Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра (45) (Книга за всички и никого)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Also sprach Zaratustra, –1885 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Лирика в проза
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 34 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Диан Жон (2011)

Издание:

Фридрих Ницше. Тъй рече Заратустра

Книга за всички и никого

Първо издание

 

Превела от немски: Жана Николова-Гълъбова

Редактор: Димитър Денков

Художник: Евгений Клинчаров

Художествен редактор: Стефан Груев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Славянка Мундрова

Встъпителна студия: проф. д-р Исак Паси

Послеслов: Жана Николова-Гълъбова

 

ALSO SPRACH ZARATUSTRA (Aus dem Nachlass 1882–1885);

von Friedrich Nietzsche

Nietzsches Werke Bd. VII

Alfred Kroner Verlag in Stuttgart

© Исак Соломон Паси, встъпителна студия

© Жана Николова-Гълъбова, превод, послеслов, 1990

с/о Jusautor, Sofia

 

Издателство „Христо Ботев“, София, 1990

Издателски №8638.

Дадена за набор на 23.VII.1990 г.

Подписана за печат на 5.X.1990 г.

Излязла м. декември

Печатни коли 23

Издателски коли 19,32

Условно-издателски коли 18,76

Формат 84/108/32

Цена 6,29 лв.

Код 22/9531229411/0442–5–90

Издателска къща „Христо Ботев“ — София, бул. „В. И. Ленин“ №47

ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н, Ракитин“ №2

История

  1. — Добавяне

За възвишените

Спокойно е дъното на моето море: кой би отгатнал, че то крие шеговити чудовища?

Безбурна е моята дълбочина: ала тя блести от плуващи гатанки и смехове.

Днес видях един възвишен, един тържествен, един покаяник на духа: о, колко се смя душата ми над неговата грозота!

С издути гърди, подобно на ония, които са поели дълбоко дъх, така стоеше той там, възвишеният, и мълчеше.

Обкичен с отвратителни истини, негова ловна плячка, и богат с дрипи, а по него висяха също и много бодли — ала аз не видях нито една роза.

Още не се е научил той на смях и на красота. Мрачен се връща този ловец от гората на познанието.

От борба с диви зверове той се завръщаше у дома си: ала от строгото му изражение гледа все още див звяр — все още непреодолян!

Като тигър стои той все още там, който се готви да скочи: ала аз не обичам тези напрегнати души, отвращава се моят вкус от всички тези оттеглили се в себе си люде.

А вие, приятели мои, не ми говорете, че не бива да се спори за вкус и вкусност. Та нали целият живот е спор за вкус и вкусност?

Вкус: това е едновременно тегло и везни и теглител и горко на всяка жива твар, която би искала да живее без спор за тегло и везни и теглител!

Едва когато този възвишен се умори от своята възвишеност, ще започне неговата красота — и едва тогава аз бих го вкусил и бих го намерил вкусен.

И едва когато се отвърне от самия себе си, той ще прескочи своята собствена сянка — и наистина ще падне право в своето слънце.

Предълго е седял той на сянка, побледнели са бузите на покаяника на духа: едва не умря той от глад в очакванията си.

Още се таи презрение в окото му и погнуса се крие на устата му; макар да си почива сега, неговата почивка все още не се е изтегнала на слънцето.

Би трябвало да постъпи като вола: и неговото щастие би трябвало да дъха на земя, а не на презрение към земята.

Бих искал да го видя като бял вол, как с пръхтене и мучене тегли палешника: и неговият рев би трябвало да слави всичко земно!

Още тъмен е неговият лик; сянка от ръка играе по него. Засенчен е още смисълът на погледа му.

Самото негово дело е още сянка върху него. Ръката затъмнява дееца. Все още не е превъзмогнал той своето дело.

Много обичам аз в него врата на вол: ала сега искам да видя още и окото на ангел.

Също и своята хероична воля той трябва да забрави: издигнат човек трябва да бъде той за мене, не само възвишен. Самият ефир би трябвало да го издигне, него, безволника!

Той надви чудовища, той разгада загадки, но той би трябвало освен това да освободи своите чудовища и загадки, в небесни деца би трябвало да ги преобрази.

Неговото познание все още не се е научило да се смее и да бъде без завист; все още не е затихнала неговата бурна страст в красота.

Наистина не в ситост трябва да занемее неговото възжелание и да потъне, а в красота! Прелестта спада към великодушието на човек с величави помисли.

Положил глава на ръката си, така би трябвало героят да почива, така би трябвало да надмогва той и своята отмора.

Ала тъкмо за героя красивото е най-трудно от всички неща. Недостижимо е красивото за всяка неукротима воля.

Малко повече, малко по-малко — тъкмо това значи тук много, тук то значи най-многото от всичко.

Да стоите с отпуснати мускули и с разпрегната воля: това е най-трудно за вас всички, о, възвишени!

Когато властта стане благосклонна и благоволи да слезе във видимостта: красота наричам аз такова слизане.

И от никого не искам аз красота, а тъкмо от тебе, о, мощен човече! Твоята добрина нека бъде твоето последно себенадмогване!

Смятам те способен на всяка злина: затова изисквам от тебе добрина.

Наистина аз съм се смял често над слабаци, които вярваха, че са добри, защото имат хилави лапи.

Трябва да се стремиш към стълба добродетел! Все по-красив и по-нежен става той, ала отвътре все по-твърд и по-издръжлив, колкото повече се издига нагоре.

Да, о, възвишени! Някога ти ще трябва да станеш и красив и да поднесеш огледалото пред твоята собствена красота.

Тогава твоята душа ще потръпне от божествени копнежи; и обожаване ще има и в твоята суетност!

Именно това е тайната на душата: едва когато героят я е напуснал, към нея се приближава насън свръхгероят.

Тъй рече Заратустра.