Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра (39) (Книга за всички и никого)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Also sprach Zaratustra, –1885 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Лирика в проза
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 34 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Диан Жон (2011)

Издание:

Фридрих Ницше. Тъй рече Заратустра

Книга за всички и никого

Първо издание

 

Превела от немски: Жана Николова-Гълъбова

Редактор: Димитър Денков

Художник: Евгений Клинчаров

Художествен редактор: Стефан Груев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Славянка Мундрова

Встъпителна студия: проф. д-р Исак Паси

Послеслов: Жана Николова-Гълъбова

 

ALSO SPRACH ZARATUSTRA (Aus dem Nachlass 1882–1885);

von Friedrich Nietzsche

Nietzsches Werke Bd. VII

Alfred Kroner Verlag in Stuttgart

© Исак Соломон Паси, встъпителна студия

© Жана Николова-Гълъбова, превод, послеслов, 1990

с/о Jusautor, Sofia

 

Издателство „Христо Ботев“, София, 1990

Издателски №8638.

Дадена за набор на 23.VII.1990 г.

Подписана за печат на 5.X.1990 г.

Излязла м. декември

Печатни коли 23

Издателски коли 19,32

Условно-издателски коли 18,76

Формат 84/108/32

Цена 6,29 лв.

Код 22/9531229411/0442–5–90

Издателска къща „Христо Ботев“ — София, бул. „В. И. Ленин“ №47

ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н, Ракитин“ №2

История

  1. — Добавяне

За отровните паяци

Ето това е леговището на тарантула[1]! Искаш ли да видиш него самия? Тук виси мрежата му: докосни я и тя ще трепне!

Ето го, той идва доброволно: добре дошъл, тарантуле! Чернее, се върху гърба ти твоят триъгълник и емблемата ти; зная защо и какво се таи в душата ти.

Мъст се таи в душата ти: дето ухапеш, там се образува черен струпей: отровата ти мстително обърква душата!

Тъй говоря с притчи на вас, които обърквате душите, о, вие, проповедници на равенството! Тарантули сте вие за мене и скрити мстители!

Но аз ще разкрия вашите тайни скривалища: затова се изсмивам в лицето ви със своя смях от висината.

Аз дърпам вашата мрежа, за да примамя яростта ви от леговището на лъжата, и да излезе наяве отмъщението ви зад вашата дума „справедливост“.

Защото да бъде човек избавен от отмъщението, това е за мене мостът към върховната надежда и небесна дъга след дълги бури.

Ала друго искат, разбира се, тарантулите. „За нас се зове тъкмо това справедливост — светът да се изпълни от бурите на нашата мъст“ — така говорят те един на друг.

„Ще мъстим и ще хулим всички, които не са подобни на нас“ — такъв обет си дават сърцата на тарантулите.

А — „Волята за равенство, това трябва отсега нататък да стане име на добродетел; и ще нададем вой против всичко, което има власт!“

О, вие, проповедници на равенство, тиранското безумие на безсилието крещи така из вашето гърло за „равенство“; вашите най-потайни тирански страсти се замаскират така в слова на добродетел!

Наранено самомнение, сдържана завист, а може би самомнение и завист на вашите бащи и деди: от вас те изригват като пламък от вулкан и безумие на отмъщението.

Каквото е премълчал бащата, това проговорва чрез сина; и аз често откривам в сина разголената тайна на бащата.

Те приличат на вдъхновени люде, но не сърцето ги вдъхновява, а мъстта. И ако стават изтънчени и студени, не духът, а завистта ги прави изтънчени и студени.

Ревността им ги извежда по пътищата на мислителите; и признак на тяхната ревност е, че винаги те отиват прекалено далече, така че накрая умората ги поваля да спят дори на снега.

От всеки стон на оплакванията им звучи жажда за мъст, във всяко тяхно хвалебствие се крие острие на нож; а да бъдат съдници, това им се струва най-голямо блаженство.

Ала аз ви съветвам така, мои приятели: не се доверявайте на люде, у които е мощен нагонът за наказание!

Те са народ от лоша семка и долен произход; от лицата им гледа палачът и копоят.

Не доверявайте на всички ония, които много говорят за справедливостта си! Истина ви казвам, на техните души липсва не само мед.

И ако самите те се назоват „добри и справедливи“, не забравяйте, че за истински фарисеи им липсва едно-единствено нещо — власт!

Приятели мои, не бих желал да бъда смесван и бъркан с такива люде.

Има и такива, които проповядват моето учение за живота: а едновременно те са проповедници на равенството и тарантулите.

Че проповядват в полза на живота, макар да си седят в своята бърлога, тези отровни паяци, отвърнати от живота, говори само за едно: те искат да причиняват с това болка.

Искат да причиняват на такива болка, които имат сега властта: защото за тях проповедта за смъртта е все още на висока почит у дома им.

Ако беше другояче, тарантулите щяха да учат другояче: а тъкмо те бяха някога най-ревностните хулители на света и горители на еретици.

Не бих желал да бъда смесван и бъркан с тези проповедници на равенството. Защото така говори справедливостта на мене: „Людете не са равни.“

А и не бива да стават равни! Защото как би станало с моята обич към свръхчовека, ако говорех другояче?

По хиляди мостове и пътеки те трябва да напират към бъдещето и все повече войни и неравенство трябва да се хвърлят помежду им — тъй ме кара да говоря моята голяма обич!

В своите вражди те трябва да изнамират ликове и призраци и със своите ликове и призраци те трябва да изнесат върховната борба помежду си.

Добро и зло и богати и сиромаси, знатни и нищи и всички имена на стойности: оръдия трябва да бъдат те и звънтящи белези за това, че животът все отново трябва да превъзмогва сам себе си.

Във висината иска да построи себе си със стълбове и стъпала самият живот: той иска да гледа в необятната шир и погледът му да тъне в блажени красоти, а за това се изисква висина.

А понеже се изисква висина, има нужда и от стъпала, и от противоречие на стъпала и качващи се по тях! Да се изкачва иска животът и изкачвайки се, да се превъзмогва.

И погледнете сега тук, приятели мои! Тук, дето е леговището на тарантула, стърчат нагоре развалини от древен храм — погледнете към него с просветлени очи!

Истина ви казвам, този, който нявга е извишил тук на възбог своите мисли в камък, той, подобно на големия мъдрец, е знаел тайната на всяко битие!

Защото борба и неравенство има и в красотата — а също и война за мощ и надмощие: това ни учи той тук в най-ярко изразена притча.

Как божествено се пречупват и съревновават тук сводове и дъги в борба за надмощие; как със светлини и сенки те се устремяват едни срещу други, божествено устремените.

И така сигурно и красиво нека и ние да бъдем врагове, мои приятели! Нека се устремяваме божествено един срещу друг!

Уви! Ето че и мене самия ухапа тарантулът, моят стар враг! Божествено сигурно и красиво ме ухапа той в пръста!

„Трябва да има наказание и справедливост!“ — тъй мисли той; ненапразно той трябва да пее тук песни в чест на враждебността!

Да, той си отмъсти! И уви! За отмъщение той ще накара сега дори и моята душа да се върти!

Но за да не се въртя, приятели мои, моля ви, вържете ме здраво за този стълп! Предпочитам да бъда стълпник, отколкото въртоп на отмъщението!

Истина ви казвам, Заратустра не е въртоп във вихрушка; дори и да е танцувач, в никакъв случай той не е танцувач на тарантела!

Тъй рече Заратустра.

Бележки

[1] Отровен паяк, наречен така по името на град Тарантел (Торонто), където се среща. — Б.пр.