Вадим Кожевников
Щит и меч (2)

2.

Домоуправителката приемаше в салона посетителите, които идваха да поднесат съболезнованията си. Тя каза на Вайс, че младият господар го чака. Вайс предполагаше, че ще го намери смазан от отчаяние и беше учуден до известна степен, като го видя, че делово разглежда книжата на баща си и ги слага в два големи кожени куфара. Без да подава ръка на Йохан, Хайнрих каза:

— Заминавам. Чичо ми съобщи с телеграма, че ще излезе да ме посрещне. — Лицето му беше бледо, но не тъжно, а по-скоро някак си ожесточено. Запита бегло: — Готов ли си да ме придружаваш?

Вайс кимна. После добави:

— Ако крайслайтерът господин Функ оформи заминаването ми.

— Функ ще направи всичко, каквото му заповядам — властно заяви Хайнрих и прибави злобно: — Чичо ми писа, че Гестапо ще се занимава после с тоя тип. Функ трябваше да знае, че агентите на НКВД готвят покушение върху баща ми, за да му попречат да напусне Латвия. И не взе мерки за спасяването му. Уверен съм, че Функ е съветски агент. Той сам си призна, че се чувствува косвен виновник за смъртта на баща ми. Червените трябваше да сплашат германците, които са решили да напуснат съветската страна. Функ твърди, че уж не знаел кои са набелязани за жертви.

— И отдавна ли е имал Функ такива подозрения?

— Какво ме интересува дали е отдавна или неотдавна. Важното е, че сам ми призна. И ще заплати за това.

В стаята влезе Берта Голдблат. Хайнрих я обгърна с поглед и забеляза:

— О, черното ти отива!

Девойката се престори, че не придава значение на тия думи, или наистина не им обърна внимание, предпазливо и нежно допря дългите си тънки пръсти до рамото на Хайнрих и каза:

— Папа има сърдечна криза. Моли те да го извиниш, че не може да те посети. — И като свали черните си ръкавици, съобщи: — Предложиха ми да дам концерт в Москва, но аз отказах.

— Струва ми се, че у вас в къщи има някои книжа, които засягат работата на баща ми — поде Хайнрих. — Моля да ми се върнат, бих искал да ги получа още днес.

— Но баща ти работеше заедно с моя. Как мога да различа без помощта на папа кои именно книжа са на баща ти?

— За това те посъветва Функ, нали? — обърна се Вайс към Хайнрих.

Хайнрих се смути. Той никога не лъжеше. Рече уклончиво:

— Нима не мога да настоявам да ми се върне като на наследник всичко, което е било на баща ми?

— А струва ми се, че за това настоява Функ — каза Вайс.

Хайнрих хвърли гневен поглед към Йохан, но той не се смути никак и обясни:

— Господин крайслайтерът е длъжен до известна степен да се занимава с всички дела на тукашните германци, това е естествено. — И предложи: — Ако искаш, ще помогна на госпожица Берта да се справи с книжата. Познавам добре почерка на баща ти, освен това той ми възлагаше да изработя някои незначителни чертежи.

— Да, моля ти се — съгласи се Хайнрих.

Берта въздъхна облекчено:

— Най-добре ще бъде, ако Йохан ми помогне.

Телефонът иззвъня. Вайс вдигна слушалката, подаде я на Хайнрих и каза:

— Професор Голдблат.

— Да — рече Хайнрих, — слушам ви. Да, позволих на крайслайтера да се заеме с всички въпроси по наследството. Но чуйте… Изслушайте ме моля! — Той се обърна смутено към гостите си.

Берта пребледня и стана от креслото. Вайс, който разглеждаше извънредно внимателно новите си обувки, промърмори:

— А на мене ми се струваше, че покойният господин Шварцкопф не проявяваше никога нито приятелски чувства, нито особено доверие към Функ и би останал много учуден, ако узнае, че той се е загрижил толкова за работите му.

Берта каза с разтреперан, прекъслечен глас:

— Много съжалявам, Хайнрих. Много. Трябва да си вървя. — Кимна студено и излезе от стаята.

— Изпрати я — помоли Хайнрих.

Вайс излезе след Берта. Тя вървеше мълчаливо и бързо.

— Какво става с него? — запита тя, без да обръща глава към Вайс.

Той сви рамене.

— Сега е заобиколен от ония, на които Рудолф Шварцкопф не гледаше с добро око.

— Но невъзможно е така изведнъж да стане съвсем друг.

— Обичате ли го?

— Да, Хайнрих ми харесва. Но никога не съм била влюбена в него.

— А той?

— Вие го познавате по-добре от мене. Извинете, но ще взема такси. Уверена съм, че у баща ми има обиск. Там има някакви хора от германското обединение. Това може да го убие.

— А защо не се обърнете веднага към властите? Ако не за друго, поне да има свидетели.

— Ами вие ще бъдете свидетел.

— Не мога — бързо каза Вайс, — господин крайслайтерът може да попречи на заминаването ми и…

— Вие също ставате кафяв, Вайс. Неприятен сте ми. Моля ви да ме оставите. — Берта пресече улицата и тръгна по насрещната страна.

Вайс се върна при Шварцкопф.

Хайнрих запита:

— Е?

— Тя не очакваше това от тебе.

— Питам те не какво тя мисли, а какво ти мислиш за мене.

Вайс седна по-удобно в креслото и запуши.

— Ти постъпи непрактично. Ако книжата на баща ти са ценни, би трябвало сам да ги вземеш от него. Занеси ги в Германия и там ще ги предложиш на някоя фирма.

— О! Ти, виждам, почна да мислиш рационално. И не желаеш да забележиш, че се държах като подлец.

— Казах вече, че следваш наставленията на Функ, а баща ти не го уважаваше. Нищо повече. Освен това още не си се проникнал от съзнанието за арийското си превъзходство, за да говориш така, както говори с Берта.

— Значи ме съветваш да не заминавам от тука и да стана ако не зет, поне ученик на Голдблат?

— А какво ти каза Функ?

— Иска настойчиво да не отлагам заминаването.

— Тогава няма що, но имам една молба към тебе: кажи на Функ, че ме вземаш със себе си.

— Другояче и не мисля. Какви пречки може да има?

— Но ще му кажеш така, нали?

— Без тебе няма да замина — твърдо заяви Хайнрих, — сега ти си едничкият ми близък човек. — Усмихна се и рече: — Дори не мога да разбера: познаваме се едва от няколко месеца, а имам чувството, че си ми най-добрият приятел.

— Благодаря ти, Хайнрих — каза Йохан.

Хайнрих стисна протегнатата ръка и прегърна Вайс.

 

 

Рано сутринта, както винаги точно в определената минута, Йохан Вайс изкара колата пред главния вход.

Функ му нареди да го закара на пристанището.

Последните преселници трябваше да заминат с влак. Въпреки това, като използваше по-рано дадения му пропуск, Функ посещаваше всеки ден рижкото пристанище, обикаляше кейовете и караше Вайс да го фотографира върху фона на пристанищните съоръжения.

Функ се изтегна на седалката и забеляза одобрително:

— Акуратността и точността са отличителните черти на германеца. Снощи ти беше у Хайнрих Шварцкопф, а?

— Да, господин крайслайтер.

— Кой друг беше там?

— Дъщерята на професора.

— Как прекарахте?

— Берта и Хайнрих се скараха.

— Причината?

— Хайнрих й даде да почувствува расовото му превъзходство.

— Момчето става вече мъж. Там ли беше, когато професорът се обади по телефона?

— Да, господин крайслайтер.

— Развали ли се настроението на Хайнрих след разговора с професора?

— Не, господин крайслайтер, не забелязах такова нещо. Но той беше развълнуван.

— От какво?

— Ще позволите ли да изкажа предположение?

Функ кимна.

— Рудолф Шварцкопф работеше под ръководството на професора. И синът на Шварцкопф би желал навярно някои особено важни работи на баща му, извършени съвместно с професора, да не бъдат изгубени за райха.

— Хайнрих расте в очите ми — одобри Функ. — Това безпокои не само него, а и нас. Но дъщерята на Голдблат доведе в къщи латвийци, представители на съветската власт, и те не позволиха да се вземат книжата — описаха ги и ги запечатаха. Ние се обърнахме с протест чрез нашия консул.

— Консулът ще поиска навярно всички книжа на Шварцкопф да бъдат върнати на наследника.

— Да, така и ще стане. Но ние се надявахме да върнем на Хайнрих и онова, което не принадлежеше напълно на баща му.

— И сега нищо ли не може да се направи?

— Мислим — с въздишка рече Функ, — че изгубихме тая възможност. — Той погледна шофьора си. — Ти ще ми разказваш за Хайнрих всичко, както сега, нали?

— С удоволствие правя това, господин крайслайтер.

— И ще го правиш в бъдеще, дори ако не ти се ще. — Той помълча. — Ти ще заминеш за Германия заедно с Хайнрих. Така решихме. Доволен ли си?

— Да, господин крайслайтер. Разчитам на Хайнрих, чичо му може да ми помогне да остана в тила. Не бих искал да отида веднага на фронта.

Функ се усмихна:

— Откровен си с мене. Добре е това! Иначе не можех да разбера защо тъй безкористно дружиш с Хайнрих. Това е подозрително.