Вадим Кожевников
Щит и меч (34)

34.

За разлика от обикновените войскови части на германската армия, в държането на абверовските офицери във време на служба и извън нея нямаше особено несъответствие. Нямаше някаква подчертана дисциплинираност и официалност в службата, а още повече извън нея. Повечето войници се набираха всред интелигенцията и те знаеха да разграничават почтителността от полуфамилиарността.

Ето защо появата на новака Йохан Вайс в тяхната среда предизвика скептично недоверие, породено не толкова от политическата подозрителност, колкото от въпросите на етиката. Освен кодекса на офицерското възпитание, тук съществуваше кодекс на професионална етика. Той се състоеше в избягване да се наричат нещата със собствените им имена.

Най-подлите средства и методи, чудовищните и зверски цели се украсяваха с професорски елегантна терминология и се обсъждаха с академична безстрастност. Дори ония, които след практиката в криминалната полиция владееха до съвършенство жаргона на професионалните криминални престъпници и проститутки, тук не се решаваха да използват тоя богат фолклор и се стремяха да излагат изискано и научно мисълта си.

Тази атмосфера на благовъзпитаност не усложни, а улесни задачата на Вайс.

Още при първите срещи с новите си колеги Вайс им даде да разберат, че неговият „германски консерватизъм“ е само последица от живота му извън райха, в Прибалтика, където привързаността към отечеството би могла да намери израз само в привързаността към всичко, което германският народ е създал в течение на историята си. Това признание направи най-правдиво впечатление.

Йохан сметна за необходимо да заяви също така, че Германия на новия ред, когато е бил далеч от нея, е била възприета от него особено възвишено и романтично. Той се чувства задължен пред райха и затова ще отдава всичките си сили на всяка работа, която му възложат тук, като се надява, че по-опитните и заслужили сътрудници няма да му откажат добрите съвети и помощта си, а в замяна на това той е готов да им се отблагодари с всякакви услуги.

Тази скромност и непретенциозност спомогнаха доста много да се стопи предубедеността спрямо Йохан, а любезната му готовност да изпълнява чуждите задължения беше приета благосклонно.

Същевременно медалът и споменаването, че се познава с отделни дейци в Гестапо и СД, послужиха като известно предупреждение; беше ясно, че макар и добродушен младеж, Вайс не е наивник, който търси подкрепа и покровителство от всеки. Той е от ония, които се стремят да постигнат успех в службата, но иска само онова, което може да постигне.

Похватността, съобразителността и работоспособността на Вайс още през първите дни, когато се формираше школата, бяха забелязани и отбелязани. Той се посвети с особено усърдие на канцеларските работи. След като изучи досиетата, той състави по собствен почин специална конспективна картотека, в която с определени цветове се степенуваше благонадеждността на всеки завербуван. Това беше много удобно за командния състав, защото му даваше възможност да се ориентира мигновено в пъстрия контингент от новаци.

А когато се изменяше характеристиката, съвсем не беше трудно да се сменяват цветните кодирани означения — достатъчно беше само да се прикрепи с кламер цветно квадратче към един или друг картон.

Направената от Вайс картотека нямаше официален характер и беше предназначена само за вътрешно, служебно ползване. Официалната картотека, съставена по утвърдения образец, беше по-обемиста. Вайс поръча за своята картотека допълнителни комплекти от фотоснимки и тъй като тази поръчка не можеше да се впише в платежната ведомост, заплати на фотографа със свои пари. А това, че в ръцете му попадна втори комплект от фотопоръчката, можеше да се сметне като награда за предприемчивостта му, като трофей. Наистина, Йохан все пак сметна за необходимо да изгори пред фотографа втория комплект от снимки, като ги зави в стари вестници. Това беше твърде прост начин, защото в старите вестници зави не снимките на курсистите, а връзка гланцова хартия, която отговаряше по плътност на фотографската хартия.

По този начин Йохан се избави от необходимостта да се прояви отново като художник, да се връща към онова, което веднъж и доста сполучливо успя да осъществи, за да снабди Центъра с материали за самоличност.

Той реши да скрие снимките в стаята на оберлейтенанта Хаген, с който влезе в най-приятелски отношения, и без много да му мисли, залепи с лейкопласт пакета със снимките върху задната страна на голямото огледало, което висеше над умивалника.

Всичко това беше твърде насърчително начало в новия път на Йохан Вайс като преводач-инструктор в разузнавателно-диверсионнния „щаб Вали“.

Ернст Хаген се смяташе за теоретик на науката за разузнаването. Той мислеше, че стремежът към знание е вече своеобразна форма на разузнавателната дейност. Устойчивостта на държавната власт зависи само от размера на разклонението в агентурната система и опасността, за съществуващия строй може да дойде само оттам, където тая система не прониква. Тази концепция беше плагиатство от японската доктрина за тоталния шпионаж, системата на който Хес изучаваше в Япония и пренесе успешно върху почвата на Третата империя.

Хаген, който страдаше от далекогледство, държеше листовете на един ръкопис в протегнатата си ръка и с висок глас четеше на Йохан избрани места. При това затлъстялото му бледо лице ставаше тържествено и заприличваше на Нероновия бюст, само че моделиран от мазен пластилин.

С глас на декламатор Хаген изговаряше надуто:

— Да бъдеш всезнаещ, значи да бъдеш всемогъщ. Да познаваш противника си е да бъдеш всемогъщ. Познаването на противника е наполовина спечелена победа.

Тази истина е толкова безусловна и всеобща, както истината, че за да се подчинят низшите същества на висшето — човека, при потискане на инстинктите е неизбежно да се приложи такъв регулатор, като глада, неизбежни са динамичните методи, които причиняват болезнени усещания. Само сигурната система на тайните служби може да осигури за управляващите лица сведения за тайните слабости на управляваното от тях общество и да придаде династична устойчивост на тия лица.

Вайс попита с привидна наивност:

— Но фюрерът, уви, няма наследници, нали?

— Да — съгласи се Хаген. — Фюрерът притежава извънредно силен политически темперамент и всички друго принася в жертва на него.

Вайс забеляза с подчертана сериозност:

— Вашият труд открива такива дълбочини в нашата дейност, показва я в такъв неочакван аспект, че просто съм смаян. — И прибави скромно: — За съжаление не притежавам достатъчно знания, за да оценя цялото значение на съобщенията ви.

Трогнат от похвалата на простодушния си събеседник, Хаген обеща:

— Аз ще ви помогна до известна степен, библиотеката ми е на ваше разположение.

Разговорите за книгите, взети от Хаген, даваха възможност на Йохан да попълни знанията си за стиловете на работа, прилагани от фашистките разузнавачи.

Като създаваше разузнавателни школи за подготвяне на агенти от съветски военнопленници, ръководството на хитлеристкото разузнаване издаде специална директива, в която се посочваше, че ръководителите на школите, преподавателският и инструкторският състав трябва да градят работата си с оглед да спечелят пълното доверие на курсистите. С тая цел се предписваше при общуването с тях да бъдат учтиви, взискателни, но справедливи, за да се създаде впечатление, че са човечни и с висока култура. Да убеждават курсистите, че германците играят само ролята на посредници, които съдействат на антисъветските задгранични центрове за освобождаване на СССР от болшевиките. Да им внушават мисълта, че курсистите са синове на своята страна, само че страна на новия ред, и действат доброволно, по собствено желание и германците не се намесват във вътрешните им работи, а само им помагат според силите си.

Тази двулика тактика на „камшик и сладкиш“, смесицата на палач и сладкар, хибридът на хиена и лисица бяха достатъчно известни на Йохан. По писмените източници на специалния фонд, съставен от пълните с покаяние показания на провалили се шпиони, той изучаваше школата на подлостта на империалистическите разузнавания и се запозна добре с методическите уловки, които те прилагаха спрямо агентите си. И да вижда как ловците на измъчени души осъществяват тактиката си с изтънченото майсторство на коварното лицемерие беше за Йохан равносилно да наблюдава всеки ден, всеки час палачите, които преди извършване на смъртното наказание се състезават по любезност към жертвите си.

Какви думи са необходими, за да предадат „сърдечния“ разговор между Хаген и човека с безжизнени, неподвижни очи на посинялото, подпухнало лице?

В лагера този човек по прякор Страшилището отказа да ритне пейката под краката на един осъден на обесване. Заплашиха го със също такова смъртно наказание, но той отново отказа. Тогава оня, на когото въжето беше вече на шията, заповяда грубо:

— Не се натискай да увиснеш и ти на бесилката! Доброволната смърт значи да работиш за тях! — И го подкани: — Не се смущавай, другарю!

Страшилището извърши онова, което тоя човек смяташе, че е необходимо за борбата с фашистите и по тоя начин е оправдано. Но затворниците не простиха на Страшилището. Той отслабна, изпадна до длъжността на капо. И сега е тук, курсист.

И на този човек с угаснал поглед Хаген разяснява любезно, че ако комунистите не създаваха нелегални организации сред военнопленниците и ако военнопленниците се подчиняваха на всички установени правила, нямаше да има никаква нужда нито от военна охрана в лагера, нито от система от наказания — всичко това е в противоречие с присъщата на германците чувствителност и предизвиква у изпълнителите душевни страдания, и то по-мъчителни от физическите страдания на тези, които нарушават реда.

Що се отнася до ограничената дажба храна на затворниците, това се обяснява съвсем просто. Германия е поела мисията да издържа съветските военнопленници, но саботажът на съветските граждани в окупираните територии й отнема възможността да получава оттам такова количество хранителни припаси, което би могло да осигури и военнопленниците. По този начин излиза, че съветските хора в окупираните територии са виновни, че съветските военнопленници умират от глад в лагерите.

Хаген говореше всичко това с гугукащ тон, като гледаше състрадателно в безжизнените очи на Страшилището.

Страшилището седеше пред Хаген на табуретката, изпънат като по команда „мирно“. Ръцете му лежаха покорно на коленете, угарката от цигарата вече изгаряше устните му, но той не забелязваше това. Лицето му оставаше безстрастно и само десният крак — навярно с него бе ритнал пейката под краката на другаря, осъден на смърт — трепереше непрекъснато.

Хаген се наведе към Страшилището и продължи със сладникава усмивка:

— Руският народ е прекрасен народ, има добра, проста душа и много хубави песни. Той е добър, трудолюбив орач. Ние обичаме много руския народ. И ще помогнем на стремежите ви, за да стане отново Русия за вас приветлива като родна къща. — Напомни мазно: — Вие имате много добри императрици — Екатерина Първа, а също така Втора. Германки. О! Как се грижеха те за руския народ! А народът ги наричаше „матушка“, т.е. „мама“. Колко прекрасно е това! — Хаген вдигна очи нагоре и след това рече строго, осъдително: — Разбира се, ние, германците, сме виновни пред вас, че не можем да разобличим своевременно пред целия свят престъпните идеи на Маркс. Вие станахте жертва на тях и ние сме отговорни за това, че Маркс се е родил на наша земя, и сме принудени да спасяваме другите народи от зловредните му идеи. Нашите доблестни войници ни помагат в това. — Запита: — Разбра ли всичко?

Страшилището скочи и се изпъна.

— Тъй вярно! — Но безжизнените му очи (Йохан забеляза това) за миг светнаха злобно и насмешливо, а после потъмняха отново, замряха.

Когато Страшилището излезе, Хаген помоли Йохан да отвори вентилационното прозорче в канцеларията и каза с погнуса:

— Тия животни смърдят на кучета!

Йохан имаше свой регистър. Той пазеше в паметта си прякорите на курсистите, в съчиненията на които можеше да се забележи уклончиво двусмислие или дори такава подробност, като писането на думата „родина“ с главна буква, и много други тънкости. Може би тук имаше някакъв таен умисъл, а може би и автоматизъм на още неизкоренен навик.

Тъпата злоба не търси оригинална аргументация за доказване на своята готовност да изпълнява послушно волята на силния. Като докладваше на Лансдорф за такива съчинения, Йохан подчерта съвпаденията в аргументациите им и загатна предпазливо, че тия хора не му вдъхват доверие, съмнява се в искреността им: свидетелство за това е механичното повтаряне на едни и същи антисъветски изрази.

Лансдорф го похвали за проницателността му.

Хаген разработи тактиката за изпращане на диверсанти в съветска територия. Той предлагаше да се изпращат едновременно по две групи, като се разделят функциите им: едната група се предназначава непосредствено за изпълняване на задачата, а другата върши над нея успоредно контролно наблюдение и при неизпълнение на задачата унищожава тази група.

Йохан написа също такава докладна записка, при което предложенията му съвпадаха с проекта на Хаген, но след известно време направи официално донесение до Лансдорф, в което излагаше подробно защо смята докладната си записка за погрешна.

На първо място изтъкна съображения от икономическо естество: амортизирането на транспортните средства, разхода на бензин, екипни комплекти, оръжие, свързочни средства. На второ място — отчетността пред Берлин. Щом за всяка задача се изпращат двойно повече агенти, а резултатите се определят от дейността само на половината от тях, ефективността от работата на школата ще се намали наполовина. И трети аргумент. Принципът на фюрера е тоталният шпионаж и ръководейки се от него, трябва да се изпращат масово агенти. За това има големи запаси от материал и ако дори се появи известно отклонение, все пак те няма да се отклонят от главното — от нарежданията на фюрера.

Лансдорф прие самокритиката на Йохан, а същевременно не даде ход и на докладната записка на Хаген, като заяви, че предлаганата от него тактика е приемлива само при особено важни задачи.

Така Йохан подготви почвата да се парализират действията на изпращаните групи, ако в тях попадне човек, способен да контролира агентите и при необходимост да ги унищожи. Освен това той внуши на Лансдорф мисълта, че трябва предварително да се примирят с това, че отделни групи не ще успеят да изпълнят задачата. Провалите няма да имат особено значение, тъй като броят на изпращаните групи ще се увеличи след време.

Като се стремеше към това, Йохан изхождаше от непоколебимата си дори тук убеденост, че пластът от предатели всред военнопленниците е всъщност незначителен и при вербуването на нужните им кадри абверовците ще загребат не само тоя пласт, но и ония пластове от съветски военнопленници, които все още са предани на родината си, а ако при това се съобщи на нелегалните лагерни организации, в школите ще попаднат хора, които самите нелегални ще изпратят за подвиг.

Йохан прибегна дори до расовата теория, за да внуши на колегите си, че представителите на низшата раса не могат да изпълняват сложни агентурни задачи — интелектуалната непълноценност и първобитната психика издигат непреодолими прегради пред тях.

А на Хаген каза за утешение, че ако дори известен брой групи се провалят или преминат на страната на противника, това ще притъпява бдителността на русите и същевременно ще създаде благоприятни условия за действието на другите групи.

Хаген се съгласи с Йохан и нарече това тактика на разхвърляне на примамката.