Александър Белов
Метал и воля (62)

61.

— Саша… — разнесе се детски глас.

Пленниците скокнаха като един и вдигнаха глави нагоре. През кръглото отверстие на шахтата, покрито с метална решетка, се виждаха току-що изгрелите на нощното небе звезди и тъмният силует на една глава. Зарема! Напоследък тя бе свикнала всяка нощ да идва до шахтата и да си говори със Саша. Това накара Витя да престане да се заяжда с Федя и да подхване Белов — постоянно му досаждаше с шегите си за взаимната любов между двамата.

Белов беше поправил куклата й, тъкмо преди тя да се появи. С помощта на една треска и парче плат, което откъсна от ризата си, и под вещото ръководство на квалифицирания Доктор Уотсън той успя да сложи шина върху счупения крак на потърпевшата. Вярно, Саша реши да окаже помощ на американското момиче не съвсем безкористно, а с определена цел.

— Здравей, Зарема — каза й мило Саша. — Поправих ти куклата. — Той извади от джоба си пострадалата по време на вълчето нападение Барби и я показа на момиченцето, но в шахтата беше тъмно и то едва ли успя да види нещо. — Крачето й е счупено и се наложи да го бинтоваме!

Щом чу, че Барби е жива, Зарема страшно се зарадва, първо се разсмя, а после се разплака от съчувствие към болната кукла и започна да моли Саша да й върне приятелката…

— Зарема, във вашето село има ли една такава девойка, която прилича на твоята кукла — със сини очи и руса коса? — подвикна Саша на момиченцето. — Къде е тя?

Зарема каза, че голямата Барби живее в мазето на чичо Омар…

— Трябва на всяка цена да се срещна с нея — обясни Саша на момиченцето. — Помогни ми, моля те, и ще си получиш куклата… Хвърли ми едно въже, за да мога да изляза оттук и да се видя с леля Барби… А ти млъквай — каза той шепнешком на Витя, който се разсмя в много неподходящ момент, — докато не съм ти строшил рогата.

— Ти по-добре си лъсни твоите — озъби му се Витя, но млъкна.

Момиченцето изчезна. След около пет минути горе се чу шумолене и на дъното на шахтата падна едно намотано дебело въже.

— Мамка му, ама че асистентка имаш! — пак разкикоти се тихичко Витя, вече едва сдържаше, — няма да се затриеш с такава помощничка.

В течение на цяла една минута Белов обяснява на момиченцето, че няма как да излезе от шахтата, ако въжето не е завързано горе. Щом разбра това, Зарема се разплака, защото много искаше да си получи куклата, но не можеше да завързва въже. Всички разочаровано се върнаха по местата си, седнаха и се облегнаха на стените, а Витя цветисто изпсува.

— Ама че сме идиоти — възкликна Саша след минута мълчание. — Та ние разполагаме с всичко, за да се измъкнем оттук!

Обитателите на шахтата погледнаха с надежда Белов. Той се приближи до стената и неизвестно защо почука по нея с юмрук.

— Значи тъй, момчета. Ние сме петима, нали? — и след като чу единственият възможен отговор на този въпрос, кимна с глава: — Петима. Да си спомним златното си пионерско детство. Ще направим следното: вие двамата — посочи Уотсън и Риков — ще застанете с лице към стената и ще се опрете с ръце о нея… Така, Олег Алексеевич… — Белов се наведе и потупа с ръка пищяла на Риков, отмествайки го на разстояние от стената. — Веднага се вижда, че никога не сте имали работа с ченгетата, отдръпнете се, отдръпнете краката си. Сега опрете ръце о стената. Уотсън, много добре стоиш, школата веднага си личи… Така, а сега ти, Витя, се качи върху тях, направи същото и намери точката на равновесие. Хвани се ей там с ръка — показа Саша една широка пукнатина в стената на шахтата.

Когато акробатичната композиция беше изградена, Белов се отдръпна назад и я огледа с критичен поглед.

— Ами аз? — попита обидено Витя, който също искаше да участва в този акробатичен етюд.

— Ти ще ги крепиш и ще ги подпираш отзад, за да не пострадат, когато падна отгоре — засмя се Белов.

С помощта на Федя той се покатери по образувалата се от телата стълба до решетката, вкопчи ръцете си в нея, но не можа да я помръдне от мястото й. Вероятно беше заключена с катинар или резе от външната страна.

— Зарема! — подвикна тихо Саша. Само на трийсетина сантиметра от него се появи широконосото лице на момиченцето. То доволно се усмихваше. — Дръпни резето… Отмести го, де — поясни той, след като видя, че Зарема го гледа въпросително. — По дяволите, тя не разбира всичко на руски. Как да излезем оттук? Как да отворим решетката?

Зарема завъртя глава няколко пъти… Сетне се разнесе скърцане на дръпнато резе… Долу акробатите дишаха тежко от напрежение. Олюлявайки се върху нестабилната си опора, Белов вдигна като щанга тежката решетка нагоре и я отмести встрани толкова, колкото да се измъкне от отвора…