Вадим Кожевников
Щит и меч (3)

3.

Когато пристигна в автомобилната работилница, където живееше в преградена с шперплат стаичка, Йохан Вайс завари у дома си нахбарнфюрера Папке, който беше дошъл за вещите му заедно с работника опаковач. Вайс се усмихна, здрависа се и поблагодари учтиво на Папке за любезността му.

На пода се издигаше купчинка книги и между тях „Моята борба“ на Хитлер, от която на много места стърчаха листчета за отбелязване.

Папке взе тази книга в дебелите си ръце с къси пръсти и каза:

— Това е приятно доказателство, че на раменете ти лежи доброкачествена глава. Но има още една книга, която също така трябва да придружава германеца през целия път на живота му. Не я виждам.

Вайс извади изпод дюшека библията и мълчаливо я подаде на Папке.

Папке запрелиства страниците и забеляза:

— Но не виждам да си чел също така усърдно тая свещена книга.

Вайс сви рамене.

— Извинете, господин нахбарнфюрер, но за нас, младите германци, учението на фюрера е също така свято, както и свещеното писание. Вие като че не одобрявате това, а?

Папке се намръщи:

— Струва ми се, че се готвиш да съобщиш това още на първия гестаповец, щом преминеш границата?

И макар че на всички германци в Рига, а следователно и на Вайс, беше известно, че нахбарнфюрерът Папке е стар сътрудник на Гестапо, което той всъщност и не скриваше, Йохан му възрази обидено:

— Господин Папке, напразно се опитвате да ми внушите странна представа за дейността на Гестапо. Но ако ми бъде предоставена честта да бъда полезен с нещо на райха, ще оправдая това високо доверие с всички достъпни за мене средства.

Папке слушаше разсеяно. После, сякаш това не го интересуваше много, запита с безразличен глас:

— Тъкмо се сетих, какво става с Хайнрих Шварцкопф? Успя ли да получи всички книжа на баща си?

— Книжата, които принадлежат лично на Шварцкопф ли ви интересуват, или изобщо всички? Всички — повтори той подчертано, — които можеха да се вземат от професор Голдблат?

— Да допуснем, че е така — каза Папке.

Вайс въздъхна и разпери ръце:

— За съжаление тук изникнали чисто юридически затруднения, така чух от Хайнрих.

— И как мисли да постъпи по-нататък?

— Струва ми се, че сега Хайнрих се интересува само от срещата с чичо си Вили Шварцкопф. На всичко друго не придава никакво значение.

— Много жалко — недоволно поклати глава Папке. — Много! — Но веднага прибави: — Печално, но не можем да въздействаме активно на Хайнрих. Трябва да се съобразяваме с чичо му.

Вайс забеляза не съвсем уверено:

— Струва ми се, щурмбанфюрерът желаеше отначало Хайнрих да остане тук.

— Защо?

Вайс се усмихна.

— Предполагам, за да бъде тук с нещо полезен на райха.

— Е, за такава роля Хайнрих съвсем не е подходящ — сърдито измърмори Папке. — Зная, че за тази цел са подбрани по-подходящи хора. — Рече обидено: — Нима щурмбанфюрерът не е доволен от нашите кандидатури?

— Не мога да зная това — каза Вайс и попита хитро: — А какво ще кажете, ако помоля Хайнрих да узнае от Вили Шварцкопф какво му е мнението за лицата, които сте подбрали? — Поясни бързо: — Предлагам това, защото зная какво е влиянието на господин Функ върху Хайнрих. А Функ, както ви е известно, не е много разположен към вас и ако ви се случи някоя неприятност, едва ли ще бъде особено огорчен.

— Зная това — тъжно се съгласи Папке и като се усмихна внезапно, каза с предразполагаща откровеност: — Виждаш, момче, не сме дошли още в райха, не сме изпълнили дълга си пред райха, а вече започваме да си пречим един на друг да изпълним тоя дълг. И защо е всичко това? Всеки желае да отхапе малко по-голямо късче, макар че не всеки има достатъчно зъби за това. — Усмивката на Папке стана още по-доверителна. — Радвам се, че разговорът ни беше от полза. Но може би в деня на заминаването ще пожелая да поприказвам с тебе за още нещо.

— На вашите услуги съм, господин нахбарнфюрер. — Вайс тракна токовете на обувките си.

Папке замина, седнал в коша на мотоциклета, зад кормилото на който седеше опаковчикът.

В настъпилия здрач Вайс тръгна към пристанището, но преди да стигне до него, зави в една уличка и по станалите плъзгави от ситния дъжд мръсни стъпала слезе в избата на пивница „Марина“.

Седна край една масичка и поръча на келнера черна бира, картофена салата и свинско краче със зеле.

Като излезе от пивницата, Вайс закрачи към пристанището. Дъждът се усили. Сякаш някой шляпаше бос по асфалта. Черната вода шибаше тежко бетонните пилони на кея. При светлината на бензиновите лампи рибари с жълти непромокаеми кръгли шапки разтоварваха уловената риба в големи плоски кошове.

На кея се трупаха търговци, дошли тук с двуконни дормьози^[1]. Вайс се скри от дъжда под един навес, където бяха сложени различни стоки.

До него се приближи нисък човек със старичка тиролска шапка, понадигна я учтиво, като откри при това плешивата си глава, и попита колко е часът. Без да погледне часовника, Вайс отговори:

— Без седем минути.

Без да погледне също часовника си, човекът се учуди по неизвестни причини:

— Представете си, и моят показва толкова. Каква точност! — Като улови Вайс под ръка и тръгна с него настрана от кея, започна да се оплаква: — Типично грипово време. В такива дни с профилактична цел вземам обикновено таблетки калцекс. Можете да ме наричате просто Бруно. — Погледна изпод вежди Вайс. — Цял съм на услугите ви. — Попита строго: — Очевидно няма нужда да ви напомням, че се познавахте с покойната ми дъщеря, ухажвахте я и че бях готов да ви смятам за свой зет, но след като ме уволниха от кметството за неблаговидно…

— Вие се готвите да ме подложите тук на изпит? — недружелюбно попита Вайс. — Един вече май издържах.

— Съвсем не! — запротестира Бруно. Но веднага сам си възрази: — А защо не? Обижда ли ви това? Мене ни най-малко. — Попита: — Искате ли бонбонче? Сладкото действа чудно благотворно на нервната система.

Вайс попита намръщено:

— Какво става с архива на Рудолф Шварцкопф?

Бруно наведе очи и без да отговори на въпроса, запита:

— Не смятате ле, че вашата активност е в противоречие с директивата? — Вдигна очи, неодобрително погледна ниско надвисналите облаци и каза отегчено: — На ваше място не бих проявил желание да се запозная толкова бързо с документите на Шварцкопф. Това можеше да не се хареса на господин Функ. Допуснахте нарушение. Принуден съм да констатирам официално това.

— Аз пък исках… — опита да се оправдае Вайс.

— Всичко, всичко е ясно, гълъбче, какво сте искали — добродушно го прекъсна Бруно — и вие бяхте почти на прав път, когато препоръчвахте на Папке да узнае чрез Хайнрих от Вили Шварцкопф списъка на резидентите. И вие имате право, Папке е тъп военен грубиян. Но недостатъците на интелекта му се изкупуват изцяло от необикновено развитата му подозрителност. Това е силната му страна, която вие не сте взели под внимание, както не сте взели под внимание и това, че Папке е дребен гестаповец, а само най-голямата фигура в Гестапо може да бъде осведомена за такъв важен списък. До това не могат да бъдат допуснати нито Папке, нито Функ. Има и други лица, съвсем други — Бруно се усмихна любезно на Вайс. — Но вие не се обиждайте. Та аз съм по-стар от вас не само по чин и опит, но и по възраст. — Помълча и добави: — Повярвайте, най-сложното в нашата сфера на дейност е дисциплинираната целенасоченост. И не забравяйте, че хората, които ви напътват, са осведомени достатъчно за много обстоятелства, неизвестни на вас. И винаги е по-добре да се откаже човек от нещо, което лежи на пътя към целта, дори необикновено ценно, за да постигне самата цел. Разбирате ли ме?

— Да — съгласи се Вайс. — Имате право, увлякох се, наруших инструкцията, приемам мъмренето ви.

— Е, какво говорите! — усмихна се Бруно. — Когато работата стигне до мъмрене, човек си отива и на негово място идва друг. Казвам ви това като обмяна на опит. — После, като подаде ръка, понадигна тиролската си шапка с увиснало перце и се сбогува церемониално: — Още веднъж ви поднасям уважението си. — И изчезна в мрака, като шляпаше тежко по локвите.