Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра (34) (Книга за всички и никого)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Also sprach Zaratustra, –1885 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Лирика в проза
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 34 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Диан Жон (2011)

Издание:

Фридрих Ницше. Тъй рече Заратустра

Книга за всички и никого

Първо издание

 

Превела от немски: Жана Николова-Гълъбова

Редактор: Димитър Денков

Художник: Евгений Клинчаров

Художествен редактор: Стефан Груев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Славянка Мундрова

Встъпителна студия: проф. д-р Исак Паси

Послеслов: Жана Николова-Гълъбова

 

ALSO SPRACH ZARATUSTRA (Aus dem Nachlass 1882–1885);

von Friedrich Nietzsche

Nietzsches Werke Bd. VII

Alfred Kroner Verlag in Stuttgart

© Исак Соломон Паси, встъпителна студия

© Жана Николова-Гълъбова, превод, послеслов, 1990

с/о Jusautor, Sofia

 

Издателство „Христо Ботев“, София, 1990

Издателски №8638.

Дадена за набор на 23.VII.1990 г.

Подписана за печат на 5.X.1990 г.

Излязла м. декември

Печатни коли 23

Издателски коли 19,32

Условно-издателски коли 18,76

Формат 84/108/32

Цена 6,29 лв.

Код 22/9531229411/0442–5–90

Издателска къща „Христо Ботев“ — София, бул. „В. И. Ленин“ №47

ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н, Ракитин“ №2

История

  1. — Добавяне

На блажените острови

Смоквите падат от дървото, те са узрели и сладки. И като падат, обелва им се червената кожичка. Горняк съм аз за зрелите смокви.

Така подобно на смокви падат за вас тези поуки, приятели мои: пийте сока им и сладката им плът! Есен е наоколо и лазурно небе и следпладне.

Гледайте само какво обилие около нас! И от това преизобилие не е зле да хвърлиш поглед навън, към далечни морета.

Нявга казваха „Бог“, когато поглеждаха към далечни морета, сега аз ви учех да казвате „Свръхчовек“.

Бог е догадка; но аз искам вашата догадка да не се простира по-далеч от творческата ви воля.

Бихте ли могли вие да сътворите бог? Тогава не ми говорете за никакви богове! Но вие бездруго бихте могли да сътворите свръхчовека.

Не самите вие, може би, братя мои! Но вие бихте могли да се претворите в бащи и прадеди на свръхчовека: и това нека бъде вашата най-сполучлива творба!

 

 

Бог е догадка: но аз искам вашата догадка да е ограничена в рамките на мислимостта.

Бихте ли могли да си мислите бог? Но нека това да бъде за вас воля на истината, стремеж всичко да се превърне в човешки мислимото, човешки зримото, човешки осезаемото! Собствените си сетива вие трябва докрай да мислите!

А това, което вие зовете ваш свят, трябва тепърва да бъде сътворено от вас: самото то трябва да стане ваш разум, ваш образ, ваша воля, ваша любов! Наистина за ваше блаженство, о, познавачи!

И как бихте могли да понесете живота без тази надежда, о, вие, познавачи! Ваша родина не трябва да бъде нито непонятното, нито неразумното.

Но нека да ви открия напълно сърцето си, мои приятели: ако наистина имаше богове, как бих се сдържал аз да не стана бог? Следователно няма богове.

Наистина аз извлякох заключението, но сега то се опитва да ме извлече.

 

 

Бог е догадка: ала кой би изпил всичката мъка на тази догадка, без да умре? Редно ли е да се отнеме на твореца вярата му и на орела летежът в неговите сини далнини?

Бог е мисъл, която прави всичко право криво и всичко, което стои, да се върти. Как? Нима времето е изчезнало и всичко преходно е само лъжа?

Да се мисли така, за тленния човек това значи шемет и главовъртеж, и още гадене за стомаха: воистина аз зова въртоглава болест да се догажда подобно нещо!

Зло зова аз и това е противочовешко: цялото това учение за „Единосъщния“ и „Непорочния“, и „Неподвижния“, и „Сития“ и „Непреходния“!

Всичко непреходно — това е само притча! А поетите премного лъжат.

Ала за време и битие трябва да говорят най-добрите притчи. Възхвала трябва да бъдат те и оправдание на всяка преходност!

Да твориш — това е голямото избавление от страданието и олекотяване на живота. Ала да станеш творец, се иска пак страдание и много превратности.

Да, не един и два горчиви смъртни случаи трябва да има във вашия живот, о, творци! Така бъдете застъпници и оправдатели на всяка преходност.

За да се превърне в дете, което ще се роди отново, самият творец трябва да поиска също тъй да стане и родилка и да изпита родилните мъки.

Воистина по моя път аз минах през множество души и люлки, и родилни мъки. Многажди се сбогувах и познавам сърцераздирателните последни мигове.

Ала така го иска моята воля на творец, съдбата ми. Или, откровено казано: тъкмо такава съдба иска моята воля.

Всяка фибра в мене страда и се чувствува като в затвор: ала искането ми идва винаги като мой освободител и благовестник.

Искането освобождава: това е истинското учение за волята и свободата — на него ви учи Заратустра.

Да-не-искаш-вече и да-не-цениш-вече, и да-не-твориш-вече, ах, дано тази голяма умора да остане завинаги далеч от мене!

Дори и в познанието аз чувствувам само насладата от замисъла и творческото осъществяване на моята воля. И ако има невинност в познанието ми, то е от това, че в него има воля за творчество.

Далеч от бога и боговете ме теглеше властно тази воля; та какво би могло да се твори повече, ако имаше вече богове!

Ала към човека ме влече все отново и отново тази пламенна воля към творчество — също както млатът се стреми към камъка.

Ах, вие, люде, в камъка спи за мене един образ, образ на образите ми! Ах, неужели той трябва да спи в най-коравия, най-грозния камък!

Сега вилнее моят млат свирепо срещу неговия затвор. От камъка летят отломки. Та що от това?

Да го завърша искам аз. Защото сянка дойде при мене — най-тихото и най-лекото от всички неща ме навести!

Красотата на свръхчовека ме навести като сянка. Ах, братя мои! Що ме е грижа вече за боговете!

Тъй рече Заратустра.