Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Also sprach Zaratustra, 1883–1885 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Жана Николова-Гълъбова, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Лирика в проза
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 35 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Диан Жон (2011)
Издание:
Фридрих Ницше. Тъй рече Заратустра
Книга за всички и никого
Първо издание
Превела от немски: Жана Николова-Гълъбова
Редактор: Димитър Денков
Художник: Евгений Клинчаров
Художествен редактор: Стефан Груев
Технически редактор: Ронка Кръстанова
Коректор: Славянка Мундрова
Встъпителна студия: проф. д-р Исак Паси
Послеслов: Жана Николова-Гълъбова
ALSO SPRACH ZARATUSTRA (Aus dem Nachlass 1882–1885);
von Friedrich Nietzsche
Nietzsches Werke Bd. VII
Alfred Kroner Verlag in Stuttgart
© Исак Соломон Паси, встъпителна студия
© Жана Николова-Гълъбова, превод, послеслов, 1990
с/о Jusautor, Sofia
Издателство „Христо Ботев“, София, 1990
Издателски №8638.
Дадена за набор на 23.VII.1990 г.
Подписана за печат на 5.X.1990 г.
Излязла м. декември
Печатни коли 23
Издателски коли 19,32
Условно-издателски коли 18,76
Формат 84/108/32
Цена 6,29 лв.
Код 22/9531229411/0442–5–90
Издателска къща „Христо Ботев“ — София, бул. „В. И. Ленин“ №47
ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н, Ракитин“ №2
История
- — Добавяне
Празник на магарето
1.
Но на това място в молебена Заратустра изгуби вече самообладание, изрева своето И-А, по-гръмко дори от магарето, и се втурна сред своите обезумели гости. „Но що правите тук вие, о, вдетинени люде? — извика той, като вдигаше от земята един по един молителите. — Горко ви, ако ви беше съгледал някой друг, а не Заратустра:
— всеки ще помисли, че сте станали със своята нова вяра най-върли богохулници или най-изкуфели от всички стари баби!
А и самият ти, о, стари папа, как се мири това с твоето собствено достойнство, че по този начин се молиш тук на магаре като на Бог?“
„О, Заратустра — възрази папата. — Прости, ала в божиите неща аз съм по-просветен дори от тебе. И тъй е право.
По-добре в този образ да се молиш богу, отколкото в никакъв образ. Размисли върху тези думи, мой високопоставен приятелю, и бързо ще отгатнеш, че в тях се крие мъдрост.
Този, който е казал «Бог е дух» — той е направил на земята най-голямата крачка и най-големия скок досега към безверието: такава дума не е вече лесно да се поправи на земята!
Моето старо сърце подскача и подрипва от това, че на земята все още има нещо, на което можеш да се молиш. Прости това, о, Заратустра, на едно старо, набожно папско сърце!“
„А ти — рече Заратустра на пътника и сянката, — а ти назоваваш себе си свободен дух и си въобразяваш, че си такъв, а изпълняваш тук такива идолопоклоннически обреди и свещенодействия?
По-лошо постъпваш тук наистина, отколкото при твоите смугли блудници, о, ти, лош нов веропоклонниче!“
„Доволно лош — отговори пътникът и сянката, — имаш право ти: ала що съм виновен аз за това? Старият бог оживя, о, Заратустра, а ти си приказвай каквото си искаш.
Най-уродливият човек е виновен за всичко: той отново го възкреси. Макар и да твърди, че някога го е убил: смъртта при боговете е винаги само предубеждение.“
„А ти, проклет стари магеснико — рече Заратустра, — що извърши ти? Кой би могъл в това свободно време отсега насетне да вярва в тебе, щом като ти самият вярваш в такива магарешки идоли?
Извършил си голяма глупост, как може ти, хитроумният, да извършиш такава глупост?“
„О, Заратустра — възрази хитроумният магесник,
— ти имаш право, наистина беше голяма глупост, а освен това тя ми струва доста скъпо.“
„А също и ти — се обърна Заратустра към добросъвестника на духа, — размисли и си тури пръста на носа! Нима нищо тук не е в разрез с твоята съвест? Не е ли твоят дух прекалено чист за това молебствие и за тамянокадежа на тези богомолци?“
„Има нещо в това — отвърна добросъвестникът и тури пръст на носа си, — има нещо в това зрелище, което действува дори благотворно на съвестта ми.
Може би аз не трябваше да вярвам в бога: сигурно е обаче, че бог в този образ ми изглежда най-достоверен.
Според свидетелството на най-набожните люде бог трябва да е вечен, който има толкова много време на разположение, той не бърза. Колкото се може мудно и глупаво: по тоя начин всеки би могъл да стигне много далеч.
А който има премного дух, той би могъл наистина самият да се вдурачи в глупостта и лудостта. Помисля за самия себе си, о, Заратустра!
Ти самият — наистина дори и ти би могъл поради излишък и мъдрост да станеш магаре!
Нима един съвършен мъдрец не върви охотно по най-криви пътища? Очевидността учи на това, о, Заратустра — твоята очевидност!“
„А ти самият, най-сетне — рече Заратустра и се обърна към най-уродливия човек, който все още лежеше на земята с протегната към магарето ръка (тъй като му даваше да пие вино). — Говори, о, неразумни човече, що си сторил ти?
Изглеждаш ми преобразен, очите ти горят, наметката на възвишен обвива твоята уродливост: що си сторил ти?
Вярно ли е това, що твърдят онези, че си го възкресил отново? И защо? Не беше ли с основание той убит и затрит?
Самият ти ми се виждаш възкръснал: що си сторил ти? Що си върнал ти? В що си се превърнал ти? Говори, о, Неизразими?“
„О, Заратустра! — отвърна най-уродливият човек. — Ти си хитрец!
Дали Той е още жив, или се е съживил, или навеки мъртъв — кой от нас двамата знае това най-добре? Аз те питам.
Едно обаче знам аз — от самия тебе го научих някога, о, Заратустра: който иска най-съвършено да убие, той се смее.“
„Не с гняв, а със смях се убива“ — тъй говореше ти някога. „О, Заратустра, о, потайни човече, ти, рушителю без гняв, о, ти, опасни светецо — ти си хитрец!“
2.
Ала тогава се случи тъй, че Заратустра, явно учуден от толкова хитрушански отговори, отскочи назад към изхода на пещерата и обърнат към всички гости, извика със силен глас:
„О, вие всички лукави глумци и шегобийци! Що се преструвате и прикривате пред мене!
Как на всеки от вас сърцето подскачаше от наслада и злоба, че най-сетне още веднъж се превърнахте в дечица, сиреч набожни,
— че най-сетне отново постъпихте, както постъпват дечица, сиреч се молехте със скръстени ръчички и мълвяхте: «мили боже»!
Ала сега опразнете тази детска стая, моята собствена пещера, където днес всякакъв род детинщина се развихри като у дома си. Охладете тук навън вашата разгорещена палавост и дивото биене на сърцата си.
Разбира се: ако не станете като дечицата, вие не ще влезете в царството небесно. (И Заратустра посочи с ръце нагоре към небето.)
Ала ние дори съвсем не желаем да влезем в царството небесно: ние сме станали вече мъже — затова ние искаме земното царство.“
3.
И още веднъж започна Заратустра да говори. „О, мои нови приятели! — рече той — О, чудни люде, о, възвишени люде, колко ми се нравите вие сега,
— откакто се развеселихте отново! Всички вие сякаш сте наистина разцъфтели. Струва ми се, че такива цветя като вас имат нужда от нови празници,
— от някаква малка храбра лудория, някакво богослужение и магарешки празник, от един стар весел глумец Заратустра — вихър, който с повея си проветрява душите ви.
Не забравяйте тази нощ и този магарешки празник, о, вие, възвишени люде! Това вие изнамерихте в моя дом и аз тълкувам това като добро знамение. Такива неща изнамират само болници, привдигащи се от тежка болест!
И ако нявга празнувате отново този празник на магарето, сторете го от обич към себе си, ала и от обич към мене! И в моя памет!“