Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра (47) (Книга за всички и никого)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Also sprach Zaratustra, –1885 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Лирика в проза
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 34 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Диан Жон (2011)

Издание:

Фридрих Ницше. Тъй рече Заратустра

Книга за всички и никого

Първо издание

 

Превела от немски: Жана Николова-Гълъбова

Редактор: Димитър Денков

Художник: Евгений Клинчаров

Художествен редактор: Стефан Груев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Славянка Мундрова

Встъпителна студия: проф. д-р Исак Паси

Послеслов: Жана Николова-Гълъбова

 

ALSO SPRACH ZARATUSTRA (Aus dem Nachlass 1882–1885);

von Friedrich Nietzsche

Nietzsches Werke Bd. VII

Alfred Kroner Verlag in Stuttgart

© Исак Соломон Паси, встъпителна студия

© Жана Николова-Гълъбова, превод, послеслов, 1990

с/о Jusautor, Sofia

 

Издателство „Христо Ботев“, София, 1990

Издателски №8638.

Дадена за набор на 23.VII.1990 г.

Подписана за печат на 5.X.1990 г.

Излязла м. декември

Печатни коли 23

Издателски коли 19,32

Условно-издателски коли 18,76

Формат 84/108/32

Цена 6,29 лв.

Код 22/9531229411/0442–5–90

Издателска къща „Христо Ботев“ — София, бул. „В. И. Ленин“ №47

ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н, Ракитин“ №2

История

  1. — Добавяне

За непорочното познание

Когато вчера изгря месецът, аз си помислих, че ще роди слънце: тъй широк и чреват лежеше той на небосклона.

Но той излезе лъжец за мене със своята чреватост и по-скоро бих повярвал в мъжа на месеца, отколкото в жената.

Разбира се, той е малко и мъж — този плах нощен мечтател. Наистина с нечиста съвест се скита той над стрехите.

Защото той е сластен и ревнив, инокът в месеца — сластен за земята и за всички радости на влюбените.

Не, аз не го обичам този котак по стрехите. Противни ми са всички, които надникват през полуотворени прозорци.

Набожен и мълчалив се носи той по звездни килими — ала аз не обичам тихо стъпващи мъжки нозе, на които не звънтят поне шпори.

Всяка честна човешка стъпка говори: котката обаче се прокрадва безшумно над земята. Виж, месецът се появява безшумно като котка и нечестно.

Тази притча ви давам на вас, „сантиментални лицемери“ — на вас, „чисти познавачи“! Вас назовавам аз сладострастници!

Също и вие обичате земята и земното: добре ви разгадах аз! Но срам има във вашата любов и нечиста съвест — на месеца приличате вие!

За презрение към земното са увещали вашия дух, ала не вашата утроба: тя обаче е най-мощното у вас!

И сега се срамува вашият дух, че угажда на прищевките на утробата ви и поради своя собствен срам се движи по скришни и лъжливи пътища.

„Това би било за мене най-върховното — тъй говори вашият лъжлив дух на себе си, — да гледам на живота без възжелание, а не подобно на куче с изплезен език.“

Щастлив да бъда в съзерцание, със замряла воля, без стремеж и алчност на себелюбие, студен и пепеляв в цялото тяло, но с опиянени очи на месец!

Това би било за мене най-любимото нещо — така прелъстява сам себе си прелъстеният — да обичам земята, както я обича месецът, и само с око да докосвам нейната красота.

А това се казва според мене непорочно познание на всички неща, когато не искам нищо от нещата: „стига ми само да лежа пред тях като огледало със сто очи.“

О вие, сантиментални лицемери, о, вие, сладострастници! На вас ви липсва невинност във възжеланието: ето защо сега вие клеветите възжеланието!

Наистина не като създатели, творци, изпълнени от творческа радост, обичате вие земята!

Къде има невинност? Дето има воля за творчество. А който иска да твори свръх себе си, той има според мене най-чиста воля.

Къде е красотата? Там, дето аз трябва да искам с цялата си воля: дето аз искам да обичам и да загина, та един образ да не остане само образ.

Да обичам и да загина: това от памтивека е в съзвучие. Воля за обич: това значи да си готов също и за смърт. Така ви говоря аз на вас, страхливци!

Но ето че вашето скопено кривогледство иска да се зове „съзерцание“! А това, което търпи докосване на боязливи очи, да бъде кръстено „красиво“. О, вие, осквернители на благородни имена!

Ала това ще бъде вашето проклятие, вие, непорочници, вие, чистопознавачи, че вие никога не ще родите: макар да стоите широки и чревати на кръгозора!

Наистина от вашите уста се леят благородни думи: и ние трябва да вярваме, че и сърцето ви прелива, о, долни лъжци!

Ала моите думи са нищожни, презрени, криви думи: на драго сърце аз прибирам онова, що пада при вашите обеди под трапезата.

Все пак с тях аз мога да ви кажа истината, о, лицемери! Да, моите костички, миди и бодливи листа трябва да гъделичкат носа на лицемери!

Лош въздух се разнася винаги около вас и вашите обеди: та нали вашите сладострастни мисли, вашите лъжи и вашите потайности витаят във въздуха?

Та дръзнете първом да повярвате сами на себе си — на себе си и на своята утроба! Който сам не вярва на себе си, винаги лъже.

Личинки на бог окачихте си сами, о, вие, чистници! В личинка на бог се укри вишият ужасен пръстенест червей.

Наистина вие мамите, о, „съзерцатели“! Дори и Заратустра някога лудееше по вашите божествени кожи! Не отгатна той кълбата от змии, натъпкани в тях.

Във вашите игри аз съзирах някога да играе душата на бог, о, вие, чистопознавачи! Струваше ми се, че не съществува по-добро изкуство от вашите изкуства.

Отдалечението скриваше от мене нечистотиите и вонливия лъх на змии: че лукавата хитрост на гущера сластно се гуши и пълзи тук.

Ала аз дойдох близо до вас: тогава настана за мене ден — а настана той и за вас сега! Край за любовните похождения на месеца!

Погледнете го само! Сварен на местопрестъплението и бледен стои той там — пред зората!

Защото изгрява вече то — жаркото зарево, — слънцето, идва неговата любов към земята! Невинност и жажда на творец е всяка любов на слънцето!

Погледнете само колко нетърпеливо се въззема то над морето! Не чувствувате ли неговата жажда и горещия дъх на неговата любов?

Морето иска то да смуче и да отнесе глъбините му на възбог при себе си: и ето страстта на морето навдига към него многохилядната си гръд.

То иска да бъде целувано и смукано от жаждата на слънцето: въздух иска то да стане и висина, и пътека на светлината и самото то да се превърне в светлина!

Наистина подобно на слънцето аз обичам живота и всички дълбоки морета.

И това носи за мене името познание: всичко дълбоко трябва да се възземе — към моята висина!

Тъй рече Заратустра.