Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра (83) (Книга за всички и никого)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Also sprach Zaratustra, –1885 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Лирика в проза
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 34 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Диан Жон (2011)

Издание:

Фридрих Ницше. Тъй рече Заратустра

Книга за всички и никого

Първо издание

 

Превела от немски: Жана Николова-Гълъбова

Редактор: Димитър Денков

Художник: Евгений Клинчаров

Художествен редактор: Стефан Груев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Славянка Мундрова

Встъпителна студия: проф. д-р Исак Паси

Послеслов: Жана Николова-Гълъбова

 

ALSO SPRACH ZARATUSTRA (Aus dem Nachlass 1882–1885);

von Friedrich Nietzsche

Nietzsches Werke Bd. VII

Alfred Kroner Verlag in Stuttgart

© Исак Соломон Паси, встъпителна студия

© Жана Николова-Гълъбова, превод, послеслов, 1990

с/о Jusautor, Sofia

 

Издателство „Христо Ботев“, София, 1990

Издателски №8638.

Дадена за набор на 23.VII.1990 г.

Подписана за печат на 5.X.1990 г.

Излязла м. декември

Печатни коли 23

Издателски коли 19,32

Условно-издателски коли 18,76

Формат 84/108/32

Цена 6,29 лв.

Код 22/9531229411/0442–5–90

Издателска къща „Христо Ботев“ — София, бул. „В. И. Ленин“ №47

ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н, Ракитин“ №2

История

  1. — Добавяне

За възвишения човек

1.

Когато слязох за пръв път при людете, извърших глупостта на пустинник, най-голямата глупост, застанах на тържището.

И когато се обърнах с речта си към всички, всъщност не говорех никому. А надвечер мои събеседници бяха въжеиграчите И трупове. И самият аз бях кажи-речи труп.

С новия ден обаче ме осени и нова истина: тогава аз се научих да казвам: „Какво ме е грижа мене за тържището и за тълпата, и гълчавата на тълпата, и дългите уши на тълпата.“

О, вие, възвишени люде, поучете се на това от мене. На тържището не вярва никой във възвишени люде. И ако ви се поревне да говорите там, тогава на добър час! Тълпата обаче смигва: „Ние всички сме равни!“

„О, вие, възвишени люде“ — тъй смигва тълпата — „Няма възвишени люде, ние всички сме равни, човекът е човек, пред бога — всички ние сме равни!“

Пред Бога! Сега обаче умря този Бог. Ала пред тълпата ние не желаем да сме равни. О, възвишени люде, махнете се от тържището!

2.

Пред Бога! Сега обаче този Бог умря! О, възвишени люде, този Бог беше вашата най-голяма опасност.

Откакто той лежи в гроба, вие за пръв път възкръснахте. Едва сега ще настъпи великото пладне, сега едва възвишеният човек ще стане господар!

Разбрахте ли добре това слово, о, братя мои? Вие се изплашихте. Зашемети ли се сърцето ви? Пропаст ли зина пред вас? Адското куче ли ви залая тук?

Хайде! Напред! О, възвишени люде! Едва сега се замъчи планината да роди човешкото бъдеще. Бог умря: сега ние искаме свръхчовекът да живее!

3.

Най-загрижените люде питат днес: „Как да се съхрани човекът?“ Заратустра обаче пита едничък и пръв: „Как да се превъзмогне човекът?“

Свръхчовекът лежи на сърцето ми, той е моята първа и единствена грижа — а не човекът изобщо, не ближният, най-бедният, не най-страдащият, не най-добрият.

О, братя мои, това, което мога да обичам аз у човека, е, че той е преход и залез. И у вас има много неща, които ме карат да обичам и да се надявам.

Че сте презирали, о, възвишени люде — това ме кара да се надявам. Защото великите презрители са тъкмо и велики почитатели.

Че сте отчаяни — в това има много нещо, което заслужава почит. Защото не сте се научили как да се покорявате, не сте се научили на малките благоразумия.

Днес станаха именно малките хорица господари: всички те проповядват: покорство и скромност, и благоразумие, и прилежание, и съобразяване, и дългото „и-тъй-нататък“ на малките добродетели.

Всичко, що по произход е с женствена и ратайска душа и особено тълпата-от-кол-и-от-въже: това иска сега да бъде господар на цялата човешка съдба — о, погнуса! Погнуса! Погнуса!

То разпитва и не се уморява да разпитва: „Как може да се съхрани човек най-добре, най-дълго, по най-приятен начин?“ С това те са господарите на днешния ден.

Тия господари на днешния ден превъзмогнете, о, мои братя — тия малки хорица: те са най-голямата опасност за свръхчовека!

Превъзмогнете, о, възвишени люде, малките добродетели, благоразумия, дребните като песъчинки съображения, мравешкото суетене, „жалките удобства“, „щастието на многолюдието“!

И по-скоро се отчайвайте, отколкото да се предавате. И наистина аз ви обичам за това, че вие не знаете днес да живеете, о, възвишени люде! Но тъкмо тъй вие живеете най-добре!

4.

Имате ли мъжество, о, братя мои? Сърцати ли сте? Не мъжество пред свидетели, а мъжество на пустинник, на орел, мъжество, което не вижда вече никой бог.

Студени души, мулета, слепци, пияници — не се назовават според мене сърцати. Сърце има, който знае, що е страх, но надмогва страха, който вижда пропастта, нос гордост.

Който вижда пропастта, но с орлови очи, който с орлови нокти хваща бездната — той има мъжество.

5.

„Човекът е зъл“ — тъй ми казваха за утеха всички най-мъдри люде. Ах, кам да важеше тази истина и за днес! Защото злината е най-добрата сила на човека.

„Човекът трябва да стане по-добър и по-зъл“ — така уча аз. Най-злото е потребно за най-доброто на свръхчовека.

Може би да е било добро за онзи Проповедник на малките люде, че е страдал и понесъл греха на човека. Аз обаче се радвам на големия грях като на своя голяма утеха.

Такова нещо обаче не се казва за дълги уши. И не всяка дума подхожда за всяка уста. Това са тънки, далечни неща: към тях не бива да посягат копита на овце!

6.

О, вие, възвишени люде, мислите ли, че аз съм тук, за да превръщам в добро това, което вие сте направили лошо?

Или че бих искал за в бъдеще да положа вас, страдалците, в по-удобно легло? Или да посоча на вас, скиталците, заблудените, неуморните катерачи по планините нови, по-достъпни пътеки?

Не! Не! Трижди не! Все повече и повече, все подобри и по-добри от вашия род трябва да погиват, защото животът ви трябва да става все по-лош и по-лош и по-труден. Само така

— само така израства човек до висината, където ще го улучи мълнията и срази: достатъчно високо за мълнията!

Към малкото, към продължителното, към далечното се стреми моята мисъл и копнежът ми, що ме е грижа вашата малка, честа, кратка неволя?

Според мене вие не сте достатъчно страдали! Защото вие страдате за себе си и все още не сте страдали заради човека. Бихте излъгали, ако твърдите обратното! Никой от вас всички ви не страда за това, за което страдах аз…

7.

За мене не е достатъчно мълнията да не поразява вече. Не желая да намеря гръмоотвод за нея. Тя трябва да свикне да работи за мене.

Моята мъдрост се наслоява вече отколе подобно на буреносен облак, тя става все по-спокойна и по-мрачна. Така прави всяка мъдрост, която трябва да роди един ден светкавици.

За днешните люде аз не искам да бъда нито светлина, нито да се наричам светлина. Тях аз искам да ослепя. Светкавице на моята мъдрост, избоди очите им!

8.

Не пожелавайте нищо свръх вашите възможности: има нелепа лъжливост у тия, които желаят нещо над своите възможности.

Особено ако желаят големи неща! Защото те събуждат недоверие към големите неща, тези изтънчени подправячи на пари и фокусници:

— докато един ден станат подправячи и пред себе си — кривогледи, съблазнителна отвън чревоядина, прикрити зад гръмки фрази, зад рекламната фасада на добродетели, зад блестящи лъжливи подвизи!

Предпазвайте се добре от тях, о, възвишени люде! Защото за мене няма днес нищо по-скъпоценно и по-рядко от честността.

Не е ли това „днес“ на тълпата? Тълпата обаче не знае що е велико и що е малко, що е право и що е честно: тя е невинно изкълчена душевно, тя лъже винаги.

9.

Имайте днес голямо недоверие, о, възвишени люде! О, сърцати люде! О, откровени люде! И пазете основанията си в тайна! Защото това „днес“ е на тълпата.

Онова, на което тълпата без основание се е научила някога да вярва, кой би могъл да го обори пред нея с основание?

И на тържището се убеждава с жестове. Основанията обаче правят тълпата недоверчива.

И ако там истината понякога е пожънвала победа, запитайте се с голямо недоверие: „Каква ли мощна заблуда е ратувала за нея?“

Пазете се вие също тъй и от учени люде! Те ви мразят, тъй като са безплодни! Те имат студени, пресъхнали очи, пред тях лежи всяка птица с оскубана перушина.

Такива се пъчат с това, че не лъжат: ала немощта да лъжеш далече не е още любов към истината. Пазете се!

Да нямаш треска, далече не значи още да имаш познание! На застинали умове аз не вярвам. Който не умее да лъже, той не знае що е истина.

10.

Искате ли да се издигнете, разчитайте на собствените си нозе! Не допускайте да ви носят нагоре, не сядайте на чужди гърбове и глави!

Ама си се качил на кон? Препускаш сега чевръсто нагоре към целта си ли? Отлично, приятелю мой! Ала и твоят куц крак ли също е яхнал коня наред с тебе?

Когато стигнеш до целта си, когато скочиш от коня, тъкмо на своята висина, о, възвишени човече, ти ще се препънеш!

11.

О, вие, творци! Вие възвишени люде! Човек може да носи в утробата си само собствено дете!

Не позволявайте да ви увещаят, да ви предумат! Кой е вашият ближен? И макар да работите за „ближния си“, вие все пак не създавате за него! Отучете се от това „за“, о, вие, творци. Тъкмо вашата добродетел изисква от вас да не вършите нищо в името на „за“ и „заради“, и „защото“. Би трябвало да запушите ушите си за тези малки лъжливи думички.

Това „за ближния“ е добродетел само на малките хорица: там то се изразява така: „какъвто единият, такъв и другият“ и „ръка ръка мие“. Те нямат нито право, нито сила за вашето користолюбие!

Във вашето користолюбие, о, вие, творци, има предпазливост и предвидливост на бременна жена. Онова, което още никой не е съзрял с очи — плодът, приютява, закриля и храни цялата ваша обич.

А където е цялата ваша обич — при детето, — там е също и цялата ваша добродетел. Вашето дело, вашата воля е ваш „ближен“. Не позволявайте да ви внушават никакви лъжливи ценности!

12.

О, вие, творци, вие, възвишени люде! Който трябва да ражда, той е болен, а който е родил, е нечист.

Попитайте жените: човек не ражда, защото това му прави удоволствие. Болката кара квачки и поети да кудкудякат.

О, вие, творци, у вас има много нечистота. Тя се дължи на това, че е трябвало да станете майки.

Новородено дете, о, колко много кал е дошла заедно с него на света! Отдръпнете се настрана! А който е родил, трябва да се изкъпе и очисти душата си!

13.

Не бъдете добродетелни свръх силите си. И недейте изисква от себе си нищо невероятно!

Вървете по стъпките, оставени от добродетелта на бащите ви, как иначе вие бихте могли да се изкачите високо, ако не се изкачваше с вас волята на бащите ви?

А който желае да мине за пръв покорител, да гледа да не стане последен! И където са пороците на вашите бащи, не се стремете да се представяте за светци!

А чиито бащи са имали връзки с жени и са обичали силни вина и диви свине, как биха изглеждали те, ако изискваха от себе си целомъдрие?

Би било наистина безумие! Много по-редно би ми се струвало наистина, ако такъв един човек е съпруг на една, две или три жени.

И ако той основеше свещени обители и окачеше над портите надпис: „Път към светеца“, все пак аз бих възразил: Защо? Та това е ново безумие!

Той си е основал сам затвор и прибежище: да му е честито! Ала аз не вярвам в това!

В самотата продължава да расте това, що човек е донесъл със себе си в нея, дори и вътрешният скот. По тази причина мнозина избягват самотата.

Имало ли е досега на земята нещо по-скверно от пустинници светци? Около тях е вилнеел свободно не само дяволът, а също така и нерезът.

14.

Наплашени, засрамени, несръчни, подобни на тигър след несполучлив скок, така, о, възвишени люде, ви виждах аз често да се отдръпвате крадешком встрани. В един хвърлей на зарове щастието ви измени.

Ала що от това, о, играчи на зарове! Вие не сте се научили да играете, както е редно да играе и да се подиграва човек. Не седим ли ние винаги на голямата маса за подигравки и комар?

И ако не сте сполучили във великото, следва ли от това, че самите вие сте несполучливи създания? И ако вие сте несполучливи създания, несполучлив ли е поради това и човекът? Ако ли пък и човекът е несполучлив, е тогава, тъй да е!

15.

Колкото от по-горен разред е нещо, толкова по-рядко излиза сполучливо. Вие, о, възвишени люде, не сте ли вие всички несполучливи създания?

Не губете дух, какво значение има това? Колко много е още възможно? Приучете се да се смеете сами над себе си, както трябва да се смее човек.

А и какво чудно има в това, че сте несполучливи, полусполучливи, о, полусломени люде! Не напира ли и не хлопа ли на вратата у вас човешкото бъдеще?

Човешкото най-далечно, най-дълбоко, най-звездно-високо, неговата чудовищна мощ: нима всичките тези неща не предизвикват общ кипеж във вашето гърне?

А и какво чудно има в това, че някое гърне не издържа на този кипеж и се пръсва? Приучете се да се смеете сами над себе си, както трябва да се смее човек! О, вие, възвишени люде, о, колко много неща са още възможни!

И наистина колко много нещо е излязло сполучливо. Колко е богата тази земя с малки добри съвършени неща, е напълно сполучливи неща!

Сложете малки добри съвършени неща около себе си, о, вие, възвишени люде! Златната им зрялост изцелява сърцето. Съвършеното учи да се надяваш.

16.

Кое е било тук — на земята — досега най-големият грях? Не беше ли словото на тоя, който рече: „Горко на тия, които тук се смеят!“

Не е ли намерил самият той тук на земята никакви основания за смях? Тогава той просто е търсил зле. Дори едно дете намира тук основания.

Той не е обичал достатъчно: иначе щеше да обича и нас, смеещите се! Но той ни мразеше и ни се присмиваше. Ридания и скърцане със зъби ни предвещаваше той.

Трябва ли човек да проклина там, където не обича? Струва ми се, това е белег на лош вкус. А точно тъй правеше той, този безкомпромисник! Той произхождаше от тълпата.

И самият той не обичаше достатъчно: иначе би се по-малко сърдил, че не го обичат. Всяка голяма обич изисква не обич: тя изисква нещо повече.

Отдръпнете се от пътя на всички такива безкомпромисници! Те са бедна болна порода люде, те са рожба на тълпата. Те са врагове на този живот, гледат с лошо око на тази земя.

Отдръпнете се от пътя на всички такива безкомпромисници! Те имат тежки нозе и душни сърца: те не умеят да танцуват. И как ли наистина земята за такива би могла да бъде лека!

17.

Изгърбени стигат всички добри дела към целта си. Подобно на котки те извиват гръб, те мъркат в предчувствие на своето щастие — всички добри неща се смеят.

Стъпките издават дали някой върви по своя път: та вижте мене как вървя! Ала който се приближава към целта, си, той танцува.

И наистина аз не съм станал статуя, още не стоя аз там неподвижен, окаменял, един стълб. Аз обичам бързия ход.

И макар по земята да има още тресавища и дълбока печал, който притежава леки нозе, все пак се плъзга по тинята и танцува като по пометена пързалка.

Извисете сърцата си, братя мои, високо! Още по-високо! Не забравяйте и нозете! И нозете си издигнете, о, вие, отлични танцувачи, а още по-добре изправете се на главите си!

18.

Този венец на смеещия се, тоз венец от рози: аз самият увенчах главата си с него, аз самият назовах смеха си свещен, не намерих днес друг достатъчно силен да стори това.

Заратустра танцувачът, Заратустра безтегловният, който размахва криле, готов всеки миг да полети, приветствуващ всички птици, готов за полет, блажен лекомисленик.

Заратустра прорицателят, Заратустра, който осмива с истината, въоръжен с търпение, не безкомпромисникът, а който обича подскоците встрани: аз самият положих този венец на главата си.

19.

Извисете сърцата си, братя мои, високо! Още по-високо! Не забравяйте и нозете! И нозете си издигнете, о, вие, отлични танцувачи, а още по-добре изправете се на главите си!

В щастието също има тромави животни, има поначало животни, с тромави крака. Странно се измъчват те подобно на слон, който се мъчи да се изправи на главата си.

Ала по-добре е да си побъркан от щастие, отколкото да си побъркан от нещастие, по-добре да танцуваш тромаво като мечка, отколкото да куцаш. И тъй научете тази мъдрост от мене: също и най-лошото нещо има две добри обратни страни,

— също и най-лошото нещо има добри нозе за танц: та научете се сами вие, о, добри възвишени люде, да заставате на своите истински крака!

Та отучете се в замяна на това да изпадате в меланхолия и всякаква печал на тълпата! О, колко печални ми се струват днес още палячовците на тълпата! Но „днес“ принадлежи на тълпата.

Постъпвайте като вятъра, когато той се навдига от своите планински усойни дебри, по своята собствена свирка той желае да танцува. Моретата тръпнат и подскачат под неговите нозе.

Хвала на този добър, необуздан дух, който дава криле на магаретата, който дои лъвиците, който връхлита като вихър всяко „днес“ и всяка тълпа,

— който е враг на всички цъфнали бодили и дребнави буквоеди и на всички повехнали листа и плевели; хвала на този див, добър свободен дух на вихър, който танцува по тресавища и скърби като по морава!

 

 

Хвала на тоя дух, който мрази охтичавите кучета на тълпата и всяко недъгаво мрачно котило, на тоя дух на всички свободни духове, смеещата се буря, която пръска прах в очите на всички черногледци и гнойници!

О, вие, възвишени люде, вашето най-лошо е в това: ни един от вас не се е научил да танцува, както трябва да се танцува — да танцува високо над главата си! Какво значение има, че сте несполучливи създания!

Колко много е още възможно! Затова се научете да се смеете високо над главите си! Извисете сърцата си, о, вие, отлични танцувачи — високо, още по-високо! И не забравяйте също и веселия смях!

Този венец на смеещия се, този венец от рози: на вас, о, братя мои, хвърлям този венец! Смеха назовах свещен! О, вие, възвишени люде, научете се да се смеете!