Вадим Кожевников
Щит и меч (47)

47.

Настъпи период, когато Александър Белов се превъплъти напълно в абверовския офицер Йохан Вайс.

В това време той посети, и то на два пъти, къщата на Бригите Вайнтлинг като стар познат на Зубов.

В смъкналото се, отслабнало лице на Зубов Йохан забеляза смутеност, обърканост и скрита тъга. Но всичко това явно не беше свързано с главната му дейност, при която самообладанието, непоколебимата решителност и безстрашието не го напускаха никога.

Влезе Бригите — тъничка, миниатюрна, с чудно съразмерно развито тяло. И когато тя се спря надалеч със сдържана усмивка, сякаш всичката светлина, която се струеше от двукрилите прозорци в тая просторна стая, се насочи само върху нея. Тя беше облечена скромно, просто. На високата гола шия нямаше никакви дрънкулки — а по това време в Германия бяха на мода металните позлатени огърлици във вид на нашийници.

Бригите посрещна много сърдечно Вайс:

— Моят съпруг ми говори толкова хубави неща за вас!

Йохан се намръщи и погледна изпод вежди Зубов, който побърза да обясни:

— Разказвах на Бригите за подвизите ти на фронта.

— Аз изпълнявах обикновения войнишки дълг.

През време на закуската разговорът беше малко принуден. Вайс забеляза, че сдържаността му и резкостта на обичайните за нацистите съждения не събудиха симпатии у Бригите. Зубов мълчеше почти през цялото време и Йохан реши да отложи засега разговора с него, заради който беше дошъл тук. А когато напусна къщата на Бригите, мислеше си тревожно дали тая сантиментална, романтична история няма да вземе лош обрат за общото им дело.

Веднъж в разговора Лансдорф си спомни между другото за Олга и каза на Вайс, че ако рускинята, която гостува в къщата на баронесата, си е възвърнала вече зрението и психичното равновесие, трябва да бъде отведена в най-скоро време, защото вече всичко е подготвено за прехвърлянето й в съветския тил.

Така беше работата и с Тихон Лукич. Макар че след ампутацията раната още не беше съвсем зараснала, Гвоздея убеди Дитрих, че не бива да се бавят. В такъв вид той ще възбуди повече състрадание, а това ще го улесни да се представи за патриот, който гори от желание да работи в отбранителен завод.

Дитрих се отнасяше почти нежно с Гвоздея. Той се гордееше с него като с плод на своята бляскава и оригинална идея. Смяташе тоя човек нещо като свое изобретение, което трябва да прослави името на Дитрих, както бяха прославили имената си Месершмит, Юнкерс, Манлихер, Маузер и Зауер, които бяха изобретили средства за убийство, наречени в тяхна чест с имената им.

Но за да изобрети инвалид, „герой от войната“, диверсант терорист — досега това беше недостъпно за гения нито на Канарис, нито на Химлер, нито на предшествениците им. Сега Фон Дитрих ще запише името си в летописите на новаторските начини за водене на тайната война. И неговият агент ще бъде също толкова неуличим, както и Уиндзорският херцог^[1], когото след десанта в Англия и арестуването на Джордж VI фюрерът смяташе да възкачи на престола като гаулайтер, наистина запазвайки му кралската титла от уважение към монархическите традиции на британците.

И Дитрих беше много благодарен на Вайс, задето го посъветва да не бърза с диверсията в набелязания за това съветски обект, а да снабди Гвоздея със съответни ордени и документи, да се погрижи да заеме той там висок пост и по тоя начин да осигури най-добре мрежа от агенти в Урал — индустриалното сърце на Русия.

Нина-Олга оздравя напълно. Зрението й се оправи, а и самочувствието й се подобри значително. Настъпи денят, когато Йохан дойде да я вземе от баронесата, за да я заведе обратно в разузнавателната школа.

Нина мислеше, че през време на това пътуване Вайс ще й се открие, ще й каже как трябва сега да се държи, какво да предприеме. Надяваше се също така, че ще й даде задача от името на съветското командване. Но Йохан не беше много приказлив. Делово, дори с известна отсянка на строгост каза, че засега тя трябва само да изпълнява неотклонно заповедите на фашистите. А тия заповеди ще бъдат да проникне в съветски армейски щаб — кой именно, ще й се посочи — и да открие сред щабните работници хора, подходящи за завербуване.

— Що се отнася до нашите работи с вас, Нина — каза той, като прекъсна тоя разговор, — малко по-късно ще ви съобщя паролата, с която ще влезете във връзка с нашите хора. И не забравяйте: възлага ви се важна работа. От вас се изисква само едно — издръжливост. Нищо повече. — Йохан я погледна в очите. — Принуден съм да ви предупредя: ако проявите самодейност, ще провалите задачата.

Като закара момичето в разузнавателната школа, Вайс го предаде срещу разписка на госпожа капитан Ауфбаум. Щом остана насаме с нея, той я предупреди, че ще заплати с живота си, ако тая агентка не бъде готова във всеки миг да изпълни тайната задача. „Особено важна“ — прибави той твърдо.

На раздяла Вайс узна не без задоволство, че съгласно уговореното с него Ауфбаум зачислила в школата четири момичета от женския лагер Равенсбрюк: една полякиня, две рускини и една словачка от Братислава. И когато във „Вали III“, ръководен от капитан Дитрих, узнали, че тия кандидатури са проверени от Вайс, в личните им картони бил ударен веднага щемпел, че са годни за обучение в разузнавателната школа. Момичетата излезли дисциплинирани и се проявили напълно задоволително на заниманията по радиовръзка.