Вадим Кожевников
Щит и меч (67)

67.

Още през януари 1944 година Шеленберг уреди предвидливо среща на Химлер с Мюзи, бившият президент на Швейцария. От името на еврейските организации Мюзи предложи пет милиона швейцарски франка за освобождаването на евреи затворници по определен списък.

Химлер беше склонен да извърши тая сделка. Той поиска да се внесат в райха трактори, моторни коли и технически съоръжения за цялата сума. А за себе си лично пожела в американския и английския печат да излязат статии, авторите на които да го характеризират само като държавен деец на Третата империя. Трябваше да се премълчи, че е ръководител на службата за сигурност.

И ето сега за преговори с Химлер в Германия пристигна от Швеция Бернадот, а от Швейцария, почти едновременно с него — осемдесетгодишният Артур Лазар. Старецът беше придружен от по-малкия си син.

Шеленберг заведе Лазар в една резиденция на Химлер.

Мюзи беше изпълнил обещанието си — Артур Лазар донесе със себе си връзка английски и американски вестници, в които бяха обнародвани статии за Химлер.

Старецът Лазар седеше мълчаливо в креслото. С черен жакет, широк раиран сив панталон, ръбовете на който се пречупваха долу на краката. Колосаната яка с прегънати краища сякаш поддържаше главата му. Очите безизразни, погледът им обърнат навътре и от това те бяха безжизнени.

Когато той заминаваше за Германия, жена му се сбогува с него като с умрял. Но той не се страхуваше от смъртта: тя и без това вече го следваше неотстъпно като сянка, като данък за изживените години. Ще убият сина му? Шест милиона плюс един човек. Себе си не можеше вече да смята за жертва. Дойде тук, защото беше много стар: изсъхналото му сърце можеше да понесе по-лесно всичко това.

Лазар беше противник на Съветския съюз: смяташе, че в тая страна са ограбили ония, които поради превъзходството на ума си умеят да трупат пари също така, както самият той умееше да ги трупа.

Но поражението на фашистка Германия нанесе не някой друг, а болшевиките. И само Съветската армия би могла да освободи всички затворници от фашистките концлагери. Само ако!

Лазар знаеше за тайните преговори на съюзниците с хитлеристите. Знаеше, че фашистите прехвърлят всичките си армии от Западния на Източния фронт, като се надяват да спрат русите с поддръжката на съюзниците.

Лазар знаеше, че Дълес, и не само той, поддържа настойчиво кандидатурата на Химлер като приемник на Хитлер.

Ако стане нов фюрер, Химлер ще поиска прекалено много за освобождаването на затворниците. Но може и да ги унищожи всичките, уж по заповед на Хитлер. Ще стовари убийството върху най-близките на фюрера.

Лазар знаеше, че мисията, с която се беше нагърбил, е повече от съмнителна. Той трябваше да влезе в преговори с главния палач на народа си, за да спаси няколко хиляди души, посочени в списъка, а стотици хиляди, обречени на смърт, ще останат в концлагерите.

Заради всичко това той е тук.

 

 

Райхсфюрерът влезе в стаята придружен от Шеленберг. Той не беше уверен в себе си, беше раздразнен и се вълнуваше явно, като съзнаваше цялата опасност от преговорите с Артур Лазар. Да стисне ръката на евреин — за Химлер и това беше вече подвиг. Но той се реши на тоя подвиг заради облагите, които му обеща Шеленберг.

Още от първите думи Химлер заговори объркано, че лично е предлагал да се разреши еврейският въпрос чрез евакуиране на евреите някъде на острови. Но това се оказало невъзможно: първо, поради чуждестранната пропаганда, а второ, поради съпротивата, изникнала в партийните среди. Като че ли се опитваше да се оправдае, изведнъж той поиска да покаже на Лазар някакво документално доказателство за човеколюбивите си намерения. Извини се, отиде в кабинета си и започна да се рови там в книжата.

Прехвърляше изпратените му от концлагерите бюлетини за броя на извършваните умъртвявания — седмично, месечно, на тримесечие. Копия от заповедите си с мъмрения до ръководителите на лагерната администрация за проявена бавност. Докладни записки с технически проекти за газовите камери и одобрителните му резолюции в ъгъла на заглавната страница.

Снимки за препарирани трупове с разкъсани бели дробове след престоя във вакуумните камери, където с негово одобрение се извършваха изпитвания върху човешки организми за издръжливостта им в разредена атмосфера (поръчка на Гьоринг за изучаване влиянието на много високите полети върху летците).

Бюлетини за тоновете кръв, получени за нуждите на фронта от деца, затворени в концлагерите.

Донесение на министерството на селското стопанство за използване на торовете, приготвени от кремационна пепел.

Попадна му под ръка заповедта от 16 февруари 1942 година с негов подпис. Той я прегледа набързо:

До обергрупенфюрера от SS Крюгер, висш ръководител на SS и на полицията за Изтока. Краков.

 

За да се осигури безопасността, заповядвам след преместването на концентрационния лагер Варшавското гето да бъде разрушено до основи. При това предварително трябва да се използват всички годни части от къщите и всички видове материали. Необходимо е гетото да се разруши и концентрационният лагер да се построи, защото в противен случай никога няма да успокоим Варшава, а произволите на престъпните елементи не ще могат да бъдат изкоренени, ако гетото бъде оставено.

Трябва да ми бъде представен общ план за ликвидирането на гетото. Във всеки случай досегашната жилищна площ, на която живеят петстотин хиляди души от низшата раса и която никога не ще бъде годна за германците, трябва да бъде изтрита от лицето на земята, а милионният град Варшава, който винаги е бил опасно огнище за разложение и бунт, трябва да бъде намален.

Х. Химлер

Той мушна злобно тоя лист обратно в чекмеджето, там, където лежеше късче пробен сапун от човешка мазнина.

На масата видя копия от предварително подготвени телеграми до комендантите на лагерите в Дахау и Флосенбург.

За предаване не може да става и дума. Необходимо е лагерът да се евакуира веднага. Нито един затворник не трябва да попадне жив в ръцете на неприятеля.

Хайнрих Химлер

Той грабна тия телеграми, смачка ги и ги хвърли в кошчето под масата, после се наведе, вдигна ги и ги запали в пепелника. И след това изпадна в по-добро настроение: една улика по-малко.

Върна се в стаята, където търпеливо го очакваше Лазар, и заяви веднага, че приема и трите предложени му точки. Първа точка: той ще заповяда да не се убиват повече евреите. Втора точка: наличните евреи, броят на които е много неточен и спорен, ще останат във всеки случай в лагерите, те няма да бъдат „евакуирани“. И трета: всички лагери, в които има още евреи, ще бъдат изброени в списък и ще бъде съобщено за тях.

Лазар изслуша всичко това с каменно лице, мълчаливо. След малко каза:

— Искам синът ми да посети един от лагерите. Това е нужно, за да можем да бъдем уверени, че нарежданията ви се изпълняват точно.

Химлер се извърна разтревожено към Шеленберг, който кимна. Тогава каза бързо:

— Вашето желание ще бъде изпълнено, господин Лазар. У вас не трябва да останат никакви съмнения.

Химлер вярваше в дарбата на Шеленберг да се измъква от всяко положение.

Той желаеше да направи добро впечатление на Лазар. Стана и се извини, че не може да продължава разговора, защото е зает. При сбогуването протегна ръка.

В старческата си разсеяност Лазар сякаш не забеляза това движение. И в тоя миг се мъчеше само да запали пурата си. Ръцете му бяха заети.

Химлер вдигна гордо глава и излезе от стаята. Той бързаше наистина: имаше среща с Бернадот в Хоенлихен. Тая среща беше изключително важна за него, защото Бернадот трябваше да потвърди, че заинтересованите среди в САЩ и Англия признават кандидатурата на Химлер за нов фюрер.

Но все пак, преди да излезе от стаята, Химлер се спря на прага и успя да каже на Лазар, че още днес ще заповяда да освободят групата жени еврейки от Равенсбрюк. Но Лазар трябва да намери най-бърз начин да осведоми генерал Айзенхауер за тоя акт на милосърдие.

 

 

Химлер възнамеряваше да получи среща с Айзенхауер чрез посредничеството на Бернадот и беше извънредно любезен с графа.

Граф Бернадот имаше не за първи път честта да бъде приет в Хоенлихен — тая щабквартира на Химлер, аристократично имение, замаскирано отлично като огромна благоустроена болница уж за ранени есесовци.

Още при предишните си посещения при Химлер граф Бернадот успя да получи свобода за редица лица от скандинавски произход. От концентрационните лагери ги извозваха нощем с автомобили на шведския Червен кръст под надзора на Шеленберговите хора. Графът се задължи да съобщи това на Айзенхауер, когато ще му предаде условията на Химлер, при които би било желателно да се сключи сепаративен мир със САЩ.

Когато през същите тия дни се срещаше с Рибентроп и Калтенбрунер, графът изслушваше и от тяхна страна същата молба — да посредничи между тях и Айзенхауер. Той знаеше, че някои съюзнически среди разчитат на Химлер. И сам се придържаше към това гледище. Беше разочарован силно, когато изведнъж Калтенбрунер попречи да се извозват занапред пленени шведи в родината им.

Графът беше дипломат и разбираше, че Калтенбрунер извърши това, като желаеше да навреди на Химлер — да му попречи да играе пред западните държави ролята на човеколюбец. Разбираше също така, че и самият Калтенбрунер нямаше нищо против да играе такава роля пред тях. Но тоя факт показваше, че Химлер не е още толкова всесилен, за да излезе открито срещу съперниците си и още повече срещу Хитлер.

Графът подозираше отдавна, че Химлер е нерешителен, малодушен. И сега му оставаше само едно: да се чуди как тоя човек със структура на мекотело можеше да върши работата на главен палач в Третата империя.

Като знаеше непреклонната позиция на Съветския съюз, неговата стратегическа и политическа мощ и като разбираше каква ще бъде ролята на съветската страна при решаването на следвоенните германски проблеми, графът си даваше сметка, че всички опити да се предлага сега кандидатурата на Химлер за лидер на новото германско правителство са безнадеждни и по-късно могат само да му навредят.

Имаше момент, когато Химлер можеше да възглави правителството: водачите на заговора „20 юли“ бяха съгласни Химлер да застане начело на Германия. Знаейки за заговора, райхсфюрерът гледаше през пръсти на заговорниците, неговата служба за безопасност бездействаше известно време. Но той беше плах и нерешителен. Вместо сам да ръководи организирането на Хитлеровото убийство, Химлер чакаше това да извърши един еднорък, едноок човек, обрекъл се в жертва за извършване на отчаян подвиг. А пък Химлер можеше, ако действаше безпогрешно, да екзекутира след това убиеца и главните заговорници и да се изкачи по труповете им на престола на фюрера като негов верен приемник. Но Химлер, сам обигран лицемер, не умееше да отгатва тоя дар у другите.

Граф Бернадот седна до Химлер, възползва се от кратка пауза и премина веднага на въпроса.

Започна тържествено, сякаш се готвеше да съобщи на графа най-голяма политическа тайна.

— Ние, германците — заговори той с глух глас, — трябва да се признаем за победени пред западните държави.

Химлер помълча малко, като очакваше какво впечатление ще направи на графа това изумително признание. Наведен, Бернадот разглеждаше така внимателно ноктите на ръцете си, сякаш ги виждаше за първи път, след това извади от джоба на жилетката си велурено тампонче и започна да ги търка с него.

Химлер каза малко смутено:

— Това е, което ви моля да предадете чрез шведското правителство на генерал Айзенхауер, за да се избягнат по-нататъшната безсмислена борба и кръвопролитието.

Графът вдигна глава и попита съчувствено:

— Струва ми се, че сега в някои дни загубите на германската армия на Източния фронт надвишават сто хиляди, а? — Прибави безстрастно: — Това е ужасно.

Химлер промърмори:

— Ние, германците, и преди всичко аз, не можем да капитулираме пред русите.

— Ясно е това — каза графът.

Сякаш получил одобрение, Химлер заяви разпалено:

— Там ние ще продължаваме да се борим, докато фронтът на западните държави не замени сражаващия се германски фронт.

— Е да, разбира се — съгласи се графът и веднага забеляза: — Но по сведенията, които имам, американските и английските военачалници не разполагат с дивизии като есесовските. Освен това те ще имат нужда от време, за да се споразумеят с войниците си, които досега бяха убедени, че са съюзници на русите. — Попита неочаквано: — Как е фюрерът със здравето?

Химлер отвърна мрачно:

— Нямам право да съобщавам това за по-нататъшно разпространяване. Но ще ви кажа лично, че при сегашното развитие на събитията това е въпрос на два, най-много на три дни. Хитлер ще се раздели с живота в тая драматична борба. — Прибави печално: — Утешение може да бъде, че той ще падне в борбата с болшевизма, с онова зло, на чието предотвратяване той посвети целия си живот.

— Вие точно ли знаете деня, когато ще падне фюрерът в тая борба? — зададе въпрос графът.

Химлер се смути:

— Всъщност аз се ръководя от съображенията, изказвани от лекарите, които лекуват фюрера.

— А, лекарите! — само каза графът.

Шеленберг трябваше да се намеси, за да насочи разговора върху по-определена тема: все пак главната цел на днешното свиждане е уреждането на среща между Химлер и Айзенхауер. В резултат графът се съгласи Химлер да напише писмо до Гюнтер с изложение на молбата си с надеждата, че негово превъзходителство ще го подкрепи. Като се извини с неотложна работа, Химлер се сбогува и излезе, а Шеленберг остана под някакъв предлог още няколко минути. Той направи това, за да повтори още веднъж настойчиво молбата на Химлер до Бернадот: да отлети веднага със самолет при Айзенхауер и да уреди свиждане между Химлер и него.

Графът улови приятелски под ръка Шеленберг, към когото винаги чувстваше особено разположение, като го смяташе за умен и смел нехранимайко. Ако беше на Химлеровото място, Шеленберг щеше да действа много по-решително и щеше да определи деня на Хитлеровата смърт, без да се съветва за това с личните му лекари.

Графът закрачи меко по тъмната алея и каза:

— Райхсфюрерът не си дава сметка за истинското положение на нещата. — Въздъхна: — В дадения момент не мога да му помогна с нищо. — Прибави след пауза: — Можех да направя това след първото си посещение, ако тогава беше поел изцяло ръководството на райха. Сега, според мене, той няма никакви шансове: — Любезно се усмихна и посъветва: — А вие, мой мили Шеленберг, бихте постъпил по-умно, ако се погрижите лично за себе си.

Когато Шеленберг се върна при шефа си, Химлер, въодушевен от разговора с графа, започна да говори какво ще предприеме най-напред, когато стане фюрер. И веднага каза, при което набърчи загрижено челото си, че ще трябва да даде друго наименование на партията. „“Националсоциалистическа" — западните държави ще поискат да се откажем от това наименование."

— „Национална партия на единението“. Как го намирате? — предложи Шеленберг.

— Отлично! — извика райхсфюрерът и го похвали: — Вие сте чудно досетлив, Валтер!

След това Химлер започна да се оплаква от Калтенбрунер: той се меси в нарежданията му и отменява заповедите му относно освобождаването на малки групи затворници. А все пак това е необходимо поради задълженията, поети при преговорите с Мюзи и Бернадот. Каза с досада:

— Разбирам, че за фюрера всички тия затворници и чуждестранни работници са заложници. Той може да заплашва западните държави до последната минута, че ще заповяда да се извърши сеч в лагерите. Но и аз имам право да си създам известна гаранция пред Запада, като заплаша, че ще унищожа всички лагери с цялото им съдържание.

Химлер заповяда на Шеленберг да образува тайна група от особено сигурни лица в службата му.

От една страна, на тая група се възлагаше да попречи за пълното унищожаване на затворниците в лагерите, когато такава заповед последва от Хитлер или Калтенбрунер. От друга страна, участващите в тая група хора трябваше да бъдат готови да изпълнят същата заповед, ако тя излиза от Химлер.

 

 

Случи се така, че беше заповядано на Вайс да придружава сина на Лазар в един от концентрационните лагери.

Целта на пътуването беше да се провери как се изпълнява заповедта на Химлер за освобождаването на ония затворници, чиито имена бяха посочени в списъка.

Вайс изпълни малко своеобразно поръчката на Шеленберг. Най-напред, като използва мощния си документ, той, заобикаляйки комендатурата, преведе младия човек из лагера и го запозна обширно с организацията на работата. Показа му всичко, включително помещението до входа за крематориума, където в стените бяха забити куки за обесване и на пода лежаха дървени чукове за случаите, когато всички бесилки бяха заети. И едва тогава го заведе в комендатурата.

Получил съобщение, че лагерът ще бъде посетен от представител на международния Червен кръст, началникът на лагера се държеше подчертано учтиво със спътника на Вайс.

И когато младият човек поиска да му покажат затворниците, имената на които бяха в списъка, комендантът каза любезно:

— Но за съжаление всички те са в картонени кутии, с урни не разполагаме. Очевидно така са били потресени от щастливото известие за близкото освобождаване — той се усмихна съучастнически на Вайс, — че всички починаха скоропостижно от сърдечни спазми. Нашите лекари се опитваха да ги спасят, но медицината излезе безсилна.

Вайс разтвори документа си пред ухиленото лице на началника. Каза:

— Вие ще отговаряте за това със собствената си глава. По чия заповед действахте?

— Ето — началникът извади един лист от джоба си и го подаде на Вайс. Отдолу стоеше подписът на Калтенбрунер.

На връщане синът на Лазар не седна до Вайс. Настани се на задната седалка и в огледалото се виждаше бледото му лице, от което лъхаше омраза. Вайс зави в един страничен черен пъти спря автомобила в гъсталак от дървета.

— Какво се е случило? — разтревожено попита момъкът.

Вайс се обърна към него и попита:

— Разбрахте ли всичко?

— Какво имате пред вид?

— Ако сте разбрал всичко и не успеете да скриете чувствата си, с вас може да се случи същото, което се е случило с ония. Може би средство за това ще бъде автомобилна катастрофа.

— Не ме плашете! — И момъкът започна ожесточено, с отчаяна решителност да обвинява Вайс в убийството на нещастните затворници. Да, да, той е съучастник в това убийство!

Вайс слушаше, без да го прекъсва.

— Вие сте смел човек — каза той, когато потокът от проклятия престана. — Харесва ми това у вас. Вие няма да забравите никога онова, което видяхте днес, нали?

— Вовеки веков! — извика момъкът, но веднага се опомни и погледна учудено Вайс.

— Е, няма що. Амин. Да продължим пътя. Само, моля ви се, да не сте посмели да стреляте в тила ми — прибави Вайс. — По лицето ви чувствам, че имате голямо желание да направите това.

 

 

След като закара спътника си в Хоенлихен, Вайс доложи на Шеленберг за резултатите от пътуването.

Шеленберг просто не се побираше в кожата си.

Вайс каза:

— Моля за извинение, господин бригаденфюрер, но струва ми се, че тук е била допусната не обикновена грешка.

— А какво именно?

— Според мене оня, който е наредил това, е искал да навреди на нашия райхсфюрер.

Шеленберг втренчи дълъг, изпитателен поглед в приветливо спокойното лице на Вайс. След това заповяда:

— Подберете си двама души, абсолютно сигурни и готови за всичко. — Прибави: — За това ви се дават три… не, един ден. И чакайте по-нататъшни нареждания.

— Слушам, господин бригаденфюрер — леко тракна с токове Вайс, като не смяташе за необходимо да се престарава в държането си: беше дошло време, когато това не се изискваше вече от него.