Александър Белов
Метал и воля (37)

36.

Анфиса Генадиевна Белоусова беше доволна от себе си и от живота. Беше само на трийсет години, а вече бе художествен ръководител на най-хубавия Дворец на културата в региона! Може би не беше идеалният художествен ръководител, както твърдяха злите езици, но за сметка на това началството я ценеше заради сексуалната й общителност и майсторството й в леглото, а в живота това беше много по-ценно, отколкото да пееш добре или да те бива в работата. Да, те я ценяха, и то не само в духовен, но и в материален план!

Нейният наивен Белоусов, учител по руски език и литература, до ден-днешен беше убеден, че живеят с неговата мизерна заплата. Как ли пък не! Хората, които бяха готови да й плащат пари, с лопати можеше да ги ринеш. Налагаше й се да увърта и да баламосва мъжа си с какво ли не. Ту че са я извикали в поликлиниката за профилактичен преглед при гинеколога, ту че приятелката й се е разболяла, ту че в магазина са докарали изумително евтини блузки. И горкичкият Белоусов й вярваше.

Единственото, което я изнервяше в тази работа, бе необходимостта сама да ходи при клиентите си. Понякога се чувстваше като личен лекар, който отива при пациентите си независимо от времето, собственото си състояние или настроение. Още в пиесите (или в разказите) на Чехов лекарите страдаха от тази невъзможност да принадлежат на себе си. Людмила Лвовна, която бе приобщила Анфиса към търговията със собствено тяло, наричаше това разходи по производство и жертви в името на популярността.

Най-много я измъчваше необходимостта да измисля причини на внезапните си излизания, да ляга в чуждите чаршафи и да измива от себе си потта в чуждите бани.

Всичко останало, включително и моралните и етични аспекти, нямаше значение за Анфиса! Тя честно изпълняваше святото задължение на всяка омъжена жена, Белоусов беше доволен от нея в леглото, тя не му отказваше близостта си и му се отдаваше с охота още при първия намек за желание от негова страна. Нямаше да бъде ощетен, ако тя също така успешно доставяше блаженство и на други мъже. Но не и безплатно!

Анфиса Генадиевна се събуди около единайсет часа, взе си душ, закуси, сложи си по навик малко грим и легна на дивана пред телевизора. Тя работеше вечерно време, така че сутрин нямаше какво да прави.

Когато мобилният й телефон изпълни арията на херцога от „Йоланта“, тя се отзова с крайно нежелание. Човекът, който се обаждаше, се представи като Сергей Литвиненко. Без да се впуска в подробности, той я покани в стаята си в хотел „Сибирско злато“.

Тя понечи да възрази и да каже, че тази вечер е заета, но Сергей й назова като парола името на приятелката й Людмила Лвовна, което означаваше, че тя й го препоръчва като особено сигурен и проверен клиент. Парите нямали значение, в смисъл „няма да се пазарим“. Тази фраза изигра ролята на катализатор…

Анфиса Генадиевна връхлетя в хотелската стая на Литвиненко като закъсняла за влака курортистка в купе. Събу обувките си на прага, по пътя към леглото свали късата си поличка и чорапогащника си, захвърли наляво розовата си блузка, а надясно — червения си сутиен и възкликна:

— Само че бързо! — Стовари се съвършено гола върху постелята, тъй като тя не носеше гащи по принцип: — Имаме… на разположение… не повече от час — рече тя, опитвайки да си поеме дъх между думите. — Цената за екзотична поза е сто и двайсет щатски долара, а за обикновена — сто. Плащането става веднага. Сложи парите на масата и сваляй панталоните, защото ей сега ще ти покажа звезди в небето и фойерверки над Москва!

Литвиненко с удоволствие наблюдаваше този стриптийз. Анфиса Генадиевна много му хареса. С такова идеално тяло тя можеше да позира на художници или да се снима в реклама за дамско бельо!

Но в момента той нямаше намерение да прави секс, пък дори и екзотичен. По-нататък, след завръщането си от операцията „Отвличане“, с удоволствие щеше да изпробва и тази представителка на красносибирската самодейност.

— Не бързайте да се събличате! — викна той и вдигна дясната си ръка, сякаш се канеше да спре преминаваща покрай него кола. — Няма да си говорим за секс. Искате ли да изкарате десет хиляди долара за един ден?

Анфиса Генадиевна подскокна и седна в леглото. Такова нещо досега не й се бе случвало! Разбира се, клиентите й не пестяха отплата си, подаряваха й парфюми, цветя и екскурзии. Но в момента й предлагаха цяла камара пари, и то в брой! Тя си представи пачката… Какво ли щеше да поиска от нея този симпатичен супермен? Да убие мъжа си? Да предаде родината си?

— Какво ще искате срещу тези пари? — прошепна тя и се покри с възглавницата, доколкото това беше възможно. — Какво трябва да направя? Минет на Абрамович? Или пък на Тодорковски? Или и на двамата?

— Работата не изисква особени усилия, но за сметка на това е доходоносна — обясни й Литвиненко, издърпа насила възглавницата от ръцете й и й подаде чорапогащника и полата, които вдигна от пода. — Организирайте пикник, на който да присъстват съпрузите Рикови. Желателно е това да стане без бодигардове или да има най-много един. Останалото не ви засяга. Ще получите в аванс една трета от възнаграждението. Ако успеете да ги замъкнете на мястото, което ще ви посоча, ще получите още една трета. Останалото ще ви дам след приключването на операцията. — Той грижливо изтупа възглавницата и я сложи на мястото й.

— За каква операция става дума? — След като обу чорапогащника си и полата, Анфиса Генадиевна се почувства неудобно и прикри гърдите си с ръце.

Сергей й донесе останалите дрехи.

— Операция ли казах? — изненада се той. — Извинявайте, исках да кажа, след като пикникът свърши. Това ще бъде просто номер, Анфиса Генадиевна, просто един номер и нищо повече! Приятелите на Олег Алексеевич са решили да се пошегуват с него…

Обяснението беше шито с бели конци, но Анфиса виждаше само парите, които работодателят й изсипа пред нея на леглото. Прекрасните пачки долари, пристегнати с разноцветни ластичета!

И въпреки това, задачата да организира пикник без бодигардове й се видя странна! Да не би този красавец с телосложение на атлет да е подготвил някаква разправа с мъжа на приятелката й? Намекът за някакъв си номер, за шегичка, която някой уж бил замислил, естествено, бе оправдание за глупаци. Казват, че парите не миришат… А как само миришеха понякога — на кръв…

Ами, нека да си миришат! Работата изобщо не беше трудна! Всъщност, толкова пари й се даваха за нищо! Повече нямаше да й се налага да се влачи по чуждите апартаменти и да доставя удоволствие на разни похотливи търговски директори и техните заместници.

Естествено, трябваше да си поблъска главата, за да измисли повод за пикника, но Анфиса Генадиевна вярваше в своята изобретателност и въображение. Нямаше да й коства особени усилия да убеди жената на Риков Татяна. Анфиса беше абсолютно убедена в това! Таня пееше в хора на Двореца на културата и се отнасяше добре към нея като към приятелка и художествен ръководител… А на свой ред Татяна щеше да убеди и Риков.

— Ще се опитам! Кога трябва да стане?

— Датата и мястото ще научите по-късно — усмихна се загадъчно Литвиненко.

— А защо трябва да организирам този… а-а-а, пикник… че на това отгоре и без бодигардове?

Литвиненко разбра, че глуповатата и елементарна на вид жена го бе засякла.

— Пошегувах се за номера — призна си Литвиненко. — Просто се налага да си поговорим с олигарха на четири очи. Сама разбирате, че неговият офис не е подходящо място за откровени разговори, защото там всички стени са осеяни с бръмбари. Колкото до това, че не бива да има бодигардове, причината е същата — няма нужда от излишни уши.

— Тогава сумата ще е не десет, а единайсет хиляди долара — отсече тя, — или си намерете друга глупачка.

Литвиненко сдържано се усмихна. Очевидно Анфиса не можеше да се пазари. Но за сметка на това беше алчна, хвана се на въдицата и сега му оставаше само да измъкне рибката.

— Добре — кимна Литвиненко и добави още няколко банкноти към аванса. — Останалото ще получите след изпълнението на поръчката…