Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра (29) (Книга за всички и никого)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Also sprach Zaratustra, –1885 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Лирика в проза
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 34 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Диан Жон (2011)

Издание:

Фридрих Ницше. Тъй рече Заратустра

Книга за всички и никого

Първо издание

 

Превела от немски: Жана Николова-Гълъбова

Редактор: Димитър Денков

Художник: Евгений Клинчаров

Художествен редактор: Стефан Груев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Славянка Мундрова

Встъпителна студия: проф. д-р Исак Паси

Послеслов: Жана Николова-Гълъбова

 

ALSO SPRACH ZARATUSTRA (Aus dem Nachlass 1882–1885);

von Friedrich Nietzsche

Nietzsches Werke Bd. VII

Alfred Kroner Verlag in Stuttgart

© Исак Соломон Паси, встъпителна студия

© Жана Николова-Гълъбова, превод, послеслов, 1990

с/о Jusautor, Sofia

 

Издателство „Христо Ботев“, София, 1990

Издателски №8638.

Дадена за набор на 23.VII.1990 г.

Подписана за печат на 5.X.1990 г.

Излязла м. декември

Печатни коли 23

Издателски коли 19,32

Условно-издателски коли 18,76

Формат 84/108/32

Цена 6,29 лв.

Код 22/9531229411/0442–5–90

Издателска къща „Христо Ботев“ — София, бул. „В. И. Ленин“ №47

ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н, Ракитин“ №2

История

  1. — Добавяне

За ухапването от пепелянка

Един ден Заратустра бе заспал под една смоковница, понеже беше горещо, и бе покрил лицето си с ръце. Но ето че припълзя една пепелянка и го ухапа по врата, тъй че Заратустра изпищя от болка. Когато си махна ръцете от лицето, той погледна змията. Тя позна очите на Заратустра, несръчно се завъртя и понечи да избяга.

— Чакай! — рече Заратустра. — Още не си получила моята благодарност. Ти ме събуди тъкмо навреме — предстои ми още дълъг път.

— Твоят път за съжаление е вече къс — промълви скръбно пепелянката, — защото моята отрова убива.

Заратустра се усмихна:

— Чувал ли е някой, змей да умира от отрова на змия! — възкликна той. — Изтегли си обратно отровата! Не си толкова богата, за да ми я подариш.

Тогава пепелянката отново обви шията му и облиза раната.

Когато Заратустра веднъж разправи тази случка на учениците си, те запитаха:

— О, Заратустра, каква е поуката от твоя разказ?

Заратустра отговори така на въпроса им:

— Рушител на морала ме наричат добрите и правдивите: моят разказ е неморален.

Ала ако имате някой враг, не му заплащайте злото с добро, защото това ще го засрами. Обратно, докажете му, че ви е направил нещо добро.

И по-скоро се сърдете, отколкото да го засрамвате! И когато ви проклинат, никак не ми се нрави, че вие искате да отвърнете с благословии. По-добре и вие проклинайте по малко.

И ако ви се случи голяма неправда, послушайте ме и извършете веднага пет малки срещу нея! Отвратителна гледка представя онзи, когото едничък гнети неправдата.

Знаехте ли вече това? Споделена неправда е половина правда. И този трябва да поеме неправдата върху себе си, който може да я понесе!

Малкото отмъщение е по-човечно, отколкото никакво отмъщение. И ако наказанието не е правда и чест за нарушителя, аз не признавам и вашите наказания.

По-изискано е да се изкараш неправ, да, отколкото да излезеш прав, особено когато имаш право. Само че трябва да бъдеш достатъчно богат за това.

Не обичам вашата студена справедливост. А от очите на вашите съдници гледат винаги само палачът и неговото хладно желязо.

Кажете, къде се намира справедливостта, която е любов със зрящи очи?

Хайде, намерете ми любовта, която понася не само всяко наказание, ала и всяка вина!

Хайде, изнамерете също и справедливост, която оправдава всекиго с изключение на този, който съди!

Искате ли да чуете още и това? За оногова, който иска да бъде напълно справедлив, също и лъжата се превръща в человеколюбие.

Но как бих могъл аз да бъда напълно справедлив? Как бих могъл да въздам по заслуга всекиму неговото? Достатъчно би било за мене да въздам всекиму моето!

И накрая, братя мои, пазете се да вършите неправда спрямо всички отшелници! Как би могъл един отшелник да забрави! Как би могъл да се отплати!

Дълбок кладенец е отшелникът. Лесно е да се хвърли камък в него; ала ако е паднал на дъното, кой би се наел да го извади?

Пазете се да не оскърбите отшелника! И все пак, ако го сторите, тогава го и умъртвете!

Тъй рече Заратустра.