Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра (82) (Книга за всички и никого)

Тайната вечеря

На това място именно пресече прорицателят приветствието на Заратустра и неговите гости: той се изстъпи напред като някой, който няма време за губене, хвана ръката на Заратустра и се провикна: „О, Заратустра!

Едно е по-необходимо от другото — тъй говориш самият ти, чудесно! Едно ми е сега по-необходимо, отколкото всичко друго.

Една дума тъкмо навреме: не ме ли покани самият ти на гощавка? А тук има мнозина, извървели дълъг път. Да не би да искаш да ни нахраниш с думи?

А и всички вие твърде много говорихте за измръзване, удавяне, удушване и други телесни неволи, ала нито един от вас не помисли за моята неволя, именно че може да умра от глад.“

(Тъй рече прорицателят. Когато чуха тези думи, животните на Заратустра се разбягаха уплашени на всички страни, защото знаеха, че всичко, което бяха натрупали през деня у дома, не ще стигне да насити глада дори само на прорицателя.)

„Като се включи в сметката и това, че може да умра от жажда — продължи прорицателят, — и макар да чувам вече да клокочи тук някъде вода подобно на мъдри речи, сиреч изобилно и неуморно, заявявам: аз искам вино!

Не всеки е като Заратустра роден водопиец. Пък и вода не подхожда за уморени и повехнали люде: на нас прилича вино — само то лекува бързо и мигом възстановява здравето!“

При този случай, когато прорицателят пожела вино, се обади и взе думата и кралят отляво, мълчаливият. „За вино — рече той, — взехме ние грижата — аз ведно с моя брат, краля отдясно, имаме достатъчно вино, цяло натоварено магаре. Така че нищо не липсва освен хляб.“

„Хляб ли? — възрази Заратустра и се засмя при това. — Тъкмо хляб пустинниците нямат. Ала човек не живее само с хляб, а също и с месо от тлъсти агнета, каквито имам две,

— нека ги заколят бързо и да ги сготвят с подправки от дъхави билки: тъй ги обичам аз. А не липсват също и корени и плодове, достатъчно вкусни дори за лакомци и чревоугодници. Има още и орехи и други гатанки за трошене.

Така в кратко време ще сготвим вкусно ястие. Само че който иска да яде, трябва да помогне да приготвим ястието, също и кралете. Защото при Заратустра дори и един крал може да бъде готвач.“

Предложението беше прието от всички на драго сърце, само доброволният божек се произнесе против месо и вино, и подправки.

„Я го ви лете тоя гуляйджи? Заратустра! — рече той шеговито. — Затова ли се оттегля човек в пещери и високи планини, за да урежда такива гощавки?

Сега естествено разбирам какво ни учеше той нявга: «Хвала на малката бедност!» и защо иска да премахне божеците.“

„Бъди в добро настроение — възрази му Заратустра. — Като мене запази навиците си, о, превъзходни човече, дъвчи своите зърна, пий своята вода, хвали кухнята си, стига само тя да те радва!

Аз съм закон само за своите, аз не съм закон за всички. Ала който е с мене, той трябва да има яки кости, а също тъй и леки нозе,

— да бъде изпълнен с желание за войни и празници, а не изпълнен с мрачни мисли, не празен фантазьор — трябва да бъде готов за най-трудното като за свой празник, да бъде здрав и читав.

Най-доброто принадлежи на моите и мене, и ако не ни се даде, ние сами си го вземаме: най-добрата храна, най-лазурното небе, най-мощните мисли, най-красивите жени!“

Тъй рече Заратустра, а кралят отдясно възрази: „Странно! Чул ли е някога човек такива умни мисли от устата на мъдрец?

И наистина най-странното у един мъдрец е, ако той на всичкото отгоре е дори умен, а не магаре?“

Тъй рече кралят отдясно и се чудеше. А магарето добави със зла умисъл към неговата реч: „И-А!“ Та това беше началото на дългата вечеря, наречена в аналите на историята „Тайната вечеря“. А през време на нея не се приказваше за нищо друго освен за възвишения човек.