Ричард Хаклут
Пътешествия и открития (48)

XLVIII

Третото плаване на кораба, изпратен през 1586 година на личните разноски на сър Уолтър Роли да подпомогне установената във Вирджиния колония

През 1586 година сър Уортър Роли стъкми за своя сметка един кораб с водоизместимост сто тона, натоварен с голямо количество най-разнообразни стоки, за да снабди и подпомогне колонистите, които бяха останали във Вирджиния. Те се бяха почти отчаяли, че ще получат някакви припаси, и понеже всички бяха твърдо решили да прекарат остатъка от живота си в тази страна, всеки един от тях се залови да осигури прехраната си. За да изпълнят това решение, те засадиха и засяха така изобилно всички неща, които им бяха необходими, че да им стигне за две години, без да се трудят повече. И тъй те разчитаха на собствената си реколта. Когато дойде 10 юни, имаше само две седмици до жътвата. Така се случи обаче, че по това време сър Франсис Дрейк, завръщайки се в Англия от благополучното си плаване, след като бе опустошил Санто Доминго, Картахена и Сан Агустин, реши да посети колонията на своите сънародници във Вирджиния. И тъй, като мина покрай Флорида, той спря по брега на онази област, която се населяваше от наши колонисти. Като видя някои от нашите хора, той пусна котва и слезе на сушата, разговаря с тях за положението им и състоянието на колонията и разпита как се развиват нещата. Отвърнаха му, че всички са живи, но все не им достигат провизии, че досега не са чули да им идва помощ от Англия. Затова го помолиха да им остави два-три кораба, та ако до известно време нямат известия от Англия, да могат да се завърнат сами, с което той се съгласи. Докато някои пишеха писма, които щяха да изпратят за Англия, и други съставяха доклади за злополуките си при пътуванията си, някои на сушата, други на борда на корабите, изви се голяма буря, която отнесе по-голямата част от флотилията навътре в морето, а на отнесените кораби се намираха първенците на колонията. Останалите колонисти, като видяха това, побързаха да се качат на трите кораба, които сър Франсис бе определил за колонията, и понеже се бояха, че няма да могат да достигнат другите кораби, оставиха всичко в най-голям безпорядък, сякаш бяха подгонени от някаква могъща армия; а действително така и беше, защото божията ръка се надигна срещу им като възмездие за жестокостите и насилията, които някои от тях бяха извършили спрямо коренните жители на страната.

Веднага след като нашите колонисти напуснаха този райски кът на земята, пристигна корабът, изпратен на разноски на сър Уолтър Роли и по негово нареждане. След като моряците прекараха известно време в дирене на колонията ни нагоре-надолу из страната и не успяха да я открият, те отплаваха с всичките провизии обратно за Англия.

Четиринадесет или петнадесет дни след заминаването на гореспоменатия кораб сър Ричард Гренвил пристигна тук с три добре запасени с храни кораба, но не намери кораба, който бе очаквал да завари, нито откри следа от установената във Вирджиния английска колония, която той бе основал през 1583 година. Прекара известно време там, но понеже не получи никакви известия за тях и намери населените от тях места пусти, а от друга страна, не желаеше да загуби владението върху тази земя, която англичани бяха обитавали толкова дълго, след като размисли добре, реши да остави някои хора в страната, та да запазят правата на Англия върху тази територия. Свали петнадесет души на остров Роанук, снабди ги изобилно с всякакви припаси, достатъчни, за да им стигнат за две години, и замина обратно за Англия.