Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Щит и меч, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2011 г.)

Издание:

Вадим Кожевников. Щит и меч

Редактор: Петър Япов

Художник: Рачо Буров

Художествен редактор: Гичо Гичев

Технически редактор: Цветанка Николова

Коректор: Върбинка Младенова

Държавна печатница „Васил Александров“ — Враца 1970 г.

Държавно военно издателство, София 1970 г.

История

  1. — Добавяне

63.

Наскоро Вайс замина отново за Швейцария. Тоя път имаше на разположение група от трима души.

Неговата работа беше да посреща и да настанява пристигащите в Швейцария хора и да разбере дали не ги следят. Освен това трябваше да приема куриери от Берлин и да ги изпраща обратно, а също така да преглежда пломбираните заключващи се чанти от стоманена мрежа, преди да ги предаде на куриерите им или да ги получи от тях.

При една среща с Хайнрих той научи, че чичо му се бил превърнал в типичен стопански деец: набавял в огромни количества хранителни продукти, които се запазват дълго време, а също и най-различни цивилни дрехи, включително и работнически. При това очевидно се опитвал да скрие обидата си, че са му възложили толкова непривлекателна работа, и се преструвал, че има особено тайна и важна задача.

Вайс попита:

— И всичко това се пази в някой определен склад?

— Не, не — отговори Хайнрих, — пренасят го в някакви селища, които дори не съществуват на картата, или в такива места, където, според мене, изобщо няма никакви селища. Да, още нещо интересно — Хайнрих се усмихна, — на времето бяха закрили всички занаятчийски предприятия, които изработваха играчки, автоматични писалки и най-различни предмети за домашна употреба. А сега, представи си, те работят пак, но при също такъв поверителен режим, както във военните заводи.

— А ти не си ли виждал у чичо си изделия от тия предприятия?

— Той държи образците в огнеупорната каса.

— Да — провлечено каза Йохан, — това е наистина интересно. — Прибави загрижено: — Ако ти, Хайнрих, не успееш да запишеш имената на всички пунктове, където Вили изпраща снаряжението, ще трябва да се помъчиш да фотографираш картата, на която те са отбелязани.