Читателски коментари (за „Щит и меч “ от Вадим Кожевников)

Плавен финал или поне не „избухващ“ и сърцераздирателен от днешна гледна точка.

Интересното е, че въпреки абсолютно всичко, се показва, че съветската литература може да изобрази противника и самите германци като човешки същества-за жалост заради отстоянието на времето (двадесетина години) не толкова ярко може би.

Човешките отношения остават на задане план, а напред изпъква главния герой (дефакто герои), което в този конкретен случай, за да не се обобщава, се получава т.д.к..

Типичен за времето начин на писане. Авторът се опитва да загатне нещо, за което няма кураж да напише. Недобре подплатен или по-точно, не добре пресъздаден героизъм на главния герой.