Александър Белов
Метал и воля (39)

38.

Времето беше прекрасно, небето — безоблачно, а студът — лек и ободряващ. Олег Алексеевич седеше до шофьора, а приятелките Таня и Анфиса си бъбреха на задната седалка. Черният мерцедес летеше по заснеженото шосе като състезателна кола на „Формула 1“. Много добре стана, че се измъкна от града! Напоследък се чувстваше като механичен придатък към своето предприятие. А човекът е създаден за движение и свобода, както птицата — за полет… Така му се искаше да зареже всичко и да избяга някъде в планините, където на сто версти наоколо няма нито жива душа! Нито данъчни инспектори, нито охрана!

Вярно, неестествената липса на охрана разваляше настроението на Риков и той се озърташе към преспите, заснежените корони на дърветата и гъстите храсталаци. Навсякъде му се привиждаха килъри и грабители. От време на време Олег Алексеевич хвърляше и по някой поглед към жена си и любовницата си.

Наистина ли той, порядъчният семеен мъж, бе обладал тази красива жена Анфиса? Олег Алексеевич си спомни как тя стенеше под него на пода, как силно стискаше с колене бедрата му, сетне как изпъна крака, вдигна ги нагоре във формата на буквата V и закрещя като… Като звяр, като луда! Таня никога не се държеше така в леглото, а по време на оргазма си мълчеше. Изобщо, беше много сдържана жена…

— Олег, защо си толкова мрачен? Приличаш на стар и строг съпруг — пошегува се Таня. — Наистина ли присъствието на две очарователни жени в колата не те радва? Трябва да ни засипваш с комплименти и да ни забавляваш! Забрави за всички проблеми и се отпусни, миличък!

— Остави човека на мира — намеси се Анфиса Генадиевна през смях. — Сигурно си спомня за някое интересно любовно приключение. Виж колко притеснено се усмихва!

— Ще му дам аз на него едно любовно приключение! — възкликна тя и удари лекичко с юмруче мъжа си по гърба.

— Как можеш да се държиш така със силния пол? — разсмя се отново Анфиса, сякаш го подканяше да си спомни стаята в Двореца на културата, мекия килим и двете слети тела върху него. — Мъжете трябва да бъдат хранени, галени и извеждани на разходка… на каишка.

Таня оцени шегата и също се разсмя. Развесели се и Риков. Слава богу, на нея и през ум не й минаваше какво се е случило…

Шеговитите приказки с жените го поуспокоиха. Пък и от какво можеше да се страхува, след като никой не знаеше, че е тръгнал за тайгата? Той не бе споменал дори пред служителите си къде се кани да прекара си времето. Просто обяви, че на другия ден няма да е на работа…

Мерцедесът спря до една колиба за ловци. Шофьорът се засуети в колата, Риков излезе пръв и отвори задната врата, за да подаде ръка на жена си. Ала тя не успя да излезе навън!

От тайгата внезапно изскочиха трима мъже с автомати. Бяха облечени със защитни униформи и носеха черни маски! Шофьорът се опита да измъкне пистолета си, но откосът от автомата го прониза и го повали на една страна върху съседната седалка. Без да обръщат внимание на виковете на изплашените жени, двама от бандитите обезвредиха Олег Алексеевич, удряйки го с прикладите, и помъкнаха по земята към тайгата.

Едва в този миг Анфиса Генадиевна осъзна какво е извършила! Все едно дяволът й бе взел акъла с тези пари! Та тя толкова много обичаше Таня! И мъжа й Риков! И освен това много обичаше живота!

— Какво правите? — изкрещя тя и се опита да се пресегне през облегалката на предната седалка, за да измъкне пистолета от мъртвия шофьор.

Тя успя, но нападателят, изпод чиято маска се виждаше къса норвежка брадичка, я изпревари и пусна един откос по купето на мерцедеса. Анфиса умря на място. Рикова падна през вратата по гръб върху студения сняг. Нямаше сили да помръдне. Изпитваше много силна болка накъде в гърдите — там, където допреди малко биеше сърцето й. Последното, което видя в живота си, бе парата, надигнала се от обляната с кръв кожена тапицерия на седалките…