Вадим Кожевников
Щит и меч (64)

64.

Наистина Хайнрих откри в какви пунктове са разположени тайните складове, които Вили Шварцкопф снабдяваше. Но когато свери наименованията на тия пунктове с картата, Йохан не ги намери. Както изглежда, наименованията бяха измислени и зашифровани и не беше възможно да се разшифроват без ключ.

Щом чу това, Хайнрих се разтревожи:

— Значи, чичо няма доверие в мене.

— Не се горещи — каза Вайс. — Може би системата на законспирирането е такава, че за местоположението на един или друг склад знае само началникът на групата, която ще заеме база именно в тоя пункт.

— Едва ли — усъмни се Хайнрих. — Тогава защо Вили пази картата върху вътрешната вратичка на специална, плоска огнеупорна каса? Веднъж влязох в кабинета му, когато отбелязваше нещо на тая карта, но той хлопна веднага вратичката.

— А какво друго има в тая каса?

— Нищо, само картата. Очевидно касата е специално предназначена за пазене на тайни карти. В кабинета беше тъмно, но един рефлектор в касата осветяваше картата.

— И никога ли чичо ти не е отварял тая каса пред тебе?

— Никога.

— Е, няма що, може би си прав — отсъди Йохан.

— Разбирам колко е важно това! — разпалено каза Хайнрих. — И ще направя всичко, за да се сдобия с картата.

— Как?

Хайнрих сви рамене:

— В края на краищата той е убил баща ми и един ден трябва да отговаря за това.

— Не пред тебе.

— А пред кого?

— Пред съветските хора за убийството на съветски човек.

— А аз кой съм? — попита Хайнрих. — Фашист?

— Е, не се сърди — Йохан сложи ръка на рамото му. — Не трябва, Хайнрих. Не трябва да вършиш това.

— Сега ли?

— Изобщо никога.

— Е, много знаеш! — възмути се Хайнрих и отблъсна ръката на Йохан от рамото си.

— Не искам от отмъщение да цапаш ръцете си с кръв. Не искам.

Хайнрих се готвеше да възрази, но Йохан извади молив и хартия от джоба си и го спря:

— Ти си инженер, така ли?

— Е, почти.

— Гледай, това е схема. Когато касата се отваря, запалва се рефлекторът. Вратичката на касата, като натиска контактите от проводника към замаскирания фотоапарат, ги съединява, автоматичният затвор щраква и снимката е готова.

— На чичовия гръб — усмихна се Хайнрих.

— Е, ако допуснем, че в тоя миг чичо ти не е при касата?

— Да, възможно е. Нямам представа само къде ще се постави фотоапарата.

— Ами помисли.

— Но все пак чичо отваря касата само когато има нужда да погледне картата.

— Това вече знаем. Но може да го извикат в тоя миг.

— Как?

— Много просто, по телефона.

— Но преди да се приближи до него, той ще затвори вратичката и край. И после как да се узнае, кога именно трябва да му се позвъни по телефона?

— Виждаш ли — каза Йохан, — всичко това може да се обедини с проводник в обща верига, секунди след телефонния звън да се спуска затворът на фотоапарата.

— А щракането на фотоапарата?

— Може да се пресметне той да бъде синхронен с втори телефонен звън. Все пак чичо ти, като не чуе глас, ще остави слушалката и новият звън ще съвпадне с щракането на камерата.

— Е, няма що — неуверено рече Хайнрих, — може да се опита.

— Къде смяташ да направиш това? — попита Йохан.

— Как къде? Ами в кабинета на чичо.

— Не — каза Вайс. — Най-напред ти трябва да поставиш тая конструкция в стаята си и да я изпиташ добре, да я провериш, като фотографираш гърбовете на книгите в шкафа за книги. И ако при много повторения опитът излиза сполучливо, само тогава може да се насочи цялото това съоръжение към чичовата ти огнеупорна каса.

— Все пак не те разбирам — в гласа на Хайнрих звучеше раздразнение. — Готвят се тайни складове като база, диверсантите ще убиват вашите войници и офицери дори когато престане да съществува хитлеристка Германия. А ти се отнасяш към всичко с чудно хладнокръвие.

— А какво смяташ, че трябва да правя?

— Трябва да застреляш щурмбанфюрера и да вземеш картата от него.

— Защо?

— Как защо? — учуди се Хайнрих.

— На кого ще дотрябва тя, ако Вили Шварцкопф бъде убит? Тогава пет пари няма да струва тая карта, независимо от това, дали ще я вземем или само ще я преснемем. Екземплярът от картата се числи на чичо ти. И ако се съди по конструкцията на касата, това е най-тайният от всички документи, които се намират в ръцете му. Значи, при подозрително убийство на Вили складовете, отбелязани на картата, ще бъдат преместени на нови бази.

— А ако на чичо се даде силна доза приспивателно и когато той заспи, му се вземе тихичко ключът от касата?

— Чичо ти е верен служител и като се събуди, ще сметне за свой дълг да постъпи така, както в такива случаи трябва да постъпи всеки, който пази тайни документи у себе си. Веднага ще доложи на Химлер, че по неясни причини се е намирал известно време в безсъзнание. И тогава ще започне разследване…

— Да — с въздишка се съгласи Хайнрих, — ще трябва да се обмисли твоята схема. — Прибави разпалено: — Но аз не съм уверен, че е тъй идеална!