Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра (40) (Книга за всички и никого)

За прославените мъдреци

На народа служихте вие и на народното суеверие, всички вие, прославени мъдреци! — не на истината! И тъкмо затова ви отдаваха страхопочит!

И затова понасяха и вашето неверие, защото то беше духовитост и обиколен път към народа. Тъй господарят дава воля на своите роби и дори се любува на тяхното разюздано веселие.

Ала кого мрази народът, както вълкът кучетата? Това е свободният дух, врагът на веригите, този, който не обожава, който обитава горите.

Да го изгонят от неговото убежище — това за народа е означавало винаги „усет за правда“: срещу него той насъсква все още своите най-острозъби кучета.

„Та истината е там: защото там е народът! Горко, горко на търсещите!“ Така звучи още от памтивека.

На своя народ вие искахте да създадете правда в неговото обожание: това вие назовахте „воля към истина“, о, вие, славни мъдреци!

А вашето сърце си казваше винаги: „От народа съм излязъл, оттам низслезе до мене божият глас.“

Вироглави и хитри подобно на магаре, вие бяхте винаги глашатаи на народа.

И не един властелин, който искаше да се погажда добре с народа, впрягаше пред конете си още и едно магаренце, някой именит философ.

А сега аз бих искал, о, вие, славни мъдреци, да хвърлите най-сетне съвсем лъвската кожа от себе си!

Кожата на грабливия звяр, шарената, и гривата на изследвача, на търсещия, на завоевателя!

Ах, за да се науча аз да вярвам на вашата „правдивост“, би трябвало по-напред вие да сломите вашата воля на обожанието.

Правдив — тъй наричам аз Тогова, който отива в безбожни пустини и е сломил своето изпълнено с обожание сърце.

Залутан в жълтия пясък и изгорял от слънцето, той крадешком насочва жадния си взор към богати с извори острови, дето всяка живинка почива под тъмни дървеса.

Ала неговата жажда не го увещава да подражава на свикналите на удобства същества: защото дето има оазиси, там има и идоли.

Гладуваща, насилническа, самотна, безбожна: такава иска да бъде волята на лъва.

Свободна от щастието на ратаите, избавена от богове и обожание, безстрашна и страшна, голяма и самотна: такава е волята на праведника.

В пустиня са живели от край време праведниците, свободните умове, като господари на пустинята; а в градовете живеят добре охранените, прославени мъдреци — впрегнатият добитък.

Те именно теглят винаги като магарета — колата на народа!

Не че това ми се зловиди; ала слуги си остават те за мене и впрегнати животни, дори когато заслепяват с блясъка на златните си сбруи.

И често те са били добри слуги и са стрували цената си. Защото така говори добродетелта: трябва ли да бъдеш слуга, то потърси този, комуто твоята служба ще бъде най-полезна!

„Духът и добродетелта на твоя господар трябва да растат от това, че ти си негов слуга; а така и ти самият ще растеш с неговия дух и неговата добродетел!“

И наистина, о, вие, прославени мъдреци, о, слуги на народа! Вие самите израснахте с духа и добродетелта на народа, а и народът чрез вас! Във ваша чест говоря това аз!

Ала народът си оставате вие за мене дори и в своите добродетели — народ с късогледи очи, народ, който не знае що е дух!

Дух е животът, който сам забива нож в живота; със собствената си мъка той обогатява своето знание — знаехте ли вие вече това?

А щастието на духа е това: да бъде помазан и чрез сълзи да бъде осветен за жертвено животно — знаехте ли вие вече това?

Дори и слепотата на слепеца и неговото търсене и опипване трябва да свидетелствуват все още за мощта на слънцето, в което е гледал — знаехте ли вие вече това?

И с планини трябва да се научи да строи познавачът! Малко е това, че духът премества планини — знаехте ли вие вече това?

Вие знаете само искрите на духа: но вие не виждате наковалнята, която е той, нито свирепостта на неговия млат.

Воистина ви казвам, вие не познавате гордостта на духа! Ала още по-малко бихте понесли скромността на духа, ако един ден тя би се решила да заговори!

И нивга не сте се осмелили да хвърлите своя дух в снежна пряспа: вие не сте достатъчно горещи за това! Поради това и не познавате блаженото чувство на неговата студенина.

Във всичко обаче вие се отнасяте според мене твърде свойски с духа; а от мъдростта правехте често приют или болница за лоши поети.

Вие не сте орли: затова не сте познали щастието в ужаса на духа. А който не е птица, не трябва да си вие гнездото над бездни.

Вие ми се струвате топлички: ала студен е потокът на всяко дълбоко знание. Ледено студени са бликащите от най-дълбоките недра на духа извори: те са отрада за горещи ръце и людете на делото.

Доста почтени стоите вие пред мене, неподвижни и с изправен гръб, о, прославени мъдреци! Вас не ви движи буен вятър и не ви тика силна воля.

Нима никога не сте виждали да се носи по вълните на морето платноходка с платно, заоблено и издуто, и трептящо от буйността на вятъра?

Подобно на платното, трептящо от буйността на духа, се носи моята мъдрост по вълните на морето — моята дива мъдрост!

Ала вие, слуги на народа, вие, прославени мъдреци, как бихте могли да вървите с мене!

Тъй рече Заратустра.