Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра (20) (Книга за всички и никого)

За война и воинско племе

Не желаем да ни щадят нашите най-добри врагов, нито тези, които обичаме от дъното на душата си. Затова оставете ме да ви кажа истината!

Братя мои по бран! Аз ви обичам отдън душа и бях войник като вас. Ала аз съм и вашият най-добър враг. Затова оставете ме да ви кажа истината!

Аз зная омразата и завистта на сърцето ви. Не сте достатъчно велики, за да не познавате омраза и завист. Затова пък бъдете достатъчно велики, за да не се срамувате заради тях!

И ако не можете да бъдете светци на познанието, то бъдете поне негови воини! Те са спътници и вестители на такава святост.

Виждам много войници: ала бих желал да видя много воини! „Униформа“ наричат това, що носят: дано да не е униформа това, що крият под нея!

Според мене трябва да бъдете такива, чието око търси винаги враг — своя враг. А у някои от вас още при пръв поглед се поражда омраза.

Врага си вие трябва да дирите, да водите своя война, война и за вашите мисли! И ако вашата мисъл бъде сразена, честността ви трябва с победни възгласи да отпразнува и това.

Вие трябва да обичате мира като средство за нови войни. А краткия мир повече от дълготрайния.

Съветвам ви не за работа, а за борба. Съветвам ви не за мир, а за победа. Вашата работа нека бъде борба, вашият мир да бъде победа!

Човек може само да мълчи и да кротува, когато има стрела и лък: иначе бъбри и предизвиква ежби. Вашият мир нека бъде победа!

Вие твърдите, че добрата кауза осветявала дори войната. Аз ви казвам: добрата война е тази, която осветява добра кауза.

Войната и смелостта са извършили повече велики дела, отколкото любовта към ближния. Не вашето състрадание, а храбростта е спасявала досега злощастниците.

„Що е добро?“ — питате вие. Да си храбър е добро. Нека малките момиченца да си твърдят: „Добро е това, което е хубаво и едновременно затрогващо.“

Назовават ви безсърдечни: ала вашето сърце е неподправено и аз обичам свяна на вашата сърдечност. Вие се свените от своя прилив, другите се свенят от своя отлив.

Грозни ли сте? Е, добре, братя мои! Обвийте се с възвишеност, с наметката на грозотата!

А когато душата ви се възгордее, тя става дръзка, във вашата възвишеност има злост. Много добре ви познавам аз!

В злостта се срещат дръзновеният с мекушавия. Ала те не намират общ език. Много добре ви познавам аз!

Би трябвало да имате врагове, които заслужават омраза, а не презрение. Трябва да се гордеете с врага си: тогава сполуките на врага ви ще бъдат и ваши сполуки.

Бунтът — това е привилегия на роба. Вашата привилегия нека бъде покорство! Самата ви заповед да бъде покорство!

На един добър воин повелята „длъжен си“ звучи по-приятно от „аз искам“. И всичко, що ви е мило, трябва да вършите по заповед, а не свободно.

Любовта ви към живота нека бъде любов към вашата върховна надежда, а вашата върховна надежда да бъде върховната мисъл на живота!

Ала върховната мисъл на живота сте длъжни да приемете като заповед от мене — и тя гласи: човекът е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато.

И така, живейте вашия живот на покорство и на бран. Каква полза от дълъг живот? Кой воин търси пощада?

Аз не ви щадя, аз ви обичам от дъното на душата си, мои братя по бран!

Тъй рече Заратустра.