Вадим Кожевников
Щит и меч (46)

46.

Напоследък Елзе започна да изглежда съвсем зле: отслабна, смъкна се в лицето. Сега всеки ден трябваше да участва два пъти във вечерни представления и това беше доста голямо физическо натоварване.

За Зубов тя съобщи на Вайс само онова, което се отнасяше непосредствено до работата. И по сдържаността, с която говореше за него, по тъгуващото й лице Йохан видя, че отношенията, които по нейно нареждане Зубов беше установил с Бригите, причиняват душевна болка на Елзе.

След като напусна кабарето, Зубов не можеше да се ползва вече от документа, който го освобождаваше от военна служба, както и другите артисти, предназначени да „поддържат добро настроение в народа“ — така беше казано в циркуляра на Гьобелс. Но чрез връзките на Бригите Зубов зае поста инспектор по физическа подготовка в организациите на „Хитлеровата младеж“, а в най-близко време се надяваше на нещо повече.

Зубов се оплака на Елзе, че Бригите е извънредно ревнива.

Нощем той излизаше от къщи, за да подиша „съвсем не тъй чист въздух“ с новите си другари, сред които имаше вече петима поляци, един германец-фолксдойче, двама словаци и един унгарец — с тоя интернационал, както се изразяваше… Да, там, където има пламъци от пожари в базите с бензин, дим от взривове в складовете с боеприпаси и стрелба, там не се диша леко.

И когато призори се връщаше в къщи, Бригите, прекарала безсънна нощ в тревожно очакване, търсеше с ревниви очи следи от червило по лицето му и душеше изпрашените му дрехи, като се страхуваше, че ще открие мирис на чужд парфюм.

Нейната откровена ревност не тежеше много на Зубов, по-скоро може би дори ласкаеше мъжкото му самолюбие.

При срещите с Елзе, която според него знаеше повече тънкостите на немския език, Зубов улавяше делово непознатите думи от говора й, повтаряше ги внимателно и ги запомняше. И не забелязваше, че тия уроци по немски език й причиняват болка.

И когато Елзе се изказваше презрително за германката му, той възразяваше:

— Не, знаеш ли, все пак тя не е лоша. Нейният старец, полковникът, бил голям гад, отнасял се с нея като с бездушна кукла и я принуждавал на всякакви мръсотии.

— Мълчи! — отчаяно замоли Елзе. — Не искам да слушам това!

— Но защо? Ти трябва да знаеш всичко за тая публика — възрази Зубов. — А пък Бригите е всъщност славна. Омъжили я преди да завърши гимназия. Знаеш, понякога просто я съжалявам.

— Ето на! — с негодувание каза Елзе. — Още малко и ще станеш образцов съпруг на фашистка.

— Но тя не е фашистка, тя е добра и малко нещастна. Но сега, струва ми се, е щастлива. — Похвали се: — И дори съм уверен, че сега ще тъжи истински, когато в най-близко време стане отново вдовица.

— Значи, тя те обича?

— Там е именно работата. Дори сам не очаквах. — И Зубов сви мощните си рамене. Лицето му беше смутено.

— Ти, навярно, си се обуржоазил напълно там с нея — ядосано забеляза Елзе. — Тя ще развие аристократически наклонности у тебе.

— Не, не, тя е добра жена — възпротиви се Зубов. — Просто не й е вървяло в живота. И не е някаква негодница. Предлага: „Хайде да избягаме в Швейцария — там ще живеем в планинска колиба, далеч от целия свят.“

— С милия е рай и в колиба — раздразнено го прекъсна Елзе.

Зубов каза замислено:

— Наистина, сега започнах да се отнасям към нея някак си по-добре. Разбираш ли, напоследък забелязах, че тя плаче скришом от мене. Какво има? Настоявах, настоявах и изведнъж тя си призна. Коленичи и ме замоли да й простя. Е, мисля си, изложил съм се в нещо и тя ме е издала. А излезе, смешно е да се каже, че на някакъв неин прадядо прабаба му не била арийка. Ето на, тя си призна, че скривала това дори когато се изповядвала в черква.

— Значи, тя има особено доверие в тебе?

— Е, то се знае, тя е жена с принципи. Не поиска да ме мъчи, тъй като според нея аз съм най-чист и най-образцов ариец.

— Че какво общо имаш с това?

— Но аз съм неин съпруг с произтичащите оттук последици. Това е всичко.

— Да не си се влюбил?

— Е, не е хубаво да говориш така — възрази Зубов. — Първо, ти сама ми заръча. Второ, повтарям, сега аз се отнасям към нея както трябва. А трето, благодарение на сигурното ми положение сега мога да действам по-активно. С тоя унгарец, Антал Шимон от град Печ, бивш миньор, ние разработихме малък план на операция в мините Фюрстенгрубен в околностите на Освиенцим — там се намират най-необходимите суровини за „Фарбен“. Някои неща могат да се наводнят, като се използват придошлите води, а някои и да се вдигнат във въздуха.

— А нощем продължаваш единичните саморазправи, нали?

— Чехът Ян Жишка излезе отличен снайперист.

— А ти?

Зубов се усмихна:

— Дилетант спортист. Наскоро участвах в състезание в женския атлетичен клуб. Познаваш ли унтершарфюрера от Гестапо? Бивш мюнхенски шампион по свободна борба. И представи си, с поясно хвърляне го запратих на тепиха така, че си счупи крака, сега лежи в болницата. И аз изпратих известна сума на жена му, за да заслужа благоволението на местното общество с тая човеколюбива постъпка.

— А взривяването на бомбардировачите във въздуха?

— Това стана без мене. Вайс набави от своите специалисти в школата ампули, които избухват при вибрация. Сандъчето с взривателите докара в гаража един мой другар, германец, шофьор от автобазата. Нищо повече. И както виждаш, нашата техника не мами хитлеристките асове. Някои дори успяват да се приземят благополучно с парашут и да чакат края на войната на съветски разноски.

— А за мене мислиш ли понякога? — неочаквано попита Елзе. — Все пак аз съм твой приятел и тук животът ми не е приятен.

Зубов наведе глава и промърмори без желание:

— Мъча се да не мисля.

— Защо?

— Но нали с нищо не мога да облекча живота ти.

— А аз мисля за тебе — рязко каза Елзе, — и много мисля.

— Напразно — възрази Зубов. — Сега добих сръчност да действам внимателно. И после, тук имам много сигурен „параван“.

— Заедно с любимката ти, тая германка.

Зубов вдигна глава, загледа Елзе в очите и каза сериозно:

— За мене тя е човек. И ако искаш да знаеш, за много неща съм й благодарен.

— Е, то се знае! — усмихна се Елзе. — Не може да затвори очи, докато любовникът й не благоволи да се върне и да й повтори всички нежни думи, на които го научих.

— Че какво? — рече Зубов. — Думите са хубави, сърдечни.

— Добре — каза Елзе и стана. Заповяда: — Върви си! И вече идвай само когато е крайно необходимо.

— Но все пак ти ми липсваше — рече умолително Зубов. — Знаеш колко е мъчително да бъдеш дълго време без съветски човек! Дори отслабвам, когато не те виждам дълго.

— Личи си! — подигравателно подхвърли Елзе. Стисна студено ръката му и го посъветва: — Знаеш, все пак се пази. — И прибави шепнешком: — Най-малкото да не би твоята мадама да овдовее отново.

Зубов си отиде, като се питаше защо напоследък Елзе започна да се държи така чудно с него — заядливо, обидно и същевременно с някакво скрито огорчение.

Той изпитваше към нея особено чувство, след като с риск за живота си тя го спаси от преследването на гестаповците и го направи свой партньор в кабарето. Но не беше в характера на Зубов да общува с млада жена и да обича само добродетелите й. Ето защо всеки път, когато репетираха акробатичния си номер, Зубов, подхванал я след пируета във въздуха, я пускаше не на драго сърце от прегръдките си. И когато веднъж Елзе му залепи плесница, той беше принуден да признае, че се покорява на това освежително движение само защото тя заема по-високо служебно положение и той трябва да спазва безропотно военното чинопочитание. Наистина, в Съветската армия такова отнасяне с подчинените се наказва строго, но тъй като двамата се намират на неприятелска територия, всичко това е напълно законно.

Бригите беше посещавана често от познатите на покойния си съпруг и служебното положение на някои от тях представляваше съществен интерес за получаване на сведения. Но Зубов не умееше да води непринудени разговори, при които да засегне ловко въпросите, интересуващи нашето разузнаване. И с голяма мъка можа да скрие радостта си, когато пристигналият от Източния фронт полковник Фурст, дивизионен командир, бивш офицер от Райхсвера, участник в Първата световна война, характеризира лаконично, извънредно сериозно поразителната издръжливост на руските войници и хладнокръвното безстрашие на съветските офицери. Той разказа за новото руско оръжие със страшна унищожителна сила, носещо женското име „Катюша“. В сравнение със съветските „Катюши“ германските огнехвъргачки са същото, каквото са бензиновите запалки спрямо термитния снаряд.

Полковникът си позволи дори да забележи иронично, че германският генерален щаб е заблудил армията, като е описал неуспехите на русите през време на финландската кампания^[1], но е скрил успеха им в пробива на линията Манерхайм, която не отстъпваше по мощност на линията Мажино. И заяви, че адмирал Канарис, който бе неспособен да разкрие тайните, прикрити преди това сили на противника, би трябвало да бъде обесен на Бранденбургската врата заедно с бездарните си агенти.