Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра (15) (Книга за всички и никого)

За радостите и страстите

Братко мой, ако имаш добродетел и тя е твоя добродетел, ти не я делиш с никого.

Естествено ти би искал да я назовеш по име и да я погалиш, да я дръпнеш за ухото и да се подкачиш с нея в забавна игра.

И ето! Сега нейното име е общо за тебе и народа и ти със своята добродетел си станал народ и стадо.

По-добре би сторил да кажеш: „Неизразимо е, неназовимо е това, което съставя мъката и сладостта на душата ми и още глад на червата ми.“

Нека твоята добродетел да е прекалено възвишена за ласкавото звучене на името й и ако трябва да говориш за нея, не се свени да се запъваш при произнасянето й.

И така, говори и сричай: „Това е моя добрина, така я обичам, така ми се нрави напълно, само така разбирам аз доброто.

Не я искам аз като божия повеля, като човешки закон и необходима мярка: не искам да бъде за мене пътепоказател към надземни светове и райски градини.

Земна добродетел е тази, която обичам: в нея има малко мъдрост и най-малко от общия разум.

Ала тази птичка си сви гнездо у мен — затова я обичам и галя — сега тя мъти у мене своите златни яйца.“

Тъй трябва да сричаш ти и да възхваляваш своята добродетел.

Някога ти имаше страсти и ги назоваваше зли. Ала сега имаш само своите добродетели: те се родиха от страстите ти.

Ти помоли тези страсти да вземат твоята върховна цел присърце: и ето че те се превърнаха в твои добродетели и радости.

И все едно дали ти произхождаше от коляно на сприхавци или на сластолюбци, или на религиозни фанатици, или на отмъстители: накрая всички твои страсти се превърнаха в добродетели и всички твои дяволи — в ангели.

Някога в твоята изба ти имаше диви кучета: но на края те се превърнаха в птици и сладкогласни певици.

От отровите си ти свари своя балсам; ти издои кравата Тъга и сега пиеш сладкото мляко на нейното виме.

И никакво зло няма да поникне вече от тебе занапред освен злото, което, покълва от борбата на твоите добродетели.

Братко мой, ако имаш щастие, ти притежаваш само една добродетел, и не повече: така по-лесно ще минеш по моста.

Голямо отличие е да имаш много добродетели, ала е тежка участ; и не един отиде в пустинята и се уби, защото му дотегна да бъде битка и полесражение на добродетелите.

Братко мой, войната и битката зла напаст ли са? Ала необходимо зло са те, необходими са завистта, недоверието и клеветата между твоите добродетели.

Виж как всяка от твоите добродетели жадува за върховното благо: тя иска целия ти дух, иска той да стане неин глашатай, тя иска цялата ти мощ на гняв, омраза и любов.

Всяка добродетел изпитва ревност към другата, а страшно нещо е ревността. Дори и добродетели могат да загинат от ревност.

Когото обгърне пламъкът на ревността, той забива накрая подобно на скорпиона, отровното си жило в собствената си плът.

Ах, братко мой: мигар още не си виждал добродетел сама себе си да клевети и да забива кинжала в сърцето си?

Човекът е нещо, което трябва да се превъзмогне и затова ти си длъжен да обичаш добродетелите си — защото те ще те погубят.

Тъй рече Заратустра.