Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бригадата (11)
Оригинално заглавие
Металл и воля, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване и редакция
Dave (2010 г.)

Издание:

Александър Белов. Кръв и злато

Руска, първо издание

Редактор: Димитър Риков

Художествено оформление на корица: Димитър Стоянов — Димо

ИК „Ера“, 2004 г.

ISBN: 954-9395-07-3

История

  1. — Добавяне

49.

Помощникът на представителя на президента в Далечния Изток Зорин трайно се установи в Благовещенск. Градските власти му заделиха офис в една доста прилична къща, която се намираше почти в центъра на града, мерцедес с шофьор и още трима щатни служители, естествено, без да се броят Вера и Литвиненко.

При него всекидневно идваха на поклонение местни бизнесмени и политици, по една или друга причина недоволни от действията на местните власти. Всички искаха от него да се разправи с по-сериозните им конкуренти и да получат помощ за разгръщането на собствения си бизнес в Москва.

Така Виктор Петрович откри за себе си още един много перспективен начин за сравнително честно превъртане на пари чрез лобиране в полза на интересите на местната риболовна мафия.

Борбата, която се водеше за предоставяните от държавата квоти за улов на риба в региона, можеше да се сравни по напрежение и драматизъм само с гладиаторските боеве в древния Рим. От време на време Зорин дори се чувстваше като жрец, който владее някакви тайни познания. А ерудитът Сергей Литвиненко дори започна да го нарича понтифик и авгур по аналогия с Юлий Цезар. Богатият му номенклатурен опит и създадените в Москва връзки позволяваха да прокарва всяко решение, за което му плащаха протежетата.

Авторитетът на Виктор Петрович се издигна до небесата. Всички търсеха неговото благоразположение, всички започнаха да му се подмилкват — и кметовете, и губернаторите на областите, и шефът му Киндеренко, който най-сетне разбра с кого си има работа и от известно време си затваряше устата и не се бъркаше в нещата му.

Правилната схема, по която се извърши обсадата на Красносибирския завод за алуминий също даде своите плодове. Основна роля в атаката изигра основаният от Литвиненко вестник „Камбана“. За разлика от контролираните от градските власти органи за масово осведомяване, той наистина се превърна в рупор на опозицията.

Повечето от журналистите, които Сергей нае, бяха или изгонени с гръм и трясък от местните вестници за непокорство, или, робувайки на професионалния си фанатизъм, сами ги напуснаха веднага щом се появи възможност да пишат всичко, което мислят, без ограничения.

Свобода на словото без задръжки — това беше условието на Берестовски, при което той се съгласи да финансира „Камбана“!

Около вестника се обединиха и демократи, и комунисти, и профсъюзи, и най-различни малки партии от всички цветове, които нападаха градската администрация, застанала на страната на ръководството на предприятието в конфликта около комбината.

Както често се случва в Русия, злото беше персонифицирано в образа на един конкретен човек и в този случай това беше олигархът Риков. Именно той се превърна в очите на „населението“ във въплъщение на всички беди и нещастия, стоварили се върху региона през последните години.

И народът излезе на барикадите. Веднъж облепиха мерцедеса на Риков с плакати и лозунги, които гласяха: „Ако не дадеш заплатите, ще получиш ритник“ и „Дай парите и изчезвай в тайгата“.

Лозунгите бяха примитивни, но вършеха работа. Обстановката около комбината се нажежи до краен предел. Достатъчно бе да се появи само една искра и щеше да се разнесе взрив. Тази искра се оказа отвличането на Риков.

Стойността на акциите на комбината за алуминий падна под номинала. Агентите на Берестовски и Зорин активно ги изкупуваха на баснословно ниски цени. А след като контролният пакет се озовеше в ръцете на лондонския изгнаник, махалото щеше да се залюлее в обратната посока и щеше да има съживяване на производството и частично погасяване на задълженията и към доставчиците, и към бунтуващата се работническа класа.

Едновременно с това Герман Моисеевич щеше да се разплати и с организатора на „спасяването на предприятието“ и да преведе в банковата сметка на Зорин в Швейцария предварително договорената сума от десет милиона долара…

Колкото до добива на злато, перспективите също бяха блестящи: „Ингушзолото“ беше на ръба на разпада, мутрите на Базан бяха отслабени до крайна степен… Можеше да иде и да грабне находището „Свободни“ с голи ръце. Докато конкурентите му не са се усетили…