Александър Белов
Метал и воля (18)

17.

Литвиненко не пристигна сам на уреченото за среща място край Белогорск. Благодарение на връзките си с Федералната служба за безопасност той установи контакт с босовете на престъпната благовещенска групировка, която се бе специализирала в експорта на наркотици от Китай за европейските региони на Русия. Те му отпуснаха японски джип и двама мрачни каяци с автомати.

Омар също пристигна с джип и също не беше сам, а в компанията на Муса и Шамил. Не се доверяваше на никой друг.

Двете групи бяха нащрек и въпреки това срещата не беше в стил „обикновен бандитски разговор“. Литвиненко не се канеше да поставя искания или да предявява претенции. В телефонния разговор обясни на Омар, че ще стане дума само за запознанство и установяване на изгодни делови отношения.

Подчинявайки се на жеста на Сергей, единият от каяците извади от багажника сгъваема масичка и столчета, а другият — почерпката: бутилка „Смирнов“ и две чашки. Хората на Омар наредиха мезето — плодове и безалкохолни напитки. Арабинът категорично отказа водката. Но седна на масата срещу Сергей. Каяците се спогледаха и се отдалечиха към джипа си. Бойците последваха примера им.

Муса се намести под едно дърво и с престорено равнодушие се захвана да дялка някакво клонче. В действителност изключително напрегнато се вслушваше в разговора, който изобщо не можеше да се нарече мирен. Защо ли изобщо се стараеше? Е, щеше да запише в паметта си поредната порция важна информация, ала какво щеше да направи с нея? Така и не успя да установи сигурна връзка с Веденски. Мобилните телефони тук нямаха обхват, връзката се разпадаше. Нужен му бе сигурен и умен човек за свръзка, само че откъде да го вземе?

— Искам веднага да предупредя — започна Сергей и с удоволствие отпи от водката. — Ние с теб сме делови хора, ще говорим делово.

— Слушам те — съгласи се Омар.

— Говори се — продължи с рязък тон Литвиненко, — че при вас са възникнали трудности по извозването на златото от региона. На мен ми е все едно за какво го използвате, но съгласете се, че тук вие имате нужда от него колкото свинче от звънче. — Усмихна се, за да покаже, че това е шега. — Затова ви предлагам да въведем разделение на труда: вие добивате златото, ние осигуряваме доставката му в Кавказ. Предлагам ти да решиш проблема си срещу дял от печалбата. Ако се опиташ да организираш доставката на златото сам, ще се лишиш от всичко. Срещу тази помощ ще отстъпиш половината от стоката на нас. А сега помисли кое е по-добре: да изгубиш всичко или да го поделиш с партньорите си?

Разговорът край масата пое в друга посока.

— Какви ги говориш, искаш да грабнеш златото с нашите ръце ли? — подскочи възмутеният Омар. — О, Аллах, накажи този нечестивец!

— Престани, Аллах няма нищо общо с това — каза Литвиненко, потискайки яда си. — Това е бизнес. Вие заграбвате златото от златотърсачите и заделяте от него за нас срещу свършена работа. И това е честно!

— Разбирам, но защо искате половината? Работата със златото не е лесна: златотърсачите го крият, мутрите го отмъкват… Шефът на селищната администрация Афанасий Суриков си завира носа в работата ни.

Сергей показа с недвусмислен жест как трябва да се постъпва с опозицията. Стисна с лявата си ръка въображаемата кокошка, а с дясната й откъсна главата. Омар кимна. Точно така, това беше единственият правилен начин да се реши всяка трудна задача.

— Нека бъдат шейсет за нас и четирийсет за теб? — предложи Омар, след като помисли малко. — Така е справедливо.

Литвиненко охотно прие предложението на новия си партньор. Той много добре знаеше, че ако се наложи, кавказците ще бъдат унищожени. Но преди това хубавичко щяха да ги отръскат, докато измъкнат скъпоценния метал… А на този етап от сътрудничеството им най-важното бе да узнае къде Омар крие златните си запаси.

Естествено, това можеше да стане ясно и по друг начин — да проследят и заловят преносвачите на златото. Но процесът беше дълъг и муден, освен всичко останало изискваше твърде голяма загуба на сили и хора. А такива нямаше! Освен това в правозащитните органи не работеха само продажни ченгета и вампири с пагони — толкова мащабна операция щеше да привлече вниманието им. По-добре да действат с разбиране и колегиално. И в нужния момент да постъпят с Омар като с гореспоменатата кокошка — яко да го сритат в златните яйца!

Високопоставените преговарящи страни си стиснаха ръцете. Официалната част от трудните преговори завърши и вече можеха да се разделят. Сергей погледна замислено към Омар. Нямаше да е зле да му предложи съвместна работа за в бъдеще. Но първо трябваше да се посъветва със Зорин…

Докато протичаха преговорите, Шамил седеше в колата и с тъга гледаше приятелите си, руснака, който разговаряше с Омар, и короните на дърветата, разлюлени от вятъра. Чувстваше се като попаднал сред вълци. Когато Омар и бунтовниците дойдоха в дома му и настояха да влезе в редиците на защитниците на исляма, Шамил категорично отказа. Неговото призвание бе да пасе овцете, да дои кравите и да отглежда децата си… Не искаше да се бие. Колко века вече в Кавказ се водеше война и краят й никакъв не се виждаше!

Нахалният арабин настоя Шамил да застане под знамето на пророка, иначе на близките му се пишеше лошо. Всички щяха да ги загърбят. И Шамил се изплаши. Не за себе си, а за семейството си. Най-вече за малката си дъщеря, за своята любима нещастна Зарема. Забеляза какви погледи й хвърля Омар, а тя беше още дете! Скърцайки със зъби, Шамил се съгласи и взе в ръка проклетия „Калашников“.

За втори път се изплаши, когато му показаха пребития му руски съсед, с когото другаруваше от дете. Кървавите разправии бяха изпитан метод на бандитите, терористите и революционерите, независимо от тяхната идеология и вероизповедание.

„Убий руския Иван!“ — заповяда Омар и допря острието на кинжала си до гърлото на плачещата Зарема.

Наложи се да затвори очи и… да стреля! „О, Аллах, накажи Омар, Хатаб и другите убийци и върни своя слуга към мирния труд и към живота без кръв и насилие!“

„Защо трябва да избивам невинни руснаци? С какво са се провинили те пред пророка? Мохамед е казал: всеки ще дойде на Страшния съд със своята Книга! Ние имаме едни и същи светини и един и същ Бог, само че се наричат различно, а същността им е еднаква!“