Вадим Кожевников
Щит и меч (39)

39.

„Най-хубавото нещо е чистотата.“ Като говореше така на курсистките, капитанът от РОА Клара Ауфбаум без всякакви илюзии имаше пред вид само чистотата на помещенията и на дрехите.

Ернст Хаген, представител на „щаба Вали“, който инспектира веднъж школата, я поучаваше:

— Женствеността има за агентката две страни: — положителна и отрицателна. Първата е примамката. Втората е, като прилага тая примамка, агентката може да се увлече толкова, че да я превърне в самоцел, да забрави защо използва външността си като примамка.

В цивилизованите държави — от тях изключвам Русия — освен продажните жени с известна професия, има мъже, които са се посветили на също такава дейност. Ние ги използваме само в западни насоки. Що се отнася до тия наши източни агентки, ние не ви натякваме за твърде повишения процент самоубийства сред тях. Сред мъжкия контингент също има такива инциденти. При това начините, прилагани за тая цел, са обикновено старомодни. — За обяснение Хаген разпери пръстите си и обхвана с тях старческата си набръчкана шия. — И тук ние сме почти безсилни да ги лишим от най-простите битови средства, които те използват, за да сложат край на живота си. Така че, повтарям, откъм тая страна нямаме особени натяквания към вас. Но в подготовката на агентките има нещо, което представлява дилема. Като действат в тила на противника и се сближават с интересуващите ни лица, те, естествено, са длъжни да използват енергично даровете на природата. У цивилизованите народи, особено това се отнася до образованите среди, са се създали съвсем здрави възгледи, които нямат нищо общо с робските понятия на така наречения морал и освобождават от някакви си там нравствени задължения при решаването на физиологичните проблеми. У източните раси все още господстват първобитните представи. Те преувеличават извънредно много интимната страна на живота, изпитват угризения на съвестта, треперят от мистичен страх пред възмездието и всичко това по такива поводи, които за културните хора отдавна вече не са никакви проблеми. Следователно — Хаген все пак наведе очи — свободното общуване на вашите курсистки с нашите военнослужещи влиза в задачата за подготовка на агентките по същия начин, както и задължителната програма на обучението им. Разбира се, трябва да се следи най-строго да не се появява никаква обич между двете страни при общуването. Това може да се постигне, като по никой начин не се допускат повторни срещи. Така ние ще осигурим безопасността на агентките и ще бъдем уверени, че когато те изпълняват задълженията си, у тях няма да изникват лирични чувства, които биха могли да ги доведат до излишна откровеност при изпълнение на задачите в тила на противника.

— Господин Хаген — внушително заяви Ауфбаум, — вие забравяте свещеното писание.

— Аз съм християнин, госпожо капитан — сухо каза Хаген. — И няма нужда да ми напомняте това.

— Но спомнете си Мария Магдалина, все пак тя се е разкаяла. И аз не съм уверена, че предложението ви може да води до пълна гаранция.

— Мария Магдалина е изключение — строго забеляза Хаген. — И много желателно е във ваш интерес да няма такива феномени между вашите агентки.

Преклонила се пред инструктажа на Хаген като представител на ръководния „щаб Вали“, капитан Клара Ауфбаум даде съответните нареждания на служещите в школата.

И не само офицерите, които квартируваха близо до частите, но дори младшите чинове получиха достъп в школата.

Двата опита за самоубийство — единият от тях завърши със смърт на курсистката — не смутиха командването на школата, което твърдо изпълняваше нарежданията отгоре.

Но това, че една курсистка рани унтершарфюрера от SS, лепна петно върху школата.

Тая курсистка, която след това си разряза вените с късче стъкло, беше възвърната към живот, за да могат да я разстрелят тържествено в двора на школата за назидание на всички други.

Но неочаквано дойде заповед да се освободи арестуваната. А за разследване на произшествието трябваше да пристигне пълномощен представител на „щаба Вали“.

Тоя специално упълномощен представител бе Йохан Вайс.

Беше снабден с инструкция, която предписваше да накаже най-строго виновниците, а на потърпевшата да разреши десетдневно пътуване по какъвто и да е избран от нея маршрут. Цел — почивка и развлечения.

При това той трябваше да я придружава в това пътуване, като бъде крайно внимателен към нея.

В деня, когато Вайс дойде, в школата пристигна също така полковникът от РОА Сорокин, който бе получил заповед да изпълнява на място всички нареждания, давани от представителя на Абвера.

Като извикваше подред курсистките за разпит, Вайс се убеди до каква степен тия жени бяха изгубили дори следите от човешкото си достойнство благодарение на метода, препоръчан от Хаген.

Едни от тях, затъпели и равнодушни към всичко, не можеха да разберат въпросите, които им се задаваха. През цялото време гледаха уплашено ръцете на Вайс и когато той неволно правеше рязко движение, свиваха се и затваряха очи.

Лицата им бяха подпухнали, а очите мътни, с неподвижни гледци.

Те казваха с усилие „да“, „не“, „не мога да зная“. И при това всеки път ставаха, като вземаха войнишка стойка и надигаха глави.

Други, истерично възбудени, раздразнени почти до невменяемост, се смееха високо, плачеха, гълчаха и нахално искаха цигари и ракия, като обещаваха всичко срещу това. Говореха неудържимо, но в трескавия поток от думи Вайс не можеше да долови някакъв смисъл, не можеше да получи отговор на въпросите си. Много от тях страдаха от нервен тик: играеха брадичките им, долните клепачи, непрекъснато трепереха пръстите им. Това бяха психично осакатени хора. Полупобъркани.

Но най-потискащо впечатление правеха ония, които още не бяха изгубили тук напълно душевното и телесното си здраве. Повечето от тях се бяха толкова озлобили и ожесточили в лагерите, че им беше безразлично кой ще стане след това жертва на престъпленията им. Най-често това бяха здравенячки жени, тъпи, с престъпно минало. В лагерите те са били блокови надзирателки, избрали предателството и палачеството, за да продължат живота си, да се наситят, да придобият зверска власт над хората.

Една такава, с подпухнало и тежко лице и оскубани тънки вежди, заяви обидено пред Вайс:

— И никакво унижение не виждам в това. Всичко е напълно нормално. Тук те не се намират в кръжок за самодейност.

— А вие?

— Аз не съм като тях. Аз съм идейна. Баща ми имаше собствена мелница. А мъжът ми, майстор кожухар, държеше докрай работилница в къщи. Спасявахме, както можехме, заможния си живот от властите. — Каза презрително: — Тук повечето момичета какви са? Такива, с които немските офицери са си правили кефа. В казиното са ги водели учтиво, като годеници. А после са ги дали в SS, е, а пък ония оттам ги пращат тука, на пансион. Но какви шпионки ще бъдат? Само по име. Нощем не дават да се спи. Плачат. А за какво? За съветската власт. На им сега съветска власт! — и показа палец между пръстите си. Препоръча внушително: — На ваше място, господин офицер, знаете ли от кои тук бих подбирала кадри? Изключително от възрастните, които разбират от живота, за които точно се знае, че са засегнати от съветската власт. На мен, например, не ми трябва нито медал, нито орден за геройството ми. Да ми дадат патент за търговия с кожухарски изделия. Тогава ще стана човек, бъдете уверен.

— И много ли такива като вас има тук?

— Съвсем малко. А виж, в РОА има положителна публика. Унтерофицерът Полканов мечтае за баня. Неговите прадеди са се занимавали с бани, с тях са натрупали капитал. — Попита с надежда: — Когато изгонят болшевиките, тогава ще се отприщи свободната търговия, нали?

Вайс присви очи и каза строго:

— Но не за вас.

— Защо?

— Както знаете от материалите на РОА, Русия ще стане наша колония и такива като вас обучени хора и след това ще изпълняват наказателни функции спрямо местното население.

— Е, няма що, значи ще ме зачислят към фелдполицията^[1]. Добре ли ви разбрах? — Въздъхна: — Е, няма що. И то е длъжност.

Сорокин, полковник от РОА, охранен, напет, с венец от боядисана силно черна коса около бялото лице, страдаше от астма и затова се задъхваше, когато говореше.

Той гледаше предано в очите на Вайс и твърдеше:

— У нас в РОА не признават модерното, разни там съвременни фокуси. Караме постарому, като дедите и прадедите. Бием. Има такива майстори — един път! В Гестапо ги нямат. Там карат по европейски, прилагат всякаква техника. А у нас в РОА са виртуози с обикновения кожен ремък.

Вайс каза на полковника да разпита допълнително лейтенант Нюрка и помощничката й по делото на унтершарфюрера от SS. А той сам ще разпита капитан Ауфбаум. След това, придружен от капитан Ауфбаум, обиколи общежитието на курсистките. То беше също такава барака, както и в „щаба Вали“.

Вонеше задушливо на дезинфекция. С тая воня се смесваше сладникавата миризма на крем за лице, одеколон, пудра — всички ония козметични средства, които даваха на курсистките в дните, когато пристигаше началството.

Ауфбаум оглеждаше внимателно напрегнатите, напудрени лица на застаналите „мирно“ жени. Едни от тях се цапотеха грижливо, усърдно, други — умишлено небрежно, сякаш се подиграваха със себе си. На такива тя правеше строги забележки. Обясни на Вайс, че курсистките имат и хубаво лично облекло. Но то се пази в склада и се дава според нуждата, в отделни случаи.

— Например? — попита Вайс.

Ауфбаум се забърка.

— Е… когато някой от новодошлите има желание да поприказва…

— Ясно — рече Вайс.

— Бельото, което им даваме, е войнишко. Но позволяваме да скъсяват гащите. А от изрезките те си шият сутиени.

— Дисциплинарни наказания?

— С това се занимава моята заместничка, лейтенанта — уклончиво обясни Ауфбаум.

— Има ли оплаквания, някакви искания?

Нито една от жените не отговори.

Вайс попита едно момиче със страшно изгорено лице:

— Това от какво е?

Ауфбаум побърза да каже:

— Тя сама, с ютията.

— Чудно! Обикновено лицето не се глади с ютия.

Застаналото настрана дебело, силно нацапотено момиче обясни злобно:

— Тя нарочно си е обезобразила сурата, за да я викат по-рядко при офицерите. Другите да опъват за нея.

— Да, интересно — рече Вайс. Запита момичето с изгореното лице: — Презимето ви?

— Аз нямам нито име, нито презиме.

— Прякора?

— Въртушка — каза Ауфбаум и се оплака: — Аз мислех, тъй като имаме женски състав, да им давам за прякори имената на цветя, но командването не одобри това.

Вайс реши да посети сам, без придружители, курсистката по прякор Иглата, заради която беше дошъл тук.

Показаха му стаята, в която я държаха затворена.

На един одър седеше тънко момиче с дълга, твърде широка за него рокля, украсена с пайети.

Малко, бледо личице, тъмна, леко къдрава къса коса, още не успяла да порасне след лагера. Подута голяма уста, хлътнали очи, висока тънка шия. Китките на ръцете бинтовани.

То беше толкова слабо, тънко и леко, че дюшекът върху одъра не се огъваше под него.

Йохан се представи учтиво и обясни целта на посещението си. То го изслуша мълчаливо й каза:

— Лъжете.

— Вие сама ще се убедите: виновниците ще бъдат наказани най-строго.

— Ще видим.

— Позволявате ли да поседна? — И Вайс се отпусна на одъра.

Момичето скочи, спусна се към вратата и я блъсна. Вратата се отвори.

— Може би е по-добре да не разговаряме тук? — Вайс също стана.

— А аз не желая да разговарям с вас!

— Тогава да наречем това другояче. Вие ще ми дадете някои показания, които са необходими за формалност, макар че вече всичко ми е ясно.

То попита със злобна усмивка:

— А щом всичко ви е ясно, защо съм ви нужна аз?

— Мога ли да узная името ви?

— Аз имам прякор — Иглата.

— Моля, името ви.

— Да речем, Инга.

— Вие сте Инга, а аз съм Йохан — приятно съзвучие.

— В такъв случай съм Олга.

— Вярно ли?

— Вие започвате вече да разпитвате?

— Знаете ли какво — приятелски каза Йохан, — не ми се харесва роклята ви, тя е много такова…

— Какво такова?

— Е, сама знаете… Ще поискам да ви дадат друга.

— Коприна, пайети…

— Точно така. И затова тя не ви отива.

Момичето погледна внимателно Вайс в очите.

— Напразно се преструвате. Вие, гестаповците, в началото винаги така…

— А после?

— Сам знаете какво е после. Ами аз дадох декларация. Сега може да ми се заповядва всичко.

Очите на момичето потъмняха, угаснаха.

Вайс каза рязко:

— Госпожице, имам основания да подозирам, че курсистката по прякор Въртушка — напомни: — е, оная, която си е изгорила лицето с ютия, — крие истинските си убеждения. Тя трябва да се изпрати обратно в наказателния блок на Равенсбрюк.

— О, какво говорите! — разтревожи се Олга. — Тя… Тя е истинска контрареволюционерка и поклонничка на фюрера! — По лицето на момичето се изписа отчаяние и тревога.

— Убедена ли сте в това?

— Да, да, напълно! — горещо заяви Олга.

— Вашето свидетелстване е толкова авторитетно за нас, че в такъв случай ще отменя заповедта на капитан Ауфбаум.

Като видя, че лицето на Олга се проясни, той запита веднага:

— А тая, с оскубаните вежди, кожухарката?

— Мискинка!

— Извинете, не разбирам тая дума.

Със светнали очи и разкривени устни, с някаква коварна усмивка Олга съобщи:

— Тая особа не може да ви вдъхва доверие.

— Благодаря ви. — Вайс стана, тракна токове, наведе в поклон глава. Загледа я изпод вежди и попита бързо: — Вашият баща е полковник? Началник щаб в армията, репресиран от Съветите?

Момичето кимна задъхано. Вените на шията му се издуха.

Йохан каза:

— Моля, бъдете толкова внимателна към мен, колкото и аз към вас. — Усмихна се: — Та аз имам такава сложна мисия. А руското момиче е загадъчна славянска душа.

Олга попита нерешително:

— Но вие сте от Гестапо?

— За съжаление — рече Вайс, — нямам честта. Както ви доложиха, аз съм унтерофицер от Абвера. — Помълча. — Но това е нещо близко.

— Защо казахте това?

— За да бъдем наясно.

Вайс отиде да търси Ауфбаум, за да й даде заповед относно облеклото на Олга. Но излезе, че самата Ауфбаум се мъчеше да го намери, и то не сама, а придружена от полковник Сорокин и от двама войници от РОА.

Тя се спусна към Вайс, като го молеше да я спаси, да бъде милостив към нея.

Полковникът отстрани капитан Ауфбаум и доложи на Вайс, като едва превъзмогваше задъхването си, че вече е подложил на телесно наказание разжалвания лейтенант Нюрка и курсистката, която й е помагала в историята с унтершарфюрера от SS.

А сега пристигнал специален пратеник със заповед от РОА да разжалва капитан Ауфбаум в редник.

Ауфбаум попита тъжно, като гледаше умолително Вайс:

— Какво ще ме посъветвате?

Вайс каза студено:

— Бих искал да ви задам още няколко въпроса.

— О, моля ви се. Цяла съм на услугите ви — жалко се усмихна Ауфбаум. Устните й трепереха.

Останал насаме с капитана от РОА, Вайс попита:

— Доколкото разбрах, вие сте действали по преките нареждания на господин Хаген, сътрудника на „щаба Вали“, нали?

Ауфбаум само закима в отговор. Развълнувана и потресена, тя още не се владееше.

— Ако това е така и вие можете да потвърдите писмено всичко, вашата вина се облекчава.

— Готова съм да напиша още сега всичко, което ми кажете.

— Аз не ви казвам нищо. Само ви питам: така ли е това или не? Ако е така, бъдете любезна да изложите логично всичко на един лист.

— О, толкова съм развълнувана!

Но въпреки състоянието си Ауфбаум написа много ясно и отмъстително донос срещу Хаген.

Вайс скри листа в джоба на куртката си и предупреди капитан Ауфбаум:

— Чака ви най-строга присъда. Но вие ми направихте толкова благоприятно впечатление, че сметнах за възможно да се огранича с чисто предпазни мерки. При условие, или по-право при гаранция. — Запита: — Какви гаранции можете да ми дадете?

— О, казах вече: каквито обичате! — Ауфбаум се усмихна предано и вдигна ръце, за да поправи косата си.

— Е, оставете това! — прекъсна я Вайс. Наведе се: — Ще ми дадете още сега писмено потвърждение, че… — Йохан се замисли за минута — да речем, че полковник Сорокин ви е предлагал да работите за съветското разузнаване.

— Тоя палач е способен на всичко, на всичко! — горещо заяви Ауфбаум.

— Хайде, пишете. Можете съвсем накъсо.

И едва когато Вайс скри втория лист при първия, Ауфбаум попита:

— Но защо ви е това?

— Защо ли? — внушително рече Вайс. — Ако по-късно намислите да ми откажете на някоя незначителна молба, това ще ми послужи за гаранция. — Обяви: — А сега заповядайте на курсистката с изгореното лице да дойде след вечеря в стаята ми.

— Ама че вкус имате! — Ободрена, Ауфбаум се превърна отново в гостоприемна домакиня. — Тук имаме просто сладурчета.

— Не съм навикнал да повтарям!

Йохан Вайс разговаря повече от час с момичето по прякор Въртушка. Накрая те вече говореха така: най-напред тя шепнеше в ухото на Вайс, после той на нея.

Вайс не я позна поради изгореното лице. Но тя го позна веднага.

Беше Люся Егорова от 48 училище. Едно време пионерска ръководителка. Александър Белов бе посетил вечерна забава в училището им и дори бе танцувал с нея. Люся попаднала в плен, тежко натъртена, край Смоленск.

Докато говореше с нея, Вайс видя, че тя цяла трепери.

— Е, успокойте се!

— Аз съм спокойна, много спокойна. Просто се зарадвах, че не сте подлец.

Тя не можеше да съобщи нищо за Олга и много се учуди, когато чу от Вайс, че Олга е гледала да я отърве, като я е нарекла истинска контрареволюционерка.

— Чудно — каза Люся провлечено, като непрекъснато потреперваше. — Аз не съм приказвала никак с нея. Много чудно.

Преди да си отиде, тя попита:

— Аз съм ужасен изрод, нали?

Вайс каза искрено:

— Вие сте истински хубав човек.

— Не искате да лъжете, а? Е, и не трябва. Все пак не съжалявам за лицето си. Макар че си го биваше. Мнозина ми казваха да постъпя непременно в киното. Е, сбогом.

Йохан се наведе и внимателно целуна обезобразената й буза.

 

 

Полковникът от РОА Сорокин пиеше чай в стаята на Клара Ауфбаум. Като видя Вайс, той стана, кимна към Ауфбаум и рече снизходително:

— Да, съжалявам Клара Федоровна за тревогите й.

— Е, стига! — прекъсна го Вайс. Заяви с официален тон: — Прекратявам разследването по делото на капитан Ауфбаум. Без последици. А вие, полковник, подпишете още сега заповед за назначаването на курсистката Въртушка за заместник на капитан Ауфбаум в школата и за удостояването й с чин лейтенант от РОА. Изпълнение — най-късно в три дни.

— А какво ще заповядате за ония, подложените на телесно наказание?

— На лагер!

Полковникът тракна токове, наведе главата си с боядисана коса и излезе от стаята.

Ауфбаум каза предвзето:

— Вие ми спасихте живота.

Но не се удържа и забеляза иронично:

— Обаче вие сте щедър с момичетата. Чин, длъжност — за едно посещение!

— Слушайте, капитан Ауфбаум! — рече Вайс, като я гледаше между очите. — Искате ли да продължите живота си? Научете се да изпълнявате мълчаливо заповедите ми, от когото и да бъдат предадени.

Скъса на две банкнота от една марка. Даде й половината, а другата половина скри в горния джоб на куртката си.

— Разбирам — каза Ауфбаум.

— О, отдавна трябваше да разберете. И ви предупреждавам: контраразузнаването на Абвера не отстъпва с нищо на Гестапо при прилагането на енергични средства за въздействие.

— Значи, мога да се смятам…

— Да, моля ви се. Смятайте се каквото обичате. Но ако трето лице узнае за какво се смятате, и РОА, и Гестапо, и Абверът ще постъпят с вас така, както заслужавате.

По-нататъшните нареждания на Вайс се отнасяха само до канцеларските книжа.

Той поиска да го запознаят с досиетата на курсистките, със заповедите по школата, а също и докладите за действията на агентките, изпратени в съветския тил. Над тия материали той седя цяла нощ в канцеларията.