Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Щит и меч, 1965 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Любен Велчев, 1970 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Вадим Кожевников. Щит и меч
Редактор: Петър Япов
Художник: Рачо Буров
Художествен редактор: Гичо Гичев
Технически редактор: Цветанка Николова
Коректор: Върбинка Младенова
Държавна печатница „Васил Александров“ — Враца 1970 г.
Държавно военно издателство, София 1970 г.
История
- — Добавяне
70.
В същия ден, когато започна операцията за освобождаване на затворниците от подземния концлагер, Хайнрих и Вили Шварцкопф, облечени в парадни мундири, се промъкваха сред развалините на райхсканцеларията — те отиваха да поздравят фюрера по случай рождения му ден. Приемът за най-приближени на Хитлер лица беше определен да стане в подземния бункер.
Калтенбрунер каза на Вили Шварцкопф да доведе племенника си, като се надяваше, че на фюрера може би ще бъде приятно да си спомни как веднъж със силата на хипнотичния си поглед бе успял да „приспи“ тоя млад човек.
Преди да излязат от къщи, Вили се приближи до огледалото и се огледа грижливо, а после сякаш изпробва няколко усмивки, като избираше коя да изобрази на лицето си, когато поздравява фюрера. Докато чакаше чичо си, Хайнрих преглеждаше небрежно книжата на масата му. На един документ прочете:
До главното административно управление на SS
Берлин-Лихтенфелде-Вест
Докладвам, че строежът на крематориум III е завършен. По тоя начин всички крематориуми, за които беше издадена заповед, са построени.
Производителността на наличните крематориуми за едно денонощие е:
1) Старият крематориум І. 3×2 муфелни пещи — 340 трупа.
2) Новият крематориум във военнопленническия лагер II. 5×3 муфелни пещи — 1 440 трупа.
3) Новият крематориум III. 5×3 муфелни пещи — 1 440 трупа.
4) Новият крематориум IV — 768 трупа.
5) Новият крематориум V — 768 трупа.
Всичко: 4 756 трупа на денонощие.
Към докладната записка беше прикачена сметката на фирмата „И. А. Топф и синове“ (Ерфурт):
Сметка на разходите:
Цена на пещта — 25 148 райхсмарки, тегло 4 637 кг. Цената е посочена франко вагон от разтоварната гара.
Хайнрих протегна към Вили тия счетоводни документи на есесовското стопанско управление и каза:
— Е, няма що, скоро всички ние ще трябва да плащаме по тия сметки!
Вили измърмори недоволно:
— Това са стари книжа, приготвих ги да ги унищожа.
— Като улики ли? — попита Хайнрих.
Вили каза намръщено:
— Аз нямам нищо общо с това. Заповядваха ми и аз правех поръчка, следях за строежа, плащах пари. — Прибави: — Аз съм честен човек и никой не ще посмее да ме укори, че съм вземал комисионни от фирмите, с които имах работа, макар че това е прието в търговския свят.
— Тогава защо решихте да унищожите тия документи?
— Ще помисля още дали има смисъл. Може би ще дотрябват като характеристика на моята добросъвестност.
В дългата като вагон приемна с нисък таван и голи бетонни стени, под портрета на Фридрих Велики, поставен в златна рамка, седеше в кресло Хитлер.
Краката му, в широки панталони, стояха разкрачени, сякаш се свличаше от креслото.
Грамадният, горилообразен Калтенбрунер стоеше от лявата страна на фюрера. До него — ниският Борман. Неговото лице без устни, с тясна цепнатина на устата запазваше предишния си надменен израз.
Старшият адютант на Хитлер, наведен загрижено, бе отдясно и след всяко стискане на ръка изтриваше незабелязано дланта на фюрера с памуче, натопено в дезинфекцираща течност.
Но когато до Хитлер се приближи Химлер и със сладка усмивка започна да го поздравява възторжено, случи се онова, което Хайнрих Шварцкопф очакваше най-малко от тоя полутруп и за което се предаваше само в клюките легенди.
Фюрерът скочи яростен, напрегнат, неудържим. Той крещеше и се опитваше да откъсне със сгърчените си пръсти ордените от мундира на Химлер.
От неясните крясъци едва можеше да се разбере коя е причината за тая ярост: англо-американските войски открили неумъртвени затворници в концлагера Берген-Белзен, а също така и в други лагери. Есесовците приложили противотанкови ракети и успели да убият само част от затворниците, но опърлените трупове не били изгорени.
Хитлер обвиняваше Химлер, че е извършил нарочно това, за да попречи да се завършат преговорите с англичаните и американците за съвместни действия срещу съветската армия.
Химлер изчака мълчаливо и търпеливо, докато тоя пристъп от бясна енергия се свърши и силите на Хитлер се изчерпат. Възползва се от момента и започна да докладва делово. Той дал заповед да се изпратят всички затворници от концентрационните лагери Заксенхаузен, Равенсбрюк и Нойенгаме в походни колони за Любек. Там трябва да ги натоварят на кораби, да ги изкарат в открито море и да ги удавят. Тая заповед се изпълнява вече.
— И никакви следи ли няма да останат? — уморено попита Хитлер.
— Абсолютно никакви — потвърди Химлер. Сетне каза: — Фюрере мой, вие знаете, че в концентрационните лагери, разположени и в самата Германия, и в окупираната територия, имаше общо около осемнайсет милиона души. През тия години единайсет милиона от тях бяха подложени на обработка за умъртвяване. — Рече с достойнство: — Заслугите и усърдието ми в тая насока са ви известни. — Оплака се: — Но за съжаление в редица лагери моята излизаща от вашата повеля заповед не беше изпълнена. Виновни за това са съдбоносните обстоятелства, не поддаващи се на разследване: тук влизат и катастрофата със самолета, в който летяха пълномощниците на SS, и много други.
Химлер докладваше с монотонен глас и примираше от ужас: страхуваше се, че фюрерът е научил за тайните му интриги и ей сега, в тоя миг, ще последва заповед да го арестуват.
Фюрерът махна уморено с ръка. Химлер си отдъхна и тръгна на пръсти към изхода. Лицето, шията и мишниците му бяха мокри от смрадлива като урина пот.
С това приемът беше завършен. „Фюрерът се умори“ — заяви адютантът, но обеща, че след това ще му бъде доложено за всички, които са дошли да го поздравят.
В подземния гараж се трупаха неприетите от Хитлер високопоставени посетители, главно най-близките му, свитата му.
Магда Гьобелс вървеше през тълпата, събрала се тук, с презрително вдигнати рамене, които и без това бяха високи по тогавашната мода. Тя знаеше, че тук всеки е разпитвал много пъти със скръбно лице Мюрелие, личният лекар на Хитлер, за здравето на обожавания фюрер с надеждата, че то е безнадеждно.
Магда Гьобелс мразеше тия хора отдавна, от ония времена, когато Хитлер не беше още диктатор на империята, но беше вече фюрер на нацистите.
Хитлер чувстваше необикновена привързаност към Магда и я предпочиташе пред всички други жени. Тя му готвеше любими яденета — картофи с накълцани твърдо сварени яйца и бит каймак с шоколад. Той обичаше сладкото, обичаше домашните удобства и им се наслаждаваше.
Гьобелс молеше най-смирено Магда да се сближи с фюрера заради собственото им благополучие.
Магда се опитваше да изпълни послушно волята на съпруга си. Но фюрерът отклони меко всичките й опити и обясни, че няма право да пилее енергията си, посветена на политическа дейност. След това величествено признание Магда започна да се отнася с още по-голямо възхищение към Хитлер: та той тъй се отличаваше от заобикалящите го хора!
Завидели на Гьобелсовите предимства, близките до фюрера лица започнаха да търсят настойчиво за него друга любимка — такава, която биха могли да направят своя агентка.
Но без успех. Аристократката Пуци Ханфщенгл беше отклонила домогванията на Хитлер още когато той бе не фюрер, а само водач на фашистите и не умееше да се държи нито на трапезата, нито в обществото. После Хитлер отхвърли препоръчаната му госпожа Вагнер, роднина на композитора, а след нея и вдовицата на Бехщайн, фабрикант на пиана.
Най-после намериха една баварка — Ева Браун, помощничка на фотографа Хофман, бивш ефрейтор. Именно тя измести Магда Гьобелс.
Засега събралите се в помещението на райхсканцеларията честваха рождения ден на Хитлер.
А в гаража приказваха, пушеха и пиеха, като поставяха бутилките с вино върху стъпалата на автомобилите.
Хайнрих преминаваше от една група към друга и слушаше внимателно тия разговори. И като слушаше за какво говорят помежду си обречените, той мислеше за Йохан Вайс — своя приятел, който с риск за живота си го измъкна от тая пропаст и го направи борец за нова Германия.
Хайнрих нямаше намерение да се върне в къщата, където живееше и където Вили Шварцкопф беше уредил личната си канцелария.
Още предния ден той измъкна от касите на Вили много документи, които свидетелстваха за злодеянията на нацистите.
Хайнрих изпълни поръчката на Йохан Вайс: в ръцете му паднаха неопровержими доказателства, които после ще могат да се предявят от името на нова Германия при съденето на хитлеристките военнопрестъпници, на фашизма. По-късно част от тия документи беше наистина предадена на международния трибунал в Нюрнберг.
Всички тия книжа сложи в скривалището, посочено му от професор Щутхоф. Професорът даде на Хайнрих адреса на една от германските нелегални организации в работническия район Вединг. Тук именно Хайнрих, преоблечен в прости дрехи, се скри временно в жилището на комуниста Ото Шулц, многодетен работник.