Александър Белов
Метал и воля (38)

37.

Олег Алексеевич Риков беше много почтен и интелигентен човек. Никога не си позволяваше да ругае, камо ли да псува. Не повишаваше глас, когато разговаряше със служителите си и се стараеше да не ги обижда, дори когато те категорично грешаха или проваляха поставената им задача. Накратко — беше рядка птица, каквато в наши дни не се срещаше на всяка крачка!

Случайната изневяра по отношение на жена му толкова дълбоко го травматизира, че той тъй и не успя да се съвземе след нея. Непрекъснато се измъчваше и разчопляше душевните си рани. Не му помагаха никакви самооправдания и самоутешения. Да, тогава той беше пиян! Да, някаква случайна курва го беше подмамила! Той дори не изпита истинско удоволствие, а просто изхвърли от себе си натрупалото се напрежение заедно със спермата. И въпреки това споменът за този случай непрекъснато го измъчваше. Ако Таня научеше за това, за нищо на света нямаше да му прости и щеше да замине при родителите си в Хабаровск.

Не издържа на терзанията си, отиде да се изповяда в църквата и се покая за прелюбодеянието си. Възрастният отец поклати глава укорително, но му прости неволния грях. След това малко му поолекна. Въпреки всичко непрестанно изпитваше чувство за вина и беше готов да направи за жена си всичко на света. Ето защо Олег Алексеевич се държеше с нея необичайно мило и любезно, стараеше се да изпълнява всичките й молби и почти всеки ден й подаряваше цветя и бижута…

Тази вечер Татяна дълго и приглушено говори с някого по телефона. Той не се вслушваше в разговора, седеше си в кабинета и преглеждаше документи. Женските радости и огорчения не го засягаха, защото и без това времето не му стигаше дори за любимата му работа.

Обстановката около комбината беше нажежена до краен предел, парите катастрофално не достигаха. И не само за ликвидирането на безбройните дългове по неизплатените заплати, но и за разплащането за суровини, оборудване и резервни части с многобройните доставчици! Казано с две думи, безизходицата беше такава, че направо да си теглиш куршума!

Татяна влезе безшумно в кабинета, промъкна се до мъжа си изотзад и го прегърна през врата.

— Олег, докога ще седим в това заточение като пленници от замъка Иф? Ти наистина си като заточен в офиса си! Не ти ли се ще да се поразведрим малко? Искаш ли да зарежем всичко и да се скрием в тайгата? Анфиса предлага да отидем на пикник.

При споменаването на това име Олег Алексеевич леко потръпна, но слава богу, жена му не забеляза. Господи, докъде се беше докарал! Не му стигаше агонизиращото предприятие, ами на това отгоре и съвестта го гризеше!

— Извинявай, Таня, но сега не ми е до развлечения. Трябва изцяло да се посветя на комбината. Обсадили са ни от всички страни: и прокуратурата, и ченгетата, и данъчните инспектори, всички банки ни отказаха кредити! Изобщо, извършват класическа разправа с нас. Какъв ти пикник, за какво говориш? Нека да го отложим за пролетта…

— Когато е пълно с комари, буболечки и прочее радости на тайгата, така ли? За нищо на света! И без това заради теб съм се затворила между четири стени като тайнствената Тамара. Че ние с теб почти не се виждаме! Моля те, зарадвай ме, нека да отидем, искаш ли? Не заслужавам ли това благоволение? За един ден нищо няма да се случи с твоето предприятие — нито ще фалира, нито ще се срути. Нека да отидем, Олег, много те моля! И не само аз, твоята любима Анфиса Генадиевна също те моли!

Любима ли? Да не би Татяна да е научила за неговото прегрешение? Ами ако в онзи момент някой бе надникнал в стаята? Видял е двойката, която прави секс на пода, и е подхвърлил на съпругата му съответната анонимна бележка. Тъй и тъй, да знаете, и аз изпитвам огорчение като вас, но не съм в състояние да мълча. Вашият мъж има любовница… В такъв случай отказът му да отиде на пикник заедно с Анфиса можеше да се стори подозрителен на жена му!

— Е, щом приятелката ти ме моли — престорено се разсмя Олег Алексеевич, — налага се да склоня. Само че това няма да стане утре, програмата ми за утре е претъпкана, предстоят ми разговори с данъчните.

Таня изписка от възторг, потърка буза в ухото на мъжа си и го целуна по малката колкото монета плешивина на темето.

— Толкова си добричък! Обаче, знаеш ли какво, хайде да отидем само тримата — ти, аз и Анфиса. Без твоите мутрести телохранители. Както правехме на младини — само ние и реката!

Риков не се изненада от странната молба на жена си. Той познаваше нейната омраза към бодигардовете му, която понякога достигаше до фобия. И наистина, нямаше никакво удоволствие в това да си почиваш под конвой. Но, от друга страна, напоследък се бяха пръкнали твърде много вилхемтеловци, робинхудовци и други волни стрелци… Ако възразеше, жена му щеше да се обиди, но не му пречеше да я предупреди.

— Нали знаеш, Таня, стана много опасно да се ходи където и да е без охрана…

— А на шофьора каква му е работата? Той ще ни е за охрана!

— Е, добре де, добре — капитулира Олег Алексеевич. — Но ще отидем вдругиден, съгласна ли си?

„Направо е страхотно, че Анфиса измисли този пикник! — радваше се Татяна. — Тя е толкова изобретателна, толкова находчива, просто да й завидиш! Е, за нея се носят разни слухове, но еснафите винаги завиждат на младостта и успеха!“

— Поздравявам те — избоботи в слушалката Зорин с недоволен и скърцащ глас, сякаш пила се отъркваше о ръждиво желязо. — Парите, за които се разбрахме, вече са преведени. В Швейцария, както ти искаше… Е, това е, отбой!

Преди десет минути развълнуваният Литвиненко му се обади по мобилния телефон и му съобщи, че всичко върви по план. Риков скоро щеше да изчезне. И слава богу, защото Берестовски вече направо му късаше нервите. Всеки ден се обаждаше и предявяваше нови претенции. Днес например го упрекна, че не е достатъчно активен и че не харчи милионите, които му е изпратил, по предназначение. Настояваше завземането на комбината да стане колкото се може по-бързо и да получи отчет за направените разходи: на кого, колко, кога и за какво е платено.

А искането да му предостави отчет плашеше Зорин. Герман Моисеевич не беше особено алчен, но пресметливостта бе в кръвта му. Той живееше на принципа: парите обичат сметката. Ала Зорин нямаше да е Зорин, ако не бръкнеше в милионите на Берестовски. Налагаше се да изготви фалшиви списъци с получатели и услуги, за чието заплащане уж бяха похарчени паричките на олигарха. Това не беше проблем.

Освен това, ако отвличането на Риков и завземането на комбината преминеха успешно, победата щеше да зачеркне всичките му дребни и смъртни грехове. След като сложеше ръка на комбината, Берестовски нямаше да изпада в дребнавости…