Ричард Хаклут
Пътешествия и открития (14)

XIV

Писмо на мистър Джордж Килингуърт, първи агент на компанията в Московията, относно второто пътуване през годината 1555

Ваша светлост може да благоволи да научи, че благодарение на бога при това пътуване всички бяхме в добро здраве с изключение на нашия готвач, който, когато дойдохме до Холмогори^[1], падна от лодката във водата и се удави. На 11 септември пристигнахме във Вологда, изложихме стоките си, но продадохме много малко. Само един търговец ни предлагаше дванадесет рубли за един топ сукно (беше готов да закупи всичкото сукно, което носехме) и по четири алтъна^[2] за фунт захар, но ние отказахме, защото той беше първият и други търговци не бяха дошли. Боя се обаче, че и в бъдеще няма да бъде по-добре. Все пак направихме всичко, което можахме.

Дойдохме в Москва на 4 октомври и същата нощ бяхме настанени в една проста къща. На следния ден обаче ни повикаха при секретаря на императора, който ни поздрави с добре дошли и ни каза няколко любезни думи. Казахме му, че носим писмо от нейна милост кралицата до негова милост императора, и той пожела да го види. След това бяхме настанени в една по-добра къща. На седми секретарят ни повика пак. На девети ни повикаха да ни кажат да се приготвим за среща с императора на следния ден. Преди да се явим пред него, ние минахме през една голяма зала, където се намираха множество сребърни бъчонки, ведра, купи и широки съдове, подобни на легени за миене, всички отчасти позлатени. След това минахме в друга зала, където седяха (мисля) почти стотина души, облечени в обшити със златна сърма дрехи, и най-после влязохме в залата, където седеше негово величество, и там имаше, струва ми се, повече хора, отколкото в другата зала, също облечени в обшити със златна сърма дрехи. Поднесохме почитанията си на негово величество, който запита как е нейно величество нашата кралица, като я нарече братовчедка, и каза, че се радва, че сме пристигнали в добро здраве в царството му. После отидохме един по един при него и се ръкувахме, след което негово величество ни отпрати, като ни пожела добро здраве и ни покани да дойдем на обед. Обядвахме в негово присъствие, като седяхме с лице към негово величество и никой в залата не седеше с гръб към него, а имаше, мисля, към стотина души на обеда. На всички се сервираше в златни чинии, подноси, купи и чаши и всички съдове бяха не тънки, а от масивно злато; а освен тях на бюфета имаше още голям брой златни чинии, които не се използваха. На няколко пъти през време на обеда негово величество ни изпрати храна и питие от собствената си маса. Казаха ни, че желанието на негово величество е неговите най-добри търговци да се срещнат и разговарят с нас и че те трябва да чуят какви са цените на нашите стоки. Ние отговорихме, че те трябва най-напред да видят стоките ни, а после ние да кажем цените им, тъй като стоки от такова добро качество още не са били внасяни в царството. Тогава канцлерът каза: „Струва ми се, че най-добре ще бъде, ако установите кантората си в Холмогори, което е само на сто мили от пристанището, където вие ще разтоварвате стоките си. Всички наши търговци ще ви донасят всичките си стоки в Холмогори и по този начин нито ще идват, нито ще се връщат с празни ръце, тъй като, ако няма какво друго да купят, там има сол, която се продава на добра цена тук, така че ще има какво да натоварят.“ Ние много се зарадвахме, като чухме това, и се съгласихме с думите му. Но все пак, ако желаем, можем — каза той — да имаме една кантора във Вологда и една в Москва, дори в Новгород или където другаде поискаме в Русия.

Така можем да търгуваме три-четири години и през това време ще опознаем страната и търговците, ще се научим как най-добре да пазим интересите си, къде да отворим кантори и къде да търсим стоки. Аз купих петстотин квинтала прежда, която едно на друго ми излезе осем пени и четвърт за един руски фунт. Имам намерение да отида до Новгород и до Плескау^[3], откъдето идва повечето от най-добрия коноп, и се надявам да закупя такива стоки, каквито се намират там. Стъкмете напълно един кораб да бъде готов до началото на април да тръгне от Англия. Моля ви да не се оскърбявате от моите неумели писма, но то се дължи на липса на време. Ще намеря начин да ви изпратя писмо с голяма бързина, както ще бъде угодно богу, който нека закриля ваша светлост и ни изпрати добри продажби. Писано набързо.

На вашите заповеди

ДЖОРДЖ КИЛИНГУЪРТ,

търговец на манифактурни стоки