Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра (28) (Книга за всички и никого)

За стари и млади женички

— Къде се прокрадваш в сумрака така плахо, Заратустра? И що криеш така предпазливо под наметалото си?

Дали е съкровище, подарено ти от някого? Или може би дете, което ти се е родило? А може би ти си тръгнал по лошия път на крадците, о, приятелю, на нечестивите?

— Воистина, братко мой! — отвърна Заратустра. Съкровище е, което ми е подарено. Една малка истина е това, що нося.

Ала тя е палава като малко дете и ако не й запушвам устата, тя ще пропищи света с крясъците си.

Когато днес на залез слънце вървях самотен по пътя си, ме срещна една стара жена и заговори тъй на моята душа:

— Много неща каза Заратустра и на нас, жените, ала не ни каза нищо той за жената.

А аз и отвърнах:

— За жената трябва да се говори само на мъже.

— Говори и на мене за жената — рече тя. — Аз съм вече доста стара, за да забравя веднага думите ти.

И аз изпълних молбата на старицата и рекох тъй:

— Всичко у жената е загадка — и всичко у нея има едно-единствено разгадаване; то се казва „бременност“.

Мъжът е за жената средство: целта е винаги детето. Ала що е жената за мъжа?

Две неща желае истинският мъж: опасност и игра. Затова желае той жената като най-опасната играчка.

Мъжът трябва да се възпитава за война, а жената — за отмора на воина: всичко друго е глупост.

Пресладки плодове воинът не обича. Затова той обича жената: дори и най-сладката жена нагарча.

По-добре от мъжа разбира жената децата, ала мъжът е по-голямо дете от жената.

В истинския мъж се крие едно дете: то иска да играе. Хайде, о, жени, открийте детето в мъжа!

Играчка да бъде жената, чиста и изящна като скъпоценен камък, озарена от добродетелите на един свят, който още не е настъпил.

Нека лъчът на звездите блести във вашата любов! Вашата надежда да гласи: „Дано аз да родя свръхчовека!“

Във вашата любов нека има храброст! Със своята любов връхлитайте тогова, който ви вселява страх.

Нека във вашата любов да бъде честта ви! Инак жената разбира малко от чест. Ала нека това бъде вашата чест: обичайте винаги повече, отколкото ви обичат, и никога не бъдете втори!

Мъжът да се бои от жената, когато тя обича: тогава тя принася всякаква жертва и всичко друго няма никаква стойност за нея.

Мъжът да се бои от жената, когато тя мрази: защото в дъното на душата си мъжът е само зъл, докато жената е лоша.

Кого мрази жената най-люто? Тъй рече желязото на магнита: „Аз те мразя най-люто, защото ти притегляш, ала не си достатъчно силен да привлечеш към себе си.“

— Щастието на мъжа гласи: „Аз искам“. Щастието на жената гласи: „Той иска“.

„Виж, току-що светът стана съвършен!“ — така мисли всяка жена, когато се покорява от цялата си любов.

А жената трябва да се покорява и да намери дълбочина за своята повърхност. Повърхност е душевността на жената, бурно раздвижен покров над плитка река.

Ала душевността на мъжа е дълбока, неговата река клокочи в подземни пещери: жената предчувствува неговата сила, но не я разбира.

Тогава старицата отвържа:

— Много приятни неща каза Заратустра — особено за жените, които са достатъчно млади за тях.

Чудно нещо, Заратустра уж малко знае за жените, а пък говори право за тях! Дали заради това, че за жената няма нищо невъзможно?

А сега приеми за благодарност една малка истина! Та аз съм доста стара вече за нея!

Завий я и затули устата й: иначе тя ще проглуши ушите ти с крясъците си. Тази малка истина.

— Дай ми, жено, своята малка истина! — рекох аз. И тъй рече старата жена:

— При жена ли отиваш? Не забравяй камшика!

Тъй рече Заратустра.