнах в Доувър, и като хвърлих котва, останах там до вторник и се срещнах с достойния рицар сър Антони Окър, собственик на кораба.

На 16 януари 1551 г. ние видяхме нос Финистере на испанския бряг. На 30-и пристигнахме в Кадис и там разтоварихме някои стоки. След това отплавахме за Месина в Сицилия, където разтоварихме много стока и останахме там до разпети петък през великденските пости.

Главен търговец, който натовари барка, беше чужденец на име Анселмо Салваго и понеже времената бяха много опасни и не можеше да се отиде в източната част на Средиземно море, особено на остров Хиос, без открит лист от турците, Анселмо обеща на собственика, че ще получи такъв открит лист в Месина. Но оттам ме изпратиха в Кандия, където ми отговориха, че трябва да поискам открит лист от Хиос и оттам ще ми го пратят. Затова бях принуден да изпратя човек там, обаче му отговорили, че турците отказват да издадат открит лист.

Бях длъжен да доставя в Хиос стоките, които бяха на кораба, или да ги изпратя там на мой риск. Търговците, без да ги е грижа, че мога да загубя кораба, бяха готови да ме принудят да замина, но аз твърдо отказвах да тръгна, тъй като турските галери бяха тръгнали срещу Малта. В Кандия имаше няколко турски кораба, които бяха карали жито за продан и бяха готови да отплават обратно за Турция. Те заминаха рано сутринта, носейки новината, че аз няма да напусна пристанището. Същата нощ обаче аз приготвих всичко, което смятах за необходимо, без да уведомя нито един човек от хората си, докато не настъпи часът за отплаване. Тогава обаче трябваше големи усилия да накарам моите моряци да тръгнат с кораба при такава явна опасност. В края на краищата успях да ги убедя да ме последват с изключение на трима, които оставих в пристанището.

Около осем часа вечерта при хубава луна бях вече готов да отплавам и скоро излязох от пристанището. Преди това обаче тримата моряци толкова се молиха на останалите да дойдат с нас, че бях принуден да ги взема на борда. И така с попътен вятър ние навлязохме в архипелага, но когато се намирахме между островите, вятърът отслабна и аз бях принуден да хвърля котва в залива на един остров, наречен Миконос, където останах 10–12 дни. Вдигнах котва и се насочих към остров Хиос, където стигнах същия следобед. Малките кораби, които ме придружаваха, се отделиха от мен, за да влязат в пристанището през нощта, но внезапно видяхме три турски ветрохода, които се насочиха към тях, за да ги ограбят. Моят лоцман, чийто син се намираше на един от малките кораби, ме помоли настойчиво да им помогна и аз заповядах на моя канонир да стреля с малкото оръдие по ветрохода, който се беше доближил до един от корабите. Изстрелът беше сполучлив и накара турците да прекъснат преследването и да изостанат зад кораба, който по този начин им се изплъзна. Тогава всичките малки кораби се върнаха при мен и помолиха да им разреша да останат зад моя кораб, докато се съмне. На сутринта аз докарах кораба пред пристанището на Хиос и изпратих една лодка да съобщи на тамошните търговци да изпратят веднага мауни да приберат стоката, защото иначе ще се завърна с целия си товар в Кандия.

Те настойчиво ме помолиха да вляза в пристанището, като ми гарантираха, че в течение на двадесет дни турската войска няма да ме нападне, иначе градът ще ми плати 12000 дуката. Тогава аз побързах и разпродадох на турците, които дойдоха на пристанището, всичките си стоки. След това подготвих с най-голяма бързина кораба за отплаване, защото се страхувах, че турската бойна флота може да пристигне. Те казаха: „Не можем да те защитим, защото, когато турчинът дойде, той взема всичко, което иска, и оставя само това, което благоволи да остави.“

Аз реших да тръгна. Обаче търговците, които мислеха повече за своите печалби, отколкото за сигурността на кораба ми, ми попречиха да замина, като подучиха моряците ми да искат да им платя заплатите веднага и да им дам време да ги изхарчат там.

Но бог ми помогна: като им платих заплатите тази вечер, аз ги заплаших, че ако не вдигнат ветрилата на часа, ще ги изправя пред съда в Англия и ще отговарят с главите си. Мнозина от тях бяха женени в Англия, имаха какво да губят и затова ме послушаха. Имах дванадесет канонири и техният началник, който беше луда глава, се съвещава известно време със слугата на собственика, след което дойде при мен с извадена сабя, като се кълнеше, че е обещал на собственика сър Антони Окър да живее и да умре на кораба и да го защищава срещу всички, които го нападнат, че ще се бие срещу цялата турска войска, но няма да се предаде. С този човек имах голяма разправия, но най-после го накарах да признае грешката си и да последва съвета ми. Така с големи усилия аз излязох от пристанището на Хиос с помощта на генуезки лодки, които изтеглиха моя кораб, и когато бях вече в открито море, бог ми прати бурен попътен вятър.

Около два часа и половина по-късно в Хиос пристигнали седем турски галери да заловят кораба ми и техният адмирал побеснял от ярост, когато видял, че ние вече не сме там. Той хвърлил в затвора някои от градските търговци, а хората от трите малки кораба, които оставих в пристанището, взел на галерите си. На следния ден там дошли още сто галери и останали в пристанището да изчакат другите кораби; когато станали всичко двеста и петдесет кораба, те отплавали да нападнат внезапно Малта. На следния ден след заминаването си видях бреговете на Кандия.

На този остров Кандия има много изгнаници, които живеят постоянно в планините. Четири-пет хиляди от тях слизат в градовете, за да служат като войници. Те са добри стрелци с лък и всеки един носи със себе си лък, стрели, меч и кама. Имат много дълги коси и носят ботуши, които достигат до слабините, и ризница от две части — едната отпред и другата отзад. Пият вино без мярка.

Когато турската флота отмина, аз натоварих кораба си с вино и други стоки и отплавах за Месина. И така, слава богу, пристигнах благополучно в Лондон с кораба и стоките невредими. Ричард Чансълър, който първи откри Русия, беше с мен на това пътуване, а също така и Матю Бейкър, който по-късно стана главен корабостроител на нейно величество кралицата.