Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра (26) (Книга за всички и никого)

За любовта към ближния

Вие се стремите към ближния и имате хубави думи за това. Ала аз ви казвам: вашата любов към ближния е вашата лоша любов към вас самите.

Вие бягате към ближния от самите себе си и се мъчите да направите от това добродетел: ала аз прозирам вашето „безкористие“.

„Ти“ е по-старо от „Аз“; „Ти“ е канонизирано вече, ала „Аз“ все още не е. И така човек се стреми към ближния.

Съветвам ли ви да обичате ближния? По-скоро бих ви посъветвал да бягате от ближния и да обичате далечния.

По-високо от любовта към ближния стои любовта към далечния и бъдещия човек; още по-високо от любовта към човека стои за мене любовта към нещата и призраците.

Призракът, който тича подире ти, брате мой, е по-красив от тебе; защо не му дадеш своята плът и своите кости? Ала ти се боиш и тичаш при ближния си!

Вие сами не понасяте себе си и не се обичате достатъчно: а сега искате да съблазните ближния към любов и да се позлатите с неговата заблуда.

А аз бих желал да не понасяте разни ближни и техните съседи: така ще бъдете принудени от само себе си да си създадете своя приятел и неговото преливащо от обич сърце.

Вие си поканвате един свидетел, когато искате да говорите добро за себе си, и след като сте го съблазнили да мисли добро за вас, самите вие мислите добро за себе си.

Не само този лъже, който говори въпреки своето знание, а тъкмо онзи, който говори въпреки своето незнание. А тъй говорите вие за себе си в общуване и лъжете съседа си за себе си.

Тъй казва шутът: „Общуването с людете покварява характера, особено ако човек изобщо го няма.“

Един отива при ближния, защото търси себе си, а друг — защото би желал да загуби себе си. Вашата лоша обич към самите вас прави от самотата ви затвор.

Далечните са тези, които заплащат вашата обич към ближния; и колчем се съберете петима наедно, все трябва да умре някой шести.

Не обичам аз също и празниците ви: премного актьори намирах там, а и като актьори се държаха често и зрителите.

Не на ближния ви уча аз, а на приятеля. Нека приятелят е признак на земята и предчуствие за свръхчовека.

Аз ви уча на приятеля и неговото препълнено сърце. Ала човек трябва да умее да стане сюнгер, ако иска да бъде обичан от препълнени сърца.

Аз ви уча на приятеля, в когото светът се съдържа завършен, едно блюдо на доброто, на творящия приятел, който винаги носи в себе си един завършен свят за подарък.

И както светът се е раздиплил за него, тъй се надипля той отново на пръстени за него, също както доброто се осъществява чрез злото, както целта от случайността.

Нека бъдещето и най-далечното бъдат причината за твоето днес, в приятеля си обичай свръхчовека като свой приятел.

Братя, мои, не ви съветвам да обичате ближния си, аз ви съветвам да обичате най-далечния.

Тъй рече Заратустра.