Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра (61) (Книга за всички и никого)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Also sprach Zaratustra, –1885 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Лирика в проза
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 34 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Диан Жон (2011)

Издание:

Фридрих Ницше. Тъй рече Заратустра

Книга за всички и никого

Първо издание

 

Превела от немски: Жана Николова-Гълъбова

Редактор: Димитър Денков

Художник: Евгений Клинчаров

Художествен редактор: Стефан Груев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Славянка Мундрова

Встъпителна студия: проф. д-р Исак Паси

Послеслов: Жана Николова-Гълъбова

 

ALSO SPRACH ZARATUSTRA (Aus dem Nachlass 1882–1885);

von Friedrich Nietzsche

Nietzsches Werke Bd. VII

Alfred Kroner Verlag in Stuttgart

© Исак Соломон Паси, встъпителна студия

© Жана Николова-Гълъбова, превод, послеслов, 1990

с/о Jusautor, Sofia

 

Издателство „Христо Ботев“, София, 1990

Издателски №8638.

Дадена за набор на 23.VII.1990 г.

Подписана за печат на 5.X.1990 г.

Излязла м. декември

Печатни коли 23

Издателски коли 19,32

Условно-издателски коли 18,76

Формат 84/108/32

Цена 6,29 лв.

Код 22/9531229411/0442–5–90

Издателска къща „Христо Ботев“ — София, бул. „В. И. Ленин“ №47

ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н, Ракитин“ №2

История

  1. — Добавяне

За отминаването

Тъй, минаващ бавно през много народ и прекосяващ много градове, Заратустра се завръщаше по околни пътища в своята планина и пещерата си. И ето че той се озова ненадейно пред портите на големия град и като изневиделица се затече срещу него един разпенен палячо с разперени ръце и му препречи пътя. А той беше същият палячо, когото народът зовеше „маймуна на Заратустра“, защото беше усвоил нещо от напевността на неговата реч и заел също с удоволствие много от съкровищницата на неговата мъдрост. Палячото рече тъй на Заратустра:

— О, Заратустра, тук е големият град. Тук ти нямаш що да дириш, а можеш всичко да изгубиш.

Защо искаш ти да прегазиш тая тиня? Имай милост към нозете си! По-добре плюй на градските порти и се върни обратно!

Тук е ад за мисли на отшелник: тук великите мисли живи се задушават и сготвят на дребно.

Тук изтляват всички велики чувства. Тук могат да тракат само съсухрени като скелети дребни чувственца!

Нима не надушваш вече кланиците и готварниците на духа? Нима не димят във въздуха на този град изпаренията от кръвта на заклания дух?

Нима не виждаш как душата виси като провиснали мръсни дрипели? А отгоре на всичкото те правят вестници от тези дрипели.

Нима не чуваш, че духът тук се е превърнал в игрословица? Отвратителна помия от думи бълва той! А отгоре на всичко те правят вестници от тази словесна помия.

Те взаимно се насъскват и не знаят за какво. Те взаимно се горещят и не знаят защо. Те дрънкат с тенекията си, звънтят със златото си.

Те са студени и търсят топлина в печени води, те са разгорещени и търсят прохлада в замръзнали духове. Всички те са хилави и пристрастени към обществени мнения.

Всички страсти и пороци са тук у дома си. Ала между тях има и добродетелници, има много ловка назначена добродетел.

Много ловка добродетел с пръсти за писане и корав дирник, свикнал да хваща мазоли и да чака добродетел, благословена с малки звезди по гърдите и дъщери с подплънки на кльощавия си задник.

Има тук също и много набожност и много вярващо блюдолизничество и раболепно низкопоклонничество пред бога на войнствата.

Тъй като „отгоре“ капе звездата и благосклонната плюнка, „нагоре“ се стреми копнежно всяка беззвездна гръд.

Месецът има харман, а харманът има свои лунни телета. Ала на всичко, що иде от този харман, народът от просяци и всяка ловка просяшка добродетел се моли.

„Аз служа, ти служиш, ние служим“ — тъй се моли всяка ловка добродетел нагоре към княза, за да се окачи най-сетне заслужената звезда на тесните гърди.

Ала месецът се върти и около всичко земно: князът пък от своя страна се върти дори около най-земното, а това е златото на бакалите.

Богът на войнствата не е бог на кюлчетата злато. Князът предполага, бакалинът разполага!

В името на всичко светло и силно, и добро у тебе, о, Заратустра, плюй на този град на бакалите и се върни!

Тук тече всяка кръв гнилостна и ленива, и пенеста по всички жили. Плюй на големия град, който е голямото купище, гдето се струпва изметът на обществото!

Плюй на града на смазаните души и тесни гърди, на злите очи, на лепкавите пръсти:

— на града на натрапниците, на безсрамниците, на драскачите и кресльовците, на пламенните честолюбци,

— където гноясва всичко загнило, съмнително, похотливо, мрачно, разкапано, набрало, съзаклятническо,

— плюй на големия гради се върни!

 

 

Но тук Заратустра прекъсна разпенения палячо и му запуши устата.

— Престани най-сетне! — извика Заратустра. — Отдавна вече изпитвам погнуса от речта ти и от тебе!

Защо толкова дълго живя до блатото, че самият ти трябваше да се превърнеш в жаба и кекерица?

Не тече ли сега и у самия тебе гнилостна пенеста блатна кръв по жилите ти, че си се научил да квакаш и злословиш така?

Защо не отиде в гората? Или не се залови да ореш земята? Нима морето не е пълно със зелени острови?

Аз презирам твоето презрение. И ако ти искаш да ме предпазиш, защо не предпази самия себе си?

Само от обич трябва да излита моето презрение и моята предпазваща птица, но не от блато.

Тебе те назовават моя маймуна, о, ти, разпенен палячо! Ала аз те назовавам своя грухтяща свиня — с грухтене ти ми разваляш дори моята похвала на глупостта.

Та що е било онова, което най-напред те е накарало да загрухтиш? Може би, че никой не те е достатъчно ласкал — затова ти си се настанил до това купище, за да имаш основание повече да грухтиш:

— за да имаш основание за повече отмъщение. Именно отмъщение, о, суетни шуте, е цялото ти пенене, добре те отгатнах!

Но твоята шутовска реч ми вреди дори там, където имаш право! И дори речта на Заратустра да би имала стократно право, ти все пак би постъпил винаги несправедливо към моето слово!

 

 

Тъй рече Заратустра и насочи поглед към града, въздъхна и дълго мълча. Накрая рече той тъй:

— И аз изпитвам погнуса от този голям град, не само този палячо. И тук, и там нищо не може да се подобри и нищо да се влоши.

Горко на този голям град! И аз бих желал да видя огнения стълп, в който той ще изгори!

Защото такива огнени стълпове трябва да предхождат великото пладне. Ала то си има своето време и своя собствена съдба.

Но тази поука давам аз на тебе, шуте, на прощаване — там, където не може да обича, човек трябва да отмине!

Тъй рече Заратустра и отмина палячото и големия град.