Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Also sprach Zaratustra, 1883–1885 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Жана Николова-Гълъбова, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Лирика в проза
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 35 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Диан Жон (2011)
Издание:
Фридрих Ницше. Тъй рече Заратустра
Книга за всички и никого
Първо издание
Превела от немски: Жана Николова-Гълъбова
Редактор: Димитър Денков
Художник: Евгений Клинчаров
Художествен редактор: Стефан Груев
Технически редактор: Ронка Кръстанова
Коректор: Славянка Мундрова
Встъпителна студия: проф. д-р Исак Паси
Послеслов: Жана Николова-Гълъбова
ALSO SPRACH ZARATUSTRA (Aus dem Nachlass 1882–1885);
von Friedrich Nietzsche
Nietzsches Werke Bd. VII
Alfred Kroner Verlag in Stuttgart
© Исак Соломон Паси, встъпителна студия
© Жана Николова-Гълъбова, превод, послеслов, 1990
с/о Jusautor, Sofia
Издателство „Христо Ботев“, София, 1990
Издателски №8638.
Дадена за набор на 23.VII.1990 г.
Подписана за печат на 5.X.1990 г.
Излязла м. декември
Печатни коли 23
Издателски коли 19,32
Условно-издателски коли 18,76
Формат 84/108/32
Цена 6,29 лв.
Код 22/9531229411/0442–5–90
Издателска къща „Христо Ботев“ — София, бул. „В. И. Ленин“ №47
ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н, Ракитин“ №2
История
- — Добавяне
За проповедниците на смъртта
Има проповедници на смъртта: и земята е пълна от такива, на които трябва да се проповядва отвръщане от живота.
Пълна е земята с лишни люде, покварен е животът от тяхната многомодност. Защо не можеше с обещания за „вечен живот“ да ги примамят от този живот!
„Жълти“ — тъй зоват проповедниците на смъртта, или „черни“. Ала аз ще ви ги покажа и в други багри.
Ето ги страшните, които носят в себе си хищното животно и нямат никакъв избор освен долни страсти или себеразкъсване. А и техните страсти са също себеразкъсване.
Те дори не са станали още напълно човеци, тези страшни проповедници: нека си проповядват отвръщане от живота и дано самите те да се отправят час по-скоро за вечния живот!
Ето ги душевно охтичавите: едва са се родили и започват вече да линеят и умират бавно, изпълнени с копнеж по учения за умора и отричане от живота.
Те бяха желали да са мъртви и ние би трябвало да одобрим тяхната воля за смърт! Нека се пазим да не пробудим тези мъртъвци и да не накърним тези живи ковчези!
Срещне ли ги болник или старец, или труп, в същия миг те казват: „Животът е опроверган!“
Ала само те са опровергани — и тяхното око, което вижда само единия лик на битието.
Обвити в дълбока меланхолия и жадни за дребните случайности, които носят смърт: тъй чакат те и стискат зъби от нетърпение.
Или пък протягат ръце към бонбони и сами се надсмиват при това над детинщината си; те висят на тънката сламка на своя живот и се подиграват, че все още висят на една сламка.
Тяхната мъдрост гласи: „Глупец е този, който продължава да живее, но дотолкова и ние сме такива глупци. Тъкмо това е най-глупавото в живота!“
„Животът е само страдание“ — казват други и не лъжат: та погрижете се да престанете да живеете! Та погрижете се да секне животът, който е само страдание!
И нека така да гласи учението на вашата добродетел: „Длъжен си сам да туриш край на живота си. Длъжен си сам да се измъкнеш скришом от него!“
„“Сладострастието е грях" — твърдят Едните, които проповядват смърт. — Да се отделим встрани и да не създаваме деца!"
„Да раждаш е трудно — казват Другите, — защо още да се ражда? Раждаме само нещастници!“ Също и те са проповедници на смъртта.
„“Състрадание трябва" — така говорят Третите. — Вземете, що имам. Вземете ме какъвто съм! Толкова по-малко ще ме обвързва животът!"
Ако бяха поначало състрадателни, те биха отровили живота на ближните си. Да бъдат зли — това би било тяхната истинска добрина.
Ала те искат да се освободят от живота — какво ги е грижа, че със своите вериги и подаръци още по-здраво обвързват другите?
А и вие, чийто живот е адски труд и вечна мъка, мигар вие не сте крайно уморени от живота! Мигар не сте вече достатъчно зрели за проповедта на смъртта?
Вие всички, които обичате непосилния труд, бързината, новостта, непознатото — вие не можете да се понасяте, вашето усърдие е бягство и воля да забравите сами себе си.
Ако вярвахте малко повече в живота, по-малко бихте се отдавали на мига. Ала за чакане вие нямате достатъчно устойчивост в себе си — дори не и за леност.
Навред ехти гласът на тези, които проповядват смъртта, а земята е пълна с такива, на които трябва да се проповядва смърт.
Или „вечен живот“: за мене е все едно — стига те бързо да се отправят нататък.
Тъй рече Заратустра.