Вадим Кожевников
Щит и меч (24)

24.

Майорът живееше в богата чиста къща, която в миналото принадлежала на прочут полски художник; старият художник бил разстрелян, задето поставил в костела^[1] икона, на която била изобразена Полша, разпъната на пречупен кръст.

Часовият дори не пусна Вайс да се приближи до вратите. Но Вайс беше настойчив, каза, че има да съобщи нещо извънредно важно и ако не могат да го пуснат, нека майорът излезе при него.

И когато майорът излезе и като му кимна леко, го загледа равнодушно, Вайс му подаде бутилката с трофеен френски коняк, който му беше дала Елфрида, тракна токовете, отдаде чест и доложи:

— Господин майор, вие пращахте за този коняк. Моля да ме извините, задето се забавих малко.

Щайнглиц се усмихна.

Вайс сметна, че това е достатъчно, за да мине гордо покрай часовия.

След това започна да действа така безцеремонно, както и беше решил. Като се престори, че не забелязва новия шофьор на Щайнглиц, той прегледа колата и почисти седалката. А когато шофьорът се опита да възрази, Вайс го заплаши, че и разстрел е малко за такова обслужване на колата.

А сутринта поднесе на Щайнглиц закуска в леглото, приготвена от продуктите, които му беше дала Елфрида. Каза весело:

— Господин майор, вие изглеждате отлично! Драго ми е да ви виждам!

Като свърши закуската, майорът каза недоволно:

— Ти наплаши моя човек.

— Съжалявам, че не го убих! — извика Вайс. — Спирачките са в такова състояние, че просто изтръпнах, когато разбрах на каква опасност е бил изложен вашият живот.

Вайс не можеше да се церемони с шофьора. Това е като ръкопашен бой. И оня, който победи, ще остане при Щайнглиц. Вайс трябваше да победи. И победи.

Той изкара колата пред входа и зачака майора, като държеше на коленете си гаечния ключ. Шофьорът стоеше малко настрана.

Щайнглиц излезе, седна до Вайс и сякаш не забелязал другия шофьор, направи познатото на Вайс нетърпеливо движение е брадичката си.

Това означаваше, че майорът бърза.

И когато колата тръгна, към нея се присъедини транспортьор с шмайзеристи. Да, работата на майора не върви зле, щом сега го придружава такъв ескорт.

— Поздравявам ви, господин майор! — Йохан кимна към колата с охраната.

Щайнглиц не отговори, само долната му устна увисна леко. Значи, одобри досетливостта на шофьора си, поздравлението му достави удоволствие.

Не всички още разбираха, че той не беше вече в немилост, а Дитрих просто нарочно се преструваше, че не знае какво доверие е оказано на Щайнглиц, каква важна задача му беше възложена, не изменяше своя снизходително покровителствен тон. Но Щайнглиц се примиряваше с това. С контраразузнавач, дори ако той се нарича твой приятел, най-добре е да се държиш така, сякаш той ти прави чест с дружбата си, още повече, че Оскар Дитрих, макар и да имаше по-нисък чин, трябваше да изиграе една от главните роли при изпълнението на тази крайно отговорна задача.

Ето и сега, когато би трябвало двамата заедно да търсят обект и заедно да решават кой е най-подходящ, Дитрих спи ли спи в леглото. И след безкрайни скитания из околностите на Варшава майор Щайнглиц ще бъде принуден да докладва на капитан Дитрих за резултатите от търсенията си, а той с прозявка може би ще му каже, както миналия път:

— И все пак, Аксел, ти си глупак. Може би на времето, ти си умеел да работиш с пистолет. Но не и с главата. С главата никога не си умеел да работиш. Ако я сравним със задник, това значи да оскърбим задника.

Разбира се, Щайнглиц би могъл да отговори на Дитрих в същия дух! Но той е разумен човек. Премълча. Нали за подобно загатване Дитрих ще успее да го прати така ловко в Гестапо, че дори самият адмирал Канарис не ще може да издейства да заменят смъртното му наказание с изпращане в наказателна рота.

Като гледаше майора в огледалото, Вайс каза с гордост:

— О, господин майор! Вие имате награда?

— Отдавна е — небрежно забеляза Щайнглиц.

— В такъв случай, господин майор, смятайте, че съм ви поздравил със следващата!

Щайнглиц не отговори. Но това не му попречи да оцени внимателността на Вайс. Как този войник, не, вече ефрейтор, умее да отвлича човека от неприятни мисли! Трябва да се изпрати обратно в частта оня, новия шофьор. Той знае само да гледа с предани, кучешки очи и да трепери да не би да го пратят на фронта. А тоя Вайс е храбър войник. И едновременно как умее да чувства настроението на началника си!

Ето Вайс забеляза, че Щайнглиц се загледа в една селска мома, която беше вдигнала високо полата си, за да премине през локва, и — ей на — забави колата. Не, той почти интуитивно разбира господаря си. Добре, че не го убиха. Трябва да му се достави някакво удоволствие. И Щайнглиц каза:

— Тук вече има дом с леки момичета за долните чинове. Бележка за посещение се получава в отдела за обслужване.

— Благодаря ви, господин майор! — широко се усмихна Вайс.

Ако майорът знаеше колко се зарадва Йохан на тая неочаквана милост!

Значи, когато настъпи съответният момент, той ще има предлог да излезе, за да изследва новото разположение на частта, което е заобиколено със също такава тайна, както и предишното, където Вайс прекара затворен толкова дълго време, докато не стана доброволно войник, поддържащ чистотата в двора. Тук ще трябва да се измисли нещо друго.

Майор Щайнглиц обикаляше неуморно около Варшава, като изследваше грижливо земевладелските имения, замъците, вилите, малките чифлици и вършеше това толкова усърдно, с такава заинтересованост, сякаш избираше имение лично за себе си.

По изискванията, които Щайнглиц изтъкваше постоянно при изследването на безкрайните имения, замъци и чифлици, Йохан установи, че той търси нещо като предишното секретно разположение, и не едно, а няколко подходящи места. Те са предназначени не за настаняване на щабовете и, както изглежда, не за концлагери, макар че хората в тях трябва да бъдат лишени от свободата да се придвижват и от възможността да общуват с външния свят. Нали ако беше необходимо подходящо място за концлагери, Щайнглиц не би търсил добре обзаведено имение и същевременно отдалечено от главните пътища.

Едно беше безспорно: Щайнглиц възнамерява да настани главната база някъде тук, в околностите на Варшава, и през седмицата Вайс съобщи с пощенски картички на известни адреси в Ровно, Лвов и дори в Берлин къде се намира сега. В багажа му се беше запазила познатата ни носна кърпичка и като поразбърка крайчето й в чаша с чиста вода, Йохан написа координатите си между редовете на всяка картичка.