Александър Белов
Метал и воля (5)

4.

Олга не се реши лесно дори на този кратък разговор с Александър. Спомените я връхлетяха… Времето донякъде бе изтрило в паметта й разривите и скандалите и в ума й изплуваха само хубави моменти: първите им срещи, разходките из Москва… признанията в любов… Сега й беше трудно да каже кое бе повече — горчивото или сладкото. Ухажването на хубавото момче, първата им незабравима близост, раждането на Ваня… Тези неща нямаше как да се забравят. Но сред тях бе и опита на Саша да я обладае насила!

Ала сега това вече не беше най-важното, най-същественото. Откровеният разговор не й беше необходим, за да се връща в миналото. Бе настъпило време да възстанови официалните им отношения и да сложи ред между двамата. Трябваше да подадат заявление за развод и да се разделят цивилизовано, като хората. Но как щяха да си поделят имуществото?

Бившата съпруга на бившата глава на фонд „Реставрация“ сравнително бързо свикна с безпределната власт над хората, с големите пари, с правото да управлява финансовите потоци и да се разпорежда с банковите сметки. Наивното момиче с цигулка в ръка се бе превърнало зряла жена, която си знаеше цената — същинска бизнес лейди. Тя беше човекът, който вземаше обмислени решения, караше подчинените си да ги превъплъщават в живота и носеше отговорност пред тях за неуспехите.

А след тържествената среща, която служителите на фонда организираха на завърналия се от небитието Белов и която я възмути, тя разпъди целия стар контингент, който помнеше него и Бригадата. Смени секретарките и сътрудниците си и усили охраната. И се премести на деветия етаж в кабинета, който преди заемаше Белов…

Неочакваното завръщане на Саша от небитието приличаше на взрив, който застрашаваше самото съществуване на фонда.

Ами ако въпреки всичките си миролюбиви заявления, Александър поискаше дела си? Ами ако изведнъж пожелаеше отново да оглави фонда и да си възвърне изгубеното положение? Какво щеше да стане тогава? Тогава тя също трябваше да се върне към предишния си начин на живот и в предишното си състояние, когато беше никой, просто кукла, поробена от директора на театъра Карабас Барабас.

Само мисълта, че такъв обрат на нещата е възможен, я докарваше до състояние на силно раздразнение. Затова се реши да проведе откровен разговор с мъжа си. Трябваше веднъж завинаги да разбере доколко твърдо е намерението му да се оттегли. Как се кани да постъпи и дали не иска да се върне във фонда? Нима ще направи от нея и своя син просяци?

Без да се посъветва с Шмит, който с почуда и боязън наблюдаваше превъплъщаването на своята любовница в някаква хетера московско производство, тя пристигна рано сутринта в офиса, заключи се в кабинета си, заповяда да не пускат никого при нея и набра номера на Белов, който й съобщиха новите й сътрудници…

Той веднага я нарече Оленка. Както преди, когато още бяха близки. Нима Александър още я обичаше? Ако това беше така, нейната задача страшно се опростяваше. Не, не се канеше да легне с него в леглото, защото нямаше нужда от чак такава жертва. Щеше да е достатъчно само малко да пококетничи, да повъздиша, да припомни предишните им отношения и да се престори, че я гложди лека носталгия.

Това щеше да подейства отпускащо на Саша и тя като нищо щеше да започне по-лесно да го манипулира. Още повече, че оттогава беше изтекла толкова много вода… Къде е сега онзи железен Саша Белов? Може би се бе превърнал в пластилин? Вече нямаше зад гърба си такива финансови сили и средства, с каквито разполага тя.

Той не можеше просто да дойде и да седне на мястото й! За новите служители на фонда, който Олга бе назначила, Белов беше никой — човек от улицата. Нямаше да го пуснат дори да прекрачи прага. Би могъл да седне в креслото на ръководителя на фонда, което сега заемаше тя, само ако потърсеше правата си чрез съда. Ами, нека да ги търси. Законът у нас беше отворена врата в полето! Докато насрочеха делото, докато го решаха, пък и като започнеше едно протакане…

„Ако Белов се заинати, в крайна сметка може и да ми види сметката…“ — помисли си Олга и се изплаши.

Не, тя все още не беше узряла за такова решение. Все пак Белов беше баща на сина й, нейният пръв мъж, човек, когото навремето бе обичала много. Не, убийството му не беше изход. Просто трябваше да покаже на Саша, че той няма шансове за победа в борбата за фонда — тя бе пуснала здрави корени там като вековно дърво и току-така нямаше да я изтръгне!

Тя отново се спомни, че той я нарече Оленка! Ами ако искаше да възстанови семейството си? Може би точно затова веднага прие предложението й да се срещне с нея? Щеше да е добре, ако нещата стояха така. Тя щеше да се съгласи, но при определени, много строги условия: да прехвърли половината от всички пари по банковите сметки в Швейцария на нейно име, да й предаде контролния пакет от акциите на нейно име и да й предостави правата да се разпорежда с основните фондове, без да иска неговото съгласие!

По-добре беше да получи половината състояние при мирни условия, вместо да подхваща война, която въпреки руските закони или, по-точно, благодарение на тях, можеше да завърши с поражение за нея.

Белов не беше просто късметлия, той бе хитър и ловък късметлия и това негово качество му позволи да оцелее по време на свирепите криминални войни през деветдесетте години, да разбие всичките си врагове и дори да влезе в Държавната Дума в качеството си на перспективен политик. Беше опасен противник и не биваше да се подценява.

Да, формалното възстановяване на семейството беше добра идея. Все пак, връзката й с Шмит се бе изчерпала. Дмитрий й помогна да се възкачи на върха на властта и сега започна да й пречи. Само й се мотаеше в краката. Необходимостта от силови решения почти отпадна, бизнесът беше легализиран, престъпните босове на практика не можеха да стигнат до нея. Бяха усетили, че настъпва краят на бандитския капитализъм и настава епохата на позитивизма! Самите те в по-голямата си част започнаха да се стремят към спазване на правилата на бизнеса.

Бурният секс с Дмитрий, по който навремето бе загубила ума си, също беше останал в миналото. Тя вече отдавна не предизвикваше никакви чувства в него. И той тепърва щеше да си плати за това пренебрежение! Освен това тя никога нямаше да му прости едно нещо: обидният му отказ да й изпрати пари в Маями, за да си купи цигулката на Адомети! Макар че всъщност той беше прав и тя нямаше време да свири на уникалния инструмент. Тя изобщо нямаше време за нищо друго освен за бизнеса.

Олга излезе от офиса на фонда един час преди уреченото време. Пред нейния мерцедес се движеше единият джип на охраната, а зад него — другият. Нека Белов види каква беше станала тя и как неговата „Пепеляшка пътува в каретата“…