Вадим Кожевников
Щит и меч (60)

60.

Внезапно Йохан получи заповед да замине на Берн. Густав му показа снимка и рече:

— Вие ще бъдете напълно подчинен на този човек или на оня, когото той ви посочи. Ще носите пълна отговорност за неговата безопасност. Затова трябва да установите дали е под наблюдение и с всякакви средства да ликвидирате наблюдателя, който и да е той. Може би го следи цяла група. Е, няма какво, еднакво разчитам на вашата смелост — твърдо обяви Густав. — Ако при това успеете да останете жив, можете да не се страхувате за по-нататъшната си съдба. Дори ако швейцарският съд ви осъди на смърт за убийство, за нас няма да бъде особено трудно да постигнем освобождаването ви. Швейцарското правителство знае добре, че ако фюрерът не е сметнал за уместно да окупира тая страна, за това е имало особени съображения: ние я използвахме и ще я използваме за своите цели. Запомнете: хората, които ще следят повереното ви лице, може да са получили също такива нареждания по отношение на вас, каквито аз ви дадох по отношение на тях. Предполагам, че сте достатъчно умен и ще разберете, че тия хора не са от агентите на нашите военни противници. Затова бъдете там предпазлив с нашите съотечественици. Повтарям: които и да са те и в каквато дори най-добра светлина да ги познавате. Не забравяйте това нито за миг. Вие получавате голяма сума в английски банкноти, но — усмихна се Густав — можете да не се страхувате: тъй като вашата задача е особено важна, те ще бъдат неподправени изделия на лондонското ковчежничество. — Попита: — Нали бяхте ранен? Тогава можете да минете там на лечение. Заплатете повечко на лекаря и той ще намери от какво да ви лекува.

Призори транспортният самолет на „Луфтханза“ докара Вайс в Цюрих. В същия ден той пристигна с дизеловия експрес в Берн и отседна в хотел. Имаше холандски паспорт и документи, които удостоверяваха, че е германски политически емигрант.

Вайс взе под наем в хотела един възстар двуместен спортен открит „Фиат“ и тръгна бавно с него из града, като изучаваше улиците не толкова с познавателна цел, колкото за да не среща затруднения, когато ще трябва да пази поверения му човек. Скоро го откри. Той разглеждаше старинното бернско кметство, построено през четиринадесети век.

Беше човек на преклонна възраст и с аристократична външност. Така свободно говореше на френски с младата си спътница, че можеше да се вземе за французин.

Вайс остави колата и също започна да разглежда кметството. И когато старецът и спътницата му се приближиха до него, той сметна, че може да изрази гласно възхищението си от старинната архитектура.

Старецът погледна внимателно в лицето на Вайс — както изглежда, той го познаваше също по снимка. Подъвка устната си, кимна едва забележимо не защото го изискваше конспирацията, а защото очевидно беше свикнал да поздравява високомерно хората, и подхвърли, като не гледаше вече към Вайс:

— Ако нямате нужда да се любувате на тая стара постройка, можете да не се затруднявате повече.

Това беше княз Хохенлое, доверено лице на фюрера при преговорите с Дълес. И както разбра после Йохан, тук нищо от никаква страна не заплашваше княза. Първоначално присъствието на Вайс в Берн беше необходимо на Канарис и Шеленберг само за да дадат на княза да разбере: те знаят за какво е дошъл тука, затова са възложили на своя агент да изиграе ролята на почетна охрана при неговата персона.

Вечерта Вайс се отби в кафенето близо до американското посолство и видя там майор Щайнглиц. Цивилният костюм и отслабналото му печално загрижено лице не събудиха у Вайс желание да проявява особена почтителност към бившия си началник. Той се приближи незабелязано отзад и го тупна лекичко по рамото. Щайнглиц се сви и бързо бръкна под сакото си.

Вайс задържа ръката му. Щайнглиц вдигна очи и цъфна в искрена радостна усмивка.

Разговаряха като равни. Вайс знаеше, че Щайнглиц ще гледа да научи защо той се е озовал в Берн, и съобщи веднага с недоволен вид, че има отегчителна поръчка от чисто финансов характер. Щайнглиц каза съчувствено:

— Швейцария не е мястото, където трябва да се пласират нашите фалшиви банкноти.

Вайс забеляза съкрушено:

— Заповедта си е заповед.

Щайнглиц проточи мечтателно:

— В Италия нашите хора разменят английските фунтове от германско производство и закупуват ценности. Това се казва бизнес!

— Какво правиш? — попита Вайс.

— Както виждаш — отговори Щайнглиц. — Седя край прозореца и разглеждам минувачите.

— Посещаващи американското посолство — усмихна се Вайс. Наведе се: — Мисля, че нашата служба би трябвало да заеме също такъв пост край посолството на Великобритания.

— Американците са безочливи гадове! — злобно измърмори Щайнглиц. — Искат да отстранят Канарис и писаха във вестниците си, че бил участвал в заговора срещу фюрера. Това е провокационна работа на разузнаването им. Но затова пък, за да им отмъстят, англичаните поместиха в печата цяла поредица статии за нашия адмирал: приканват да се екзекутира след войната като злодей.

— Приятелски услуги за миналото и настоящето — каза Вайс с такъв недопускащ възражения тон, че Щайнглиц беше принуден да премълчи.

Той се озърна страхливо и само си позволи да забележи:

— Но ти си станал твърде самоуверен.

— Заразих се от прякото си началство.

— Значи, не е чак толкова лошо — отвърна Щайнглиц. И изведнъж се намръщи, лицето му стана сурово. — Значи сега ти се занимаваш с политическо разузнаване?

— Да бъдем на чисто — строго каза Вайс, като премина на „ви“, — аз знаех, че ще ви срещна тук. Осведомен съм за вашата задача. — Усмихна се. — Моята не съвпада с вашата, вие сте човек на Канарис, а не на Химлер. Аз не съм забравил нашите предишни добри отношения и смятам за свой дълг да ви предложа неутралитет.

— Неутралитет? — учуди се Щайнглиц. — Я гледай колко мило!

— Това е достатъчно, за да не ви пречукат случайно нашите хора — делово заяви Вайс. — Време е абверовците да престанат да се завират там, където вече не се котират.

Лицето на Щайнглиц посивя.

— Та какво предлагаш? — съкрушено попита Щайнглиц.

— Аз предложих вече: своя неутралитет срещу вашите услуги.

— Слушай — Щайнглиц се обърна внезапно към него с цялото си тяло, — ами ако аз имам нареждане, щом срещна на пътя си такъв като тебе, да го отстраня? И кълна се, бих го отстранил. Знаеш, че умея да върша това. Но като те видях, знаеш, за пръв път не ми даде сърце.

Йохан се зарадва в душата си: значи, първата надвиснала над него заплаха е избягната. И за да закрепи гаранцията за безопасността, каза с небрежен тон, като премина отново на „ти“:

— Шеленберг научи чрез нашите агенти за нареждането, което се получи. Но аз го помолих да не взема никакви мерки срещу тебе, докато не вляза тук в личен допир с тебе.

— И добър отзив ли даде за мене, когато говореше с бригаденфюрера?

— Да — твърдо рече Вайс. — Все пак от тебе съм видял само добро.

Щайнглиц му стисна развълнувано ръката.

— Знаеш ли — рече той някак си смутено, — това е много чудно, но ти винаги си будел подозрение у мене.

— С какво? — запита Вайс.

— Е, дали със своята честност — обясни Щайнглиц, като с мъка подбираше думите. — Как да се изразя…

От деня на тая среща Щайнглиц снабдяваше добросъвестно Вайс със сведения, получени от същите, водещи тайни преговори със съюзниците пълномощници на Канарис, които той пазеше усърдно от агентите на Гестапо.

От своя страна Вайс пазеше Химлеровия пълномощник от разнообразното следене, което вършеха и гестаповците на Мюлер, и абверовците, и агентите на Рибентроп, които на свой ред водеха тук тайни преговори със съюзниците от името на фюрера.

След три седмици Вайс влезе вече в голямата група на СД, подчинена на полковника от SS Ото Хауптман.

Наскоро Хауптман повика Вайс и още двама сътрудници при себе си. Показа им снимката на Щайнглиц и даде нареждане да го проследят и ликвидират, а трупът му да закарат извън града, да го сложат в чувал с цимент, да го залеят с вода, да почакат, докато циментът се втвърди, и тогава да го хвърлят в Аар. Циментираните трупове не изплават никога на повърхността.

Операцията трябваше да се проведе след два дни. Вайс отиде да потърси Щайнглиц, намери го в малката пивница в покрайнините на града, където обикновено се срещаха, и му разказа каква опасност го заплашва. Щайнглиц прие това известие с мрачна покорност на съдбата. Само попита:

— Дали не е по-добре аз сам?

— А не можеш ли да се спасиш?

— Как? — запита Щайнглиц. — В Германия все едно ще ме намерят. Тук има хиляди агенти на Гестапо. Ако избягам в друга страна, те ще съобщят по радиото, по телеграфа… Все пак ще ме заловят, само ще се напънат повечко, нищо друго. — Той подаде ръка за сбогуване и рече сподавено: — Благодаря, че ми каза.

— А защо е това решение, как смяташ ти? — попита Вайс.

Щайнглиц рече замислено:

— Това не са решили нашите, а ония. — Той махна с ръка нейде встрани и прибави засрамено: — Не са забравили, че едно време, още преди войната, аз убих един чиновник от английското министерство на външните работи и откраднах документите за фюрера. Навярно сега адмиралът ме е предал на англичаните, та никакви петна да не затъмняват отношенията му с тях. Е, а ония като предварителна проверка за лоялността на Гестапо към интересите на Британската империя са поискали да бъда ликвидиран. И есесовците са поели това, както се казва, от любезност. Това е всичко.

Прегърби се и отпусна глава на ръцете си. През оредялата му коса прозираше кожата.

— Сбогом Йохан — каза Щайнглиц, — сбогом и живей, докато своите не те пречукат също като мене за прекалено служебно усърдие.

Същата нощ Щайнглиц се застреля в стаята си в хотела.

Полковник Ото Хауптман поръча в погребалното бюро тържествено погребение на съотечественика си.

Сега самоубийството на германците се смяташе за крайно нежелателно и трябваше да се направят значителни разходи, за да констатира полицейският лекар, че смъртта е настъпила от разрив на сърцето.

Ковчегът с тялото на Щайнглиц беше закаран в гробищата с черен автомобил катафалка. Надгробната плоча беше вече приготвена. На нея бяха издълбани името, датата на раждането и на смъртта и надпис: „На благородния син на райха от обичащите го и опечалени съотечественици.“