Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Also sprach Zaratustra, 1883–1885 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Жана Николова-Гълъбова, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Лирика в проза
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 35 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Диан Жон (2011)
Издание:
Фридрих Ницше. Тъй рече Заратустра
Книга за всички и никого
Първо издание
Превела от немски: Жана Николова-Гълъбова
Редактор: Димитър Денков
Художник: Евгений Клинчаров
Художествен редактор: Стефан Груев
Технически редактор: Ронка Кръстанова
Коректор: Славянка Мундрова
Встъпителна студия: проф. д-р Исак Паси
Послеслов: Жана Николова-Гълъбова
ALSO SPRACH ZARATUSTRA (Aus dem Nachlass 1882–1885);
von Friedrich Nietzsche
Nietzsches Werke Bd. VII
Alfred Kroner Verlag in Stuttgart
© Исак Соломон Паси, встъпителна студия
© Жана Николова-Гълъбова, превод, послеслов, 1990
с/о Jusautor, Sofia
Издателство „Христо Ботев“, София, 1990
Издателски №8638.
Дадена за набор на 23.VII.1990 г.
Подписана за печат на 5.X.1990 г.
Излязла м. декември
Печатни коли 23
Издателски коли 19,32
Условно-издателски коли 18,76
Формат 84/108/32
Цена 6,29 лв.
Код 22/9531229411/0442–5–90
Издателска къща „Христо Ботев“ — София, бул. „В. И. Ленин“ №47
ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н, Ракитин“ №2
История
- — Добавяне
За ухапването от пепелянка
Един ден Заратустра бе заспал под една смоковница, понеже беше горещо, и бе покрил лицето си с ръце. Но ето че припълзя една пепелянка и го ухапа по врата, тъй че Заратустра изпищя от болка. Когато си махна ръцете от лицето, той погледна змията. Тя позна очите на Заратустра, несръчно се завъртя и понечи да избяга.
— Чакай! — рече Заратустра. — Още не си получила моята благодарност. Ти ме събуди тъкмо навреме — предстои ми още дълъг път.
— Твоят път за съжаление е вече къс — промълви скръбно пепелянката, — защото моята отрова убива.
Заратустра се усмихна:
— Чувал ли е някой, змей да умира от отрова на змия! — възкликна той. — Изтегли си обратно отровата! Не си толкова богата, за да ми я подариш.
Тогава пепелянката отново обви шията му и облиза раната.
Когато Заратустра веднъж разправи тази случка на учениците си, те запитаха:
— О, Заратустра, каква е поуката от твоя разказ?
Заратустра отговори така на въпроса им:
— Рушител на морала ме наричат добрите и правдивите: моят разказ е неморален.
Ала ако имате някой враг, не му заплащайте злото с добро, защото това ще го засрами. Обратно, докажете му, че ви е направил нещо добро.
И по-скоро се сърдете, отколкото да го засрамвате! И когато ви проклинат, никак не ми се нрави, че вие искате да отвърнете с благословии. По-добре и вие проклинайте по малко.
И ако ви се случи голяма неправда, послушайте ме и извършете веднага пет малки срещу нея! Отвратителна гледка представя онзи, когото едничък гнети неправдата.
Знаехте ли вече това? Споделена неправда е половина правда. И този трябва да поеме неправдата върху себе си, който може да я понесе!
Малкото отмъщение е по-човечно, отколкото никакво отмъщение. И ако наказанието не е правда и чест за нарушителя, аз не признавам и вашите наказания.
По-изискано е да се изкараш неправ, да, отколкото да излезеш прав, особено когато имаш право. Само че трябва да бъдеш достатъчно богат за това.
Не обичам вашата студена справедливост. А от очите на вашите съдници гледат винаги само палачът и неговото хладно желязо.
Кажете, къде се намира справедливостта, която е любов със зрящи очи?
Хайде, намерете ми любовта, която понася не само всяко наказание, ала и всяка вина!
Хайде, изнамерете също и справедливост, която оправдава всекиго с изключение на този, който съди!
Искате ли да чуете още и това? За оногова, който иска да бъде напълно справедлив, също и лъжата се превръща в человеколюбие.
Но как бих могъл аз да бъда напълно справедлив? Как бих могъл да въздам по заслуга всекиму неговото? Достатъчно би било за мене да въздам всекиму моето!
И накрая, братя мои, пазете се да вършите неправда спрямо всички отшелници! Как би могъл един отшелник да забрави! Как би могъл да се отплати!
Дълбок кладенец е отшелникът. Лесно е да се хвърли камък в него; ала ако е паднал на дъното, кой би се наел да го извади?
Пазете се да не оскърбите отшелника! И все пак, ако го сторите, тогава го и умъртвете!
Тъй рече Заратустра.