Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бригадата (11)
Оригинално заглавие
Металл и воля, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване и редакция
Dave (2010 г.)

Издание:

Александър Белов. Кръв и злато

Руска, първо издание

Редактор: Димитър Риков

Художествено оформление на корица: Димитър Стоянов — Димо

ИК „Ера“, 2004 г.

ISBN: 954-9395-07-3

История

  1. — Добавяне

58.

Шмит и Коля бяха посрещнати до трапа на летището в Махачкала от един представител на филиала на приятелската московска банка, която им предостави самолета си за частното им пътуване. Двамата бяха изненадани най-много от вида на летището: по целия си периметър то беше обградено от бронетранспортьори, а наоколо сновяха хора във военни униформи. Обстановката напомняше снимачна площадка на някакъв екшън или филм на военна тематика.

— Какво става при вас? — поинтересува се Шмит, а Коля съжали, че не са въоръжени. Без пистолет под мишницата се чувстваше точно толкова неловко, колкото би се чувствала светска дама без грим на прием.

— Баретите току-що арестуваха местен престъпен бос. Аслан Абалаев се казва — обясни им посрещачът, който имаше вид на банков чиновник. — Сложиха му белезниците направо в самолета на пистата. Планирал отвличане на кмета на Махачкала. Само че му се наложило дълго да чака на опашка, за да се докопа до кмета. Това е седмото по ред отвличане на горкия човек, за щастие — отново неуспешно. Все не могат да си поделят града — измърмори недоволно чиновникът.

Той подкани с жест гостите да го последват и тръгна към входа в сградата на летището. До него беше паркирана газка с трима въоръжени до зъби десантчици под командването на един напет офицер. „Сините барети“ опипаха с подозрителни погледи новопристигналите, които минаха покрай тях, но не казаха нищо… Вече бяха видели представителя на банката, който им се наби на очи, докато чакаше кацането на самолета.

Точно в този момент Коля се обърна към Шмит, връщайки се към прекъснатия разговор:

— Е, какво реши за Белов? На Абалаев не можем да разчитаме. Какво ще правим?

Шмит сви рамене. Един дявол знаеше. Трябваше да се обадят на Омар и да си уговорят среща. Друг изход нямаше.

— Ей, хубавици, я се върнете обратно — разнесе се зад тях властен басов глас. Когато Шмит се обърна, видя същия онзи офицер, само че сега беше излязъл от колата и заплашително се взираше в тях. Подчинените му бяха приготвили автоматите си за стрелба. — Покажете документите си…