Вадим Кожевников
Щит и меч (29)

29.

Клайн заповяда на Райс да придружава абверовците из лагера, но Дитрих се уплаши да не хване някоя зараза и отиде в канцеларията да изучава картотеката на затворниците.

Когато след няколко часа Йохан отиде в канцеларията, Дитрих му заповяда да се залови с картотеката. Намигна хитро и продължи:

— Аз прегледах личните досиета и направих списък. И ти направи такъв списък. Ако номерата съвпаднат, ще бъде добре: две глави са винаги за предпочитане. — След това се оплака: — Господин Клайн е голям мошеник, не пожела да дешифрира условните означения на личните досиета. Есесовците са навикнали да работят само за себе си.

И ето че Йохан започна да прекарва всички вечери и дори нощи в канцеларията. Служебното му усърдие беше предизвикано не само от указанията на Лансдорф, макар че и тях не трябваше да пренебрегва. Йохан имаше свои, далечни съображения: реши най-напред да открие кои са слухарите доносчици.

Той не се допираше до картотеката в полираните сандъчета, не го интересуваха засега и папките с личните досиета на затворниците.

Ведомостите на продоволственото снабдяване и бележките на магазинера — ето какво му трябваше най-напред.

Всички военнопленници са обречени тук на бавна смърт от изтощаване. И есесовците наказват с глад: на ония, които попадат в наказателния блок, не дават абсолютно нищо.

Само яденето може да продължи живота на лагера. Затова есесовците насърчават нужните им хора с лапаница. Допълнителна дажба получават старейшините на блоковете — „капо“, както тук ги наричат. На предателите също се полага допълнителна дажба, а най-голямата награда за тях са тютюнът и ракията.

Йохан грижливо изучаваше заплетените отметки в продоволствените ведомости; анализираше пришитите към тях разписки на блокфюрерите.

Нервното напрежение на безсънните нощи започваше да се проявява, но той беше доволен. Откри методиката на търсенето, откри ония, които трябваше да открие, научи имената на затворниците, минали мъжествено през всички мъчения и посрещнали смъртта с достойнство, което Райс наричаше безсмислено, като свиваше рамене. Йохан зашифрира също имената им: искаше да изпълни дълга си пред наказаните със смърт, искаше в родината да узнаят за подвига им, за да се запази навеки споменът за тях.

След няколко дни, макар че времето не беше особено хубаво, Дитрих покани Вайс да се разходят из гората. Очевидно, смяташе, че тук всички стени имат уши, а пък му се искаше да поприказва без свидетели.

Щом навлязоха в гората, Дитрих раздразнено започна да се оплаква от Клайн. Той съвсем не е уверен, че Клайн му помага добросъвестно да подбира необходимите хора. Както изглежда, Гестапо не смята да се разделя с най-подходящите затворници.

Йохан изслуша вежливо оплакванията на Дитрих, с кимане на глава се съгласи мълчаливо с него: да, паднала му се е мъчно изпълнима задача; почака, докато капитанът облекчи душата си, избра момент и му предложи да поседнат на пъновете, за да си починат. Додето Дитрих сядаше, Йохан извади от планшета направения от него списък на кандидатурите и извадките от личните досиета за обосноваването си. Тържествено му предаде книжата и сякаш движен от скромност и особена симпатия към Дитрих, го помоли да счита извършената от него работа за своя. Дитрих се запозна много внимателно с книжата и, както изглежда, остана доволен. Поразмисли и реши да представи списъка, съставен от Вайс, като резултат от необикновената си проницателност с надеждата, че това ще повиши значително авторитета му, а и изобщо авторитета на абверовците в очите на Клайн.

И ето достатъчна беше тази дреболия, за да се подобри веднага и много явно настроението на Дитрих. Лицето му изрази самодоволство, като че наистина той сам е подбрал така сполучливо кандидатурите и цялата заслуга тук е именно негова и на никого другиго.

И Дитрих закрачи по мокрия сняг на горската пътечка, като си подсвиркваше. Той беше толкова доволен, толкова бързаше да отиде при Клайн, че противно на навиците си дори не се страхуваше, че ще измокри краката си — стъпваше с тънките си ботуши, където се случи.

Както и очакваше Йохан, Клайн и Флинк не се зарадваха много, когато се запознаха със списъка на затворниците, подбрани от Дитрих.

Флинк измърмори сърдито:

— Господин капитан, у вас няма милост. Вие искате да ни лишите от очите и ушите в лагера. Протестирам.

Дитрих вдигна предупредително веждата си:

— Доколкото ви разбрах, вие протестирате срещу решението на генералитета да воюва с всички средства, достъпни за нас, нали?

Клайн не позволи разпрата да се разпали, намеси се и каза примирително:

— Прекланям се, господин Дитрих, пред вашия блестящ талант на първокласен разузнавач. — С широка усмивка наля вино, подаде чашата и рече: — Надявам се, че ще споделите с нас, ще ни разкажете по какъв загадъчен начин успяхте да откриете целия контингент от осведомители и да ни оставите беззащитни.

Макар че Клайн казваше всичко това сякаш с огорчение, очите му проблясваха тържествуващо. Той премълча, че най-ценните според него осведомители не бяха попаднали в списъка на Дитрих и освен това в списъка бяха влезли двама несъмнени комунисти, предвидени за унищожаване.

Това не се изплъзна от Йохан, но Дитрих не забеляза нищо. Той почука по челото си и заяви дълбокомислено:

— Уви, ключовете от тази каса са само у адмирал Канарис.

— О, така си и мислех! — вежливо извика Клайн. — Абверът е забележителен инструмент за откриване на чужди тайни, но е същевременно и непроницаема скала, когато става дума за пазене на професионални тайни. Разбирам. — И очите му отново светнаха лукаво.

На другия ден Йохан се оплака на Райс, че напразно се е трудил и не спал цели нощи: капитан Дитрих излязъл толкова опитен контраразузнавач, че се справил и без негова помощ. И уви, тази командировка на Вайс едва ли ще бъде оценена положително от началството.

Райс изказа съчувствията си на Йохан, но за утешение можеше да му предложи само да го отведе с мотоциклета си в града, в оная къща с момичета, към която беше прикрепен началстващият състав на лагера.