Читателски коментари (за „Тъй рече Заратустра “ от Фридрих Ницше)

„Тъй рече Заратустра“ е произведение, което далеч надскача рамките на философкия текст, обединявайки в себе си чисто философски размисли, литературни похвати, поетични достойства и много други. Изключителният дух на Ницше прозира във всяко отделно изречение. Изказът е точен и безупречно афористичен. Няма дума, която да не е на мястото си или пък която да разрушава неземната хармония на Ницшевия израз. Това е книга, която всеки трябва да прочете, за да осъзнае пътя към самия себе си и да се превърне в това, което наистина е.

Едно от любимите ми занимания преди време беше да отварям на произволна страница и намирам неизменно намиращата се там велика сентенция. Неоспоримият литературен талант на Ницше е прекрасен проводник на философската му мисъл и до голяма степен е причина той да е далеч по-познат от съвременниците му философи, чиито сложни терминологични конструкции правят трудовете им досадно сложни. Да му се прииска на човек Кант и Хегел и те да можеха да се изразяват така.

Четем предисловието : ’’сърцето му се обърна’’. Как така? Заратустра не е ли забелязал в следващите 300 страници, че сърцето му е обърнато? Още повече, защо е имал наглостта да продължи да живее след като е разкрил, че му е обърнато сърцето? Това са все належащи въпроси, като се замисли човек и аз искам отговори! Но Жана знае.. Жана дава отговорите на всичко. Жана дава отговора най-вече на това защо книгата носи подзаглавие: ’Книга за всеки* и никого’. Защото не на всеки е присъдено, уви, да оцени достойнствата на немския и българския език в един мисловен импулс.

В наше време, точно се намираме във фазата, в която се разгръща в пълна сила така наречената Wille zu Macht-воля за сила- (не воля за власт както често се среща в превод.)

Неистовият подтик към сила, към живот но сила за самата сила, живот заради самия живот, без цели, без идеали.

Отдавна напуснахме хуманизма на Просвещението, когато науката и наченките на технологията са били направлявани в посока търсене на повече щастие, мир и по- добър начин на живот.Сега властват дивият капитализъм и консумеризма, но сами за себе-си.

Финалните цели, хуманните такива се замъгляват или изчезват, не произвеждаме за доброто на нашето ежедневие, а за да се съревноваваме със съседните фирми, да ги надпреварим и надхитрим, в една нескончаема битка на конкуренция.Но ако предприемачът не препуска към неспирно подобряване, към все по-иновативни технологии, неговата компания е обречена на фалит.Това си е направо социален дарвинизъм.

Дали ще сме по- щастливи, ако утре се сдобием с телефон с по- добра памет и с повече пиксели, не ми се вярва! Неодухотворена и бездушна епоха на вечно незадоволени хора.

В това виждам един парадокс ,защото ако Ницше е абсолютен анти идеалист както е и нашето време, той е същевременно върл противник на модерния свят.А този модерен свят става точно подвластен на Wille zu Macht съвременен вариант.

…Wille zur Macht…по- точно падежна форма.

За Заратустра, като подигравателно подражание на написаното в Евангелията, една прекрасна философия на примиряването със съдбата, amor fati на Ницше и Шопенхауер, за живота в реалния свят, без носталгия и надежди.Смятам, че за да вникнем напълно в смисъла на тази философия на Wille zur Macht е хубаво да четем и други философи " деконструктори" от които Ницше се е вдъхновил като напр.Маркс и Шопенхауер.