Александър Белов
Метал и воля (25)

24.

Обстановката в къщата напомняше гуляй на анархисти от някой стар революционен филм. Масата беше обсипана с остатъци от храна и затрупана с празни и наченати бутилки алкохол. Веднъж Белов и Космос бяха водили някакви преговори със солнцевските мутри и там бяха заварили същата оргия.

Двама мъже с вид на бандити хъркаха, облегнати на стената и прегърнали двуцевките си, а на пейката до печката седеше още един като тях. Изглеждаше така, сякаш вече цяла година е пиянствал, без да спира. Ако се съдеше по хлътналите му малки очички и ниското му чело, в тиквата му имаше най-много две мозъчни клетки. По стечение на житейските обстоятелства този тип хора също беше познат на Белов.

— Свали ръцете. Няма къде да избягаш, куршумът ще те настигне — разреши той и кимна красноречиво на конвоя. — Ще си поговорим ли? Седни, ако искаш.

— Може и да си поговорим… — Саша изтръска картофените обелки от една табуретка и седна.

— Викат ми Базан — представи се с гордост водачът на вълчата глутница. — Аз съм местният плантатор. А ти кой си? Защо щъкаш из тайгата сам?

— Тебе търся — импровизира Белов.

— Мене ли? — изненада се Базан. — Да не би да си от ченгетата?

— Аз съм Саша Белия от Москва. — Гостът премина на по-разбираем за мутрата език. — Чувал ли си за мен?

Базан се отмести от печката, изправи се на крака и се вгледа.

— Чувал съм нещо, докато търках наровете в затвора — отвърна той. — Ама може и да ме пързаляш и да се правиш на каквото не си. Кого познаваш от крадците?

Саша с лекота изброи прякорите на коронованите крадци, с които му се бе случвало да се сблъсква по различни поводи. Назова и отговорника за Далечния Изток, когото крадците бяха избрали, и своя стар познат, който се занимаваше с доставката на оръжие за Кавказ и впоследствие се бе заселил в Красносибирск. Прякорът му беше Грот.

„Един обикновен тиквеник не би могъл да знае такива подробности за живота на крадците“ — отсъди Базан и почти бе готов да повярва, че човекът, който седи пред него, е Белов. Но от друга страна онова, което не знаеше тиквеникът, го знаеше ченгето.

Саша видя, че престъпният бос продължава да се съмнява и сложи паспорта си на масата. Базан проучи всяка негова страничка, дори помириса снимката и я сравни с оригинала. Саша Белов, който би трябвало да е Белия, приличаше на него и по възраст, и по начина, по който разговаряше. Май не ставаше дума за фалшификация.

— Слушам те, браточка, защо си ме търсил? — попита Базан и върна паспорта на Саша.

Белов му разказа накратко за концентрационния лагер, който бяха направили бунтовниците за всички жители на Свободни. И в разказа си наблегна доста силно на торбите със злато, които уж се пазеха в селището край находището.

Базан се отнесе равнодушно към страданията на первомайци, но щом чу за златото, се оживи и се възбуди, сякаш му бяха сложили инжекция с нещо силно тонизиращо. Без да сваля очи от разказвача, напипа наченатата бутилка и впи устни в гърлото й като бебе в смукалка. Очите на пияния главатар на бандата заблестяха, а пръстите на ръцете му затрепериха, сякаш вече се докосваха до скъпоценните парченца злато.

— Няма по-лесна работа от това да изтрепете бойците и да им вземем оръжието — продължи да го съблазнява Белов. — Те спят под навеса, най-много петима бойци охраняват селището. Фасулска работа е да се справите с тях. Заспалите няма да успеят да се събудят, а вие вече ще сте ги изпратили при Аллах…

— Че е така, така е. Правилно казваш. Само че с какво да се справим? Ние имаме само ножове и стари пушки… Стават колкото да изплашим с тях жените и старците, но не ги бива за истинска работа!

— На първо време два калашника стигат ли ви? — попита Белов. — Останалите ще си ги набавите, когато очистите бунтовниците.

Базан не успя да му отговори. Навън се разнесе бученето на вертолет. Забравили и за Саша, и за Базан, мутрите хукнаха на улицата. Те също излязоха след тях на двора. Високо над покрайнините на селото кръжеше един МИ-8. Точно в този момент двама военни в защитни униформи изблъскваха през отворената му врата огромен сандък. След секунда над него се отвори парашут.

Мутрите се разкрещяха като папуаси и хукнаха към мястото, където щеше да се приземи. Когато Белов отиде при тях, сандъкът вече беше нацепен с брадви, а в снега около него бяха нападали гранати и цинкови кутии с патрони. Бандитите бързешком се въоръжиха с автомати „Калашников“. Саша забеляза и две картечници. Значи тъй, браточките имаха покровители и в небесата.