Александър Белов
Метал и воля (57)

56.

По време на целия двучасов полет до Махачкала Шмит седя с мрачна физиономия, въздиша и от време на време руга. Перспективата да даде на Омар един милион долара, които вероятно щяха да бъдат използвани в подкрепа на терористите, на залагането на взривове в руските градове и на откупите за попадналите в плен бунтовници изобщо не го радваше. Той все повече бе склонен да мисли, че моментът, в който ще предадат парите, трябва да се използва за освобождаването на Белов. А Омар да бъде ликвидиран и — какво да се прави, щом така се налага — да бъде погребан за тяхна сметка, тоест — да отдели десет хиляди долара от този един милион. Само че как да извърши всичко това?

С Коля нямаха оръжие, защото такова беше условието да им дадат самолета. Бяха принудени да действат на чужда територия… Тъй като беше истински професионалист, Шмит отхвърляше спонтанните решения и предпочиташе да действа по добре обмислен план. Но в този случай изпитаните методи бяха изключени. Шмит отново въздъхна тежко.

— Дима, какво ти става, да нямаш астматичен пристъп? — поинтересува се Коля, който седеше до него. — Защо дишаш като стар кон, който мастурбира? Не се тревожи, ще направим всичко както трябва…

— А как трябва? — попита го Шмит. — За Саша никакви пари не ми свидят, но да ги давам на разни боклуци…

— Че защо трябва да им ги даваме? Помисли си само, ние имаме един куфар пари. В Кавказ с толкова пари можеш да си купиш автономна област или дори цяла република… Ще наемем хора, ще вземем под аренда от войничетата една установка „Град“ и ще освободим Белов, а пък Омар ще направим на бифтек…

— Козелът не става за бифтек — възмути се Шмит, — първо трябва да го очистим…

Коля се разсмя. За разлика от Дмитрий, на него задачата да освободят Белов не му се струваше чак толкова сложна. Колко такива операции бяха извършили в рамките на флота и всичките до една бяха успешни!

— Че какъв е проблемът? Щом трябва, ще го очистим… — отсече той.

Шмит прехвърли наум на кого от тамошните кавказци може да разчита. Оказа се, че освен на престъпния бос в Махачкала Аслан Абалаев, нямаше към кого другиго да се обърне. Налагаше се да поиска хора и оръжие от него. Само че дали той щеше да поиска да си пресича пътищата с уахабитите? Шмит каза на Коля, че най-вероятно ще включат в операцията Абалаев. Той кимна в знак на одобрение.

В това време през илюминаторите се показаха Кавказките планини. Гледката беше неописуемо красива, но нито Шмит, нито Коля й обърнаха внимание. Главите им бяха пълни с други неща. Когато самолетът започна да се снишава над летището в Махачкала, Шмит все още нямаше дори приблизителен план за действие. Та той дори не знаеше къде Омар държи Белов!