Александър Белов
Метал и воля (66)

65.

— Стойте! — спря Белов спътниците си, когато се отдалечиха на няколко крачки от селото. — Не исках да го казвам пред всички, защото нямаше да се отървем от тях… Тук имам да свърша още една работа… Шамил, Зарема каза, че Омар държи в мазето си една руска девойка. Още ли е там? Какво стана с нея?

Шамил му разказа, че Омар се е опитал да я направи своя любовница, но тя оказала съпротива. И то каква! Вкопчили се един в друг като борци и Ярослава му счупила ръката! Бунтовниците едва ги разтървали… В селото всички започнали тайно да се присмиват на Омар. Що за воин бил, след като не можел да се справи с една жена! Позор! Омар се вбесил и я пребил от бой, страшно я пребил. И я заключил в мазето си.

— Хайде, води ни в неговата къща — каза решително Саша. — Само че трябва да стигнем до там незабелязано…

Шамил кимна и ги поведе по един заобиколен път между скалите и къщите. На няколко пъти се наложи да се промъкват през ниските огради от струпани камъни, да прескачат от покрив на покрив и дори да минават през къщи и обори. В резултат на тези упражнения след десетина минути се озоваха върху плоския покрив на къщата на Омар. Белов внимателно се приближи до самия му ръб и погледна надолу. Там, на пет метра от тях се разхождаше нищо неподозиращ брадат мъж с натовска защитна униформа и черна плетена шапка, който в присвитата си ръка държеше насочен нагоре автомат „Калашников“.

Витя и Шамил се приближиха зад Саша и застанаха толкова близо до него, че той чуваше дишането им. Белов показа на Витя изпънатия си нагоре палец, а сетне сви ръка в юмрук и направи жеста, с който по време на гладиаторските борби римляните са гласували за смъртта на победения — с палеца надолу…

Злобин измъкна мачетето, прицели се и го метна със замах. Тренировките върху Наполеон Карлович не бяха минали напразно. Ножът със свистене достигна целта си и се заби във врата на боеца точно в основата на черепа. Върху камъните първо с дрънчене падна автоматът, а сетне до него по лице се приземи и самият той. Ако се съдеше по неестествената му поза, смъртта го бе застигнала на мига, дори не успя да изохка.

Саша показа на Витя юмрука си с вирнат нагоре палец и закима в знак на одобрение… Изведнъж застаналият зад Белов Шамил започна да вие, сякаш бе получил пристъп на зъбобол, стисна силно Саша за лакътя и посочи надолу.

На площадката пред къщата стоеше и се усмихваше Омар с бинтована ръка, която висеше на преметната през врата му превръзка. В другата си ръка той държеше автомата на убития бунтовник, опрян до тила на… Зарема! Тя пък как се бе озовала тук?

— Ей, Белов — подвикна самодоволно Омар. — Много хубаво ми беше с твоята Ярослава. Слез долу, ще бъдеш гост на сватбата ни. Или имаш нещо против?

— Че каква ще е тази сватба без гости? — попита Саша. — Защо изгони хората от селото, Омар?

Той отблъсна назад Витя и Шамил, за да излязат от опасната зона, и скочи от покрива на земята.

— Боли ли те ръката? — попита Белов, след като се изправи, и пусна една съчувствена усмивка. — Чух, чу си се подхлъзнал на Ярослава и си паднал? След това си припаднал, свестил си се и какво да видиш — гипс, така ли беше? Хайде, хайде, успокой се — добави той, когато вбесеният арабин отмести дулото от главата на Зарема и го насочи към него, — внимавай, следи как местиш оръжието, че току-виж си пропуснал целта!

Зарема разбра, че Омар иска да застреля Саша и започна да пищи точно както пищеше в гората, когато я нападнаха вълците, сграбчи автомата отдолу, вдигна дулото му нагоре и го отстрани от целта. Откосът прогърмя встрани и нагоре. Белов се възползва от суматохата, скочи и с всичка сила заби петата си в тялото на бандита. Заради Зарема, която му се мотаеше в краката, ударът не попадна в слънчевия му сплит, а малко по-нагоре — в счупената му ръка, която висеше на превръзката. Омар изрева като ранен звяр от непоносимата болка, стовари се по гръб и замря, без да помръдва. „Припадна от болка“ — досети се Саша.

Зарема се хвърли с плач към Белов, прегърна го с две ръце през кръста и завря лице в якето му… Тя цялата се тресеше…

— Хайде, стига, стига — успокои я Саша, — я виж, баща ти слиза при нас, всичко е наред…

Вратата на мазето беше заключена с катинар. Витя първо се опита да го избие с дръжката на тежкия си нож, сетне — с приклада на автомата, а когато и от това нищо не излезе, намери една брадва в къщата и, проявявайки руска изобретателност, отсече катинара от вратата заедно с халките. Белов влезе пръв в ниското тъмно помещение. Нямаше прозорци. До стената срещу вратата беше поставено желязно легло без дюшек. Върху него седеше облечената в дрипи Ярослава. Беше прикована към таблата на леглото с къс синджир, който й позволяваше само да лежи и да седи…