Александър Белов
Метал и воля (47)

46.

Веденски категорично забрани на Муса да участва лично в ликвидирането на терористите. Както и да се връща в Кавказ. Ако Омар разбереше за провала на операцията си, задължително щеше да заподозре Муса в двойна игра. Сега операцията се оглавяваше от майор Воскобойников!

Муса гледаше обидено Игор Леонидович. Толкова сили и нерви бе изразходил, а сега трябваше да се покрие и да отстъпи мястото си на друг човек.

Ето че вече пет години той снабдяваше Веденски с информация и изпълняваше най-сложните му задачи… И нито веднъж не бе съжалил, че стана негов помощник. Ако тогава Веденски не го беше спасил, ако не го беше измъкнал от килията, в която ченгетата го затвориха за една нощ заедно с ореховските мутри, той отдавна вече нямаше да е на този свят. А най-важното бе, че Игор Леонидович го спаси от съдбата на престъпник. Иначе сега щеше да обикаля затворите и лагерите като всичките си бивши другарчета от престъпната групировка.

Но защо точно сега, когато решителният момент назряваше, той трябваше да слезе от сцената? Беше му някак обидно! Но нямаше как да излезе на глава с генерала! Тук действаха като в армията и дисциплината стоеше над всичко. Щом са ти заповядали, трябва безропотно и безмълвно да изпълняваш… Изглежда, Игор Леонидович прочете мислите, които тормозеха помощника му.

— Не се коси, Муса, и за теб ще се намери подходяща работа — усмихна се добродушно той. — А сега си почини и събери сили. Ще имаш нужда от тях…