Вадим Кожевников
Щит и меч (10)

10.

Седнал в тая стая и загледал Ангелика, без да чувства ни най-малко вълнение, той обмисляше спокойно и грижливо как трябва да се държи с нея, за да привлече вниманието й и да събуди у нея желанието да го покровителства. Това щеше да бъде толкова полезно сега! Разбира се, госпожа Дитмар беше описала тук всички възможни и невъзможни положителни качества на Вайс, като се грижеше за него — тя се гордееше искрено с наемателя си. Но какво именно може да предизвика симпатиите на това младо момиче?

Вайс забеляза подчертаното уважение, което всички гости оказваха на Ангелика. Дори майка й, тая властна жена, угодничеше пред нея. И момичето приемаше всичко това като нещо естествено.

Между това поднесоха десерта. Вайс се намери отново до младото момиче.

— Как намирате Лицманщад? — небрежно попита Ангелика, сякаш едва сега забеляза съседа си.

— Ако ви харесва, готов съм да се съглася, че е забележителен град.

— А на мен не ми харесва.

— В такъв случай и на мене също.

Ангелика вдигна вежди:

— Нямате ли свое мнение?

Йохан загледа смело Ангелика в лицето и каза:

— Струва ми се, госпожице, че вие сте навикнала всички у вас в къщи да споделят мнението ви.

— Така ли мислите за мене?

— Тъй ми се стори.

— Вие сте навярно от ония, които смятат, че жената е длъжна само да акомпанира на гласа на мъжа.

— Но вие не сте от тях.

— Да, имате право. Дори пред себе си аз не обичам да признавам грешките си.

— Бисмарк твърдеше: „Глупаците казват, че се учат от собствения си опит, аз предпочитам да се уча от опита на другите.“

— Но вие сте начетен!

Вайс сви рамене:

— Книгите са добри съветници. Но дори хиляда съвета не могат да заменят хиляда пфенига.

— Здрава мисъл. Харесва ли ви у нас?

— Бих могъл да кажа, че тук най-много ми харесвате вие. Но няма да кажа това.

— Защо?

— Вие проявихте гостоприемство към мене и за това трябва да бъда благодарен на госпожа Дитмар. Навярно тя ви е говорила и ви е молила нещо за мене.

— Може би.

— Значи, ако ви кажа, че вие тук сте ми по-мила от всички други, бихте сметнали това за лицемерие?

— А вие, излиза, сте много откровен човек.

— Радвам се, ако сте разбрала това.

— Предполагахте, че мога да оценя такова нещо?

— Именно на това се надявах.

— Но вие ме виждате за първи път, откъде тая увереност?

— Интуиция.

— Ами ако се лъжете?

Йохан разпери ръце:

— В такъв случай, ако някога имам деца, баща им ще бъде шофьор. Нищо повече.

— А вие бихте искали баща им да бъде генерал, нали?

— Както заповядате, госпожице — пошегува се Вайс.

— Добре — каза Ангелика, — пак ще обсъдим това. — Помълча няколко минути и каза сериозно: — Откровеност за откровеност. Аз уважавам много госпожа Дитмар. Има причини, поради които съм принудена да изпълня молбата й за вас. Знаете ли ги?

Вайс се поколеба, след това се реши: всъщност госпожа Дитмар не криеше това.

— Обича ви Фридрих, нали?

— Сега? Не вярвам. Но обичам госпожа Дитмар като втора майка.

— Извинете — рече Вайс, — но не бих искал да се възползвам…

— Мълчете! — заповяда Ангелика. — С една дума, разбира се, изпълних молбата й. И ето, виждате, без дори да ви познавам, позволих й да ви покани у дома. Но сега не съжалявам за това. Толкова ми омръзнаха тия нахално катерещи се нагоре.

— Но и аз бих искал да се наредя по-добре — каза Вайс.

— Да се наредите — презрително употреби същата дума Ангелика. — Именно да се наредите. — Наведе се към Вайс, загледа го с широко отворени очи, гледците на които се свиха в черни като въглен пронизващи точки, и запита глухо: — Вие мислите, че Фридрих е човек, у когото е развита воля за власт? Глупости. Аз смятам, че той стана нацист само за да спаси своите учени старци, изхвърлени от университета. Според мене, Фридрих е роб на науката, човек, който си разби бъдещето.

— А вие? — попита Вайс.

Ангелика се облегна рязко на стола си и каза твърдо:

— Макар и да не съм така хубава като Ева Браун, аз искам и ще ходя към целта си по главите на хората.

— Още повече фюрерът каза, че ни освобождава от химерата на съвестта — напомни Йохан.

— Да, разбира се — несъзнателно се съгласи Ангелика. И прибави присмехулно: — Но аз съм момиче и вие можете да ми въздействате по по-малко опасен начин — дайте ми ябълка!

— Вие наистина ли сте тъй решителна, както говорите за себе си?

Ангелика наведе клепачи.

— Не, не винаги. Но винаги се убеждавам, че трябва да бъда решителна във всичко.

Когато гостите станаха от масата и се настаниха в креслата с чашки кафе в ръце, Ангелика заведе Вайс в кухнята и започна да се грижи усърдно за него; сложи в чинията му няколко късчета щрудел и му сипа кафе в голяма порцеланова чаша, а не в малка порцеланова чашка, каквито бяха поднесени на гостите.

Вайс заговори за другарите си по служба. Разправи за грубите нрави в тая среда. Оплака се, че от завист към него — нали той не е прост шофьор, а шофьор-механик — го махнали от леката кола и го поставили на товарна. И по-добре фронт, по-добре да загине с чест, отколкото такъв живот сред завистливи, невъзпитани хора, готови на всякаква подлост, само да не бъдат зачислени в строева част.

Ангелика слушаше внимателно и по въпросите, които задаваше, можеше да се извади заключението, че Йохан се беше издигнал безспорно в очите на госпожица Бюхер, не току-тъй осведомяваща се с интерес за подробностите на биографията му. Трябва ли да се казва, че отговорите на Йохан съвпадаха напълно с въпросниците, които се наложи да попълни?

Засега Йохан не можеше да изпълни задачата на Центъра да търси всякакви възможности за общуване със сътрудниците на Абвера и да си намери място в системата му. Нещо повече, имаше опасност да попадне в строева част, което всъщност граничеше с проваляне. И ако дори успее след време да избяга от строевата част, ще бъде търсен като дезертьор и ще стане негоден за работата, за която е предназначен. Значи, цялата му сложна подготовка ще излезе безпредметна, ще рухнат надеждите, които му се възлагаха. Но сега се откриваше примамлива възможност.

Ангелика попита дали има приятели.

Вайс каза тъжно:

— Имах един истински приятел, Хайнрих Шварцкопф, но сега той живее в Берлин, у чичо си, щурмбанфюрера Вили Шварцкопф. — И прибави предпазливо: — Ако Хайнрих беше до мене, животът нямаше да ми бъде тъй труден. Впрочем, Вили Шварцкопф се погрижи веднъж за мене: по негова препоръка ме взеха в гаража.

— И би ли ви дал отново препоръка? — заинтересува се Ангелика.

— Не зная… Може би ще ми даде — със съмнение в гласа каза Йохан. — Ами аз съм малък човек. Но ако Хайнрих му напомни за мене, предполагам, че щурмбанфюрерът няма да му откаже.

Гостите се разотиваха вече и госпожа Дитмар се отби в кухнята за Вайс. Като завари младите в приятелски разговор и разбра, че Ангелика е готова да участва в съдбата на Вайс, госпожа Дитмар сложи ръка на рамото му и каза гордо:

— Йохан, днес вие направихте на всички много добро впечатление. — Обърна се към Ангелика и помоли: — Знаеш, че се отнасям с майчина нежност към тоя самотен момък. Помогни ми да го наредя някъде. Та ти имаш такива възможности!

Свенлива усмивка блуждаеше по лицето на Вайс. Той наведе глава и сведе очи, за да скрие напрегнатия им изчаквателен израз.

— Ще опитам. — Ангелика целуна госпожа Дитмар по челото и подаде на Вайс ръка — тънка, бяла, влажна.

След няколко дни госпожа Дитмар съобщи радостно, че по молба на Ангелика полковник Залц говорил с Шварцкопфови по телефона и те дали благосклонен отзив за Вайс. Всичките му книжа са предадени от централния преселнически пункт в службата на Абвера. И ако няма възражения от страна на Гестапо, Вайс ще бъде назначен за шофьор в щаба на Абвера. Но трябва да мине още известно време, докато Гестапо даде това разрешение.

Занизаха се седмици на тревожно очакване.

Йохан съзнаваше ясно, че си беше мушнал доброволно главата в устата на Гестапо и най-малката неточност в документите или някаква грешка, допусната от него тук, може да се превърне в смъртна присъда, предшествана от усърдни разпити, мъчения.

Той съобщи за всичко това в Центъра.

Но всичко мина благополучно. Тоя ден, както винаги, Йохан дойде призори в гаража, за да подготви товарната кола за излизане. Келер се приближи до него и промърмори сърдито:

— Ловък момък си ти! Добре се нареди! — Показа с очи новия, току-що излязъл от завода сив „БМВ“ с две запасни гуми над багажника и каза завистливо. — Господарят ти е навярно тилов чиновник.

Но Келер сбърка.