Александър Белов
Метал и воля (34)

33.

Веденски не научи за събитията в Свободни от вестниците, защото получаваше оперативните сведения всяка сутрин на бюрото си. Разгромът на двете престъпни групировки в далекоизточната тайга — на тъй наречения „Ингушзолото“ и бандата на мутрите — беше извършен професионално. Ако се съдеше по информацията от мястото на събитията, Муса не беше забъркан и разкрит.

По време на последния разговор с неговия агент, той му съобщи, че се намира край находището в Свободни и че се надява в най-скоро време да проследи пътя, по който златният пясък и златните късове се пренасят в Кавказ.

Белов не можеше да мисли за нищо друго освен за Ярослава! Дори синът му, когото той обичаше повече от всичко на света, мина на втори план. Ех, Ярослава, Ярослава! Тази толкова здрава, стройна и едновременно с това крехка девойка, която имаше такава нужда от неговата защита. А той се бе подвел и бе позволил да я отвлекат!

Тя стоеше пред очите му както в онзи пророчески сън. А гордо вдигнатата й глава и смелият й поглед сякаш му казваха: успокой се, ела на себе си, нищо няма да ми се случи, сигурна съм, че ти ще ме освободиш…

И какъв идиот трябва да си, за да оставиш едно момиче да бъде защитавано от някакъв старец и кекавия Фьодор?! Ако я беше взел със себе си, нямаше да има никакви проблеми. Сега какво да прави, къде да търси похитителите?

Как къде? След разгрома на бандата му, Омар не можеше да се скрие в тайгата, това беше ясно. Не можеше да отиде и в Заполярието, а сигурно щеше да откара скъпоценния си трофей на своя територия в Кавказ. Единственият път, който водеше натам, минаваше през Красносибирск… Тя можеше да бъде само там, ако вече не я бяха извели от тукашната територия!

Още същата вечер Белов и приятелите му излетяха с вертолет от Свободни за Красносибирск. Естествено, за два, максимум за три дни той не би могъл сам да претърси огромния град.