Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра (22) (Книга за всички и никого)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Also sprach Zaratustra, –1885 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Лирика в проза
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 34 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Диан Жон (2011)

Издание:

Фридрих Ницше. Тъй рече Заратустра

Книга за всички и никого

Първо издание

 

Превела от немски: Жана Николова-Гълъбова

Редактор: Димитър Денков

Художник: Евгений Клинчаров

Художествен редактор: Стефан Груев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Славянка Мундрова

Встъпителна студия: проф. д-р Исак Паси

Послеслов: Жана Николова-Гълъбова

 

ALSO SPRACH ZARATUSTRA (Aus dem Nachlass 1882–1885);

von Friedrich Nietzsche

Nietzsches Werke Bd. VII

Alfred Kroner Verlag in Stuttgart

© Исак Соломон Паси, встъпителна студия

© Жана Николова-Гълъбова, превод, послеслов, 1990

с/о Jusautor, Sofia

 

Издателство „Христо Ботев“, София, 1990

Издателски №8638.

Дадена за набор на 23.VII.1990 г.

Подписана за печат на 5.X.1990 г.

Излязла м. декември

Печатни коли 23

Издателски коли 19,32

Условно-издателски коли 18,76

Формат 84/108/32

Цена 6,29 лв.

Код 22/9531229411/0442–5–90

Издателска къща „Христо Ботев“ — София, бул. „В. И. Ленин“ №47

ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н, Ракитин“ №2

История

  1. — Добавяне

За мухите на тържището

Бягай, друже мой, в своето усамотение! Виждам те зашеметен от гълчавата на великите мъже и целия надупчен от бодлите на малките.

Достойно знаят да мълчат заедно с тебе гора и скала. Стани пак като дървото, което ти обичаш — разветвило широко клони, притихнало и заслушано, то виси над морето.

Дето усамотението свършва, там започва тържището, а дето почва тържището, там започва и гълчавата на велики актьори и бръмченето на отровни мухи.

В света най-добрите неща все още не струват нищо, ако не се намери някой, който тепърва да ги представи: велики мъже зове народът такива представители.

Слаба представа има народът за великото, сиреч за творческото. Ала той има усет за всички представители и актьори на великите неща.

Около откривателите на нови ценности се върти светът: невидимо се върти той. Ала около актьорите се върти народът и славата: такъв е „ходът на света“.

Актьорът има дух, но малко съвест на духа. Винаги вярва в това, с което подтиква другите да вярват най-силно — да вярват в себе си!

Утре той има нова вяра, а вдругиден — една още по-нова. Бързо мени мнението си той подобно на народа и капризите на времето.

„Събарям“ значи за него „доказвам“. „Подлудявам“ значи за него „убеждавам“. А кръвта според него е най-доброто от всички основания.

Истина, която се промъква само в изтънчени уши, той зове лъжа и вятър и мъгла. Наистина той вярва само в богове, които вдигат голяма врява в света.

Пълно с тържествени палячовци е тържището — а народът се слави със своите велики мъже! За него те са господарите на мига!

Ала мигът напира: и те напират също и искат от тебе едно безусловно „Да“ или „Не“. Тежко ти, ако поискаш да лавираш и сложиш стола си между „за“ и „против“.

Ти, любителю на истината, не изпитвай ревност спрямо тези безусловни и напиращи блюстители. Никога истината не се е окачвала на ръката на един безусловен блюстител.

Заради тези дебнещи блюстители върни се в твоето сигурно убежище: само на тържището те поставят безусловното „Да“ или „Не“.

Бавно протича преживяването на всички дълбоки кладенци: дълго трябва да чакат, докато разберат що е попаднало в тяхната глъб.

Встрани от тържището и славата се стреми всичко велико; встрани от пазарището и славата са живели открай време всички откриватели на нови ценности.

Бягай, друже мой, в своето усамотение. Аз те виждам целия изхапан от отровни мухи. Бягай там, където вее суров, здравословен въздух.

Бягай в своето усамотение! Ти живя прекалено близо до нищите духом и убогите. Бягай от тяхната невидима мъст. За тебе те не са нищо друго освен мъст.

Не вдигай вече ръка срещу тях! Безчет са те, а твоят жребий не е да бъдеш бръскалка за мухи.

Безчет са тези нищожни и убоги люде; а за гибелта не на една монументална сграда са били понякога достатъчни само капки дъжд и плевели.

Ти не си камък, ала си станал вече шуплив от многото капки дъжд. Ще се раздробиш и пръснеш на късове от многото дъждовни капки.

Изнурен те виждам от отровните мухи, на стотина места виждам по тебе кървави драскотини; ала твоята гордост дори не се гневи.

Кръв искат да пият от тебе те най-невинно; кръв жаждат техните безкръвни души — и затова забиват най-невинно зурлите си в теб.

Ала ти, дълбокият, ти страдаш прекалено дълбоко дори от дребни рани: и преди още да си оздравял от тях, пропълзява по ръката ти също такъв отровен червей.

Прегорд си ти за мене, за да убиеш тези лакомии. Ала пази се да не би да се превърне в твоя съдба да носиш цялата им отровна неправда!

Те бръмчат около тебе и с възхвалата си за тебе: натрапливост е тяхната възхвала. Те търсят близостта на твоята кожа и твоята кръв.

Те те ласкаят като някой бог или дявол; те хленчат пред тебе като пред някой бог или дявол. Какво от това? Та те са ласкатели и хленчльовци и нищо повече.

Често те са и любезни към тебе, ала любезността им е била винаги хитрост на страхливците. Да, страхливците са хитри!

Те размишляват много над тебе със своите тесногръди души — винаги си им изглеждал съмнителен. Всичко, над което дълго се размишлява, става съмнително.

Те те наказват за всички твои добродетели. Прощават ти изцяло само твоите прегрешения.

Тъй като си милозлив и с усет за справедливост, ти казваш: „Те са невинни в своето дребно съществувание.“ А тяхната тесногръда душа мисли: „Вина е всяко велико съществувание.“

Дори когато си милозлив към тях, те имат чувството, че ги презираш: и те ти се отплащат за благодеянието ти с подмолни злодеяния.

Безмълвната ти гордост не е по техния вкус: те ликуват, щом ти станеш понякога достатъчно скромен, за да проявиш суетност.

Това, което откриваме у някой човек, него и разпалваме. И тъй пази се от нищите духом.

Пред тебе те се чувствуват малки и тяхната убогост тлее и се разгаря в невидимо отмъщение срещу тебе.

Не си ли забелязал колко често те замлъкват, колчем се приближиш до тях, и как тяхната сила излита като дима от гаснещ огън?

Да, друже мой, ти си гризяща съвест за своите ближни: защото те са недостойни за тебе. И тъй, те те ненавиждат и на драго сърце биха изсмукали кръвта ти.

Твоите ближни ще бъдат винаги отровни мухи за тебе: великото у тебе тъкмо то ще ги прави по-отровни и винаги по-мухоподобни.

Бягай, друже мой, в своето усамотение и там, където вее по-суров и по-здравословен въздух! Твоят жребия не е да бъдеш бръскалка за мухи.

Тъй рече Заратустра.