Александър Белов
Метал и воля (65)

64.

След няколко минути всички пленници от шахтата се изкачиха горе по стълбата, която Саша намери и спусна долу. Озоваха се в двора на къщурка, сгушена в горния край на селото — там, където стръмният склон, върху който бяха построени къщите, тръгваше нагоре във вид на отвесна скала. От тази височина се виждаше края на гората, където бойците уахабити ги бяха заловили в плен.

Зарема поглеждаше с надежда в очите всеки от пленниците, които излизаха от шахтата, в очакване да види в ръцете му своята кукла. Последен навън изпълзя Фьодор Лукин. А къде остана куклата Барби? Върху кръглото простодушно лице на Зарема се отпечата израз на обида и разочарование. Саша я погледна и се плесна по челото:

— Ето, вземи… — Той бръкна в пазвата си и подаде на озареното от щастие момиченце пластмасовото копие на русата американка.

— Ако твоята Варвара се разболее, трябва да я лекуваш с балсама на Уотсън — посъветва Федя Зарема. — Това е ей този плешив чичко с мустаците, него трябва да търсиш… — и той посочи уморения до смърт от номерата му Доктор Уотсън.

Щастливата Зарема грабна куклата, притисна я до себе си и започна да й шепне нещо на чеченски. Барби мълчеше. Съдейки по всичко, тя умееше да слуша. А може би разбираше само английски…

Белов внимателно огледа околността. Тук нещо не беше наред! Вече съмваше, но нито един прозорец не светеше, нито един комин не димеше. Дори да нямаше ток, пак беше странно. Кучетата не лаеха! И охраната никаква не се виждаше! Това не беше характерно за чеченците, тези родени воини можеха да бъдат упрекнати във всичко, но не и в липсата на професионализъм.

— Какво става тук, къде са всички? Защо не се вижда нито една светлина? — попита той Зарема.

— Омар нареди всички да напуснат селото. И всички го напуснаха, нашите хора се страхуват от Омар. А моят татко не се страхува… Той дори и от вълците изобщо не се страхува… Така каза на мама! — съобщи гордо момиченцето.

— А къде е баща ти? Хайде, заведи ни при него…

Шамил ги посрещна на прага на къщата си. Беше страшно притеснен, защото бе открил, че дъщеря му е изчезнала и не знаеше къде да я търси. Толкова се зарадва, задето е невредима, че дори не й се скара. Но Зарема изобщо не се чувстваше виновна. Та нали тя беше помогнала на добрите хора, които бяха спасили и нея, и Барби!

— Значи сами се измъкнахте от шахтата? — попита Шамил и се подсмихна: — Омар сигурно ще се зарадва… Влезте в къщата, докато не са ви забелязали — направи крачка назад и пусна бегълците в помещението. — В селото няма никой, само Омар кой знае защо остана заедно с трима бунтовници…

В простичко, дори примитивно обзаведената стая, която служеше едновременно и за кухня, и за спалня, и за хол, всичко беше обърнато с главата надолу.

— Когато тръгваше, жена ми взе само най-необходимото и разхвърли всички неща — обясни Шамил. — А аз останах заради дъщеря си…

Белов го попита дали има оръжие. Той поклати глава, сетне като че ли си спомни нещо, отиде в другата стая и се върна с голям нож в ръка.

— Ето, намерих го в гората, след като ви заловиха.

Витя се хвърли към Шамил с вик: „Това е моето мачете!“

Той страшно се зарадва на любимата си играчка! И радостта му в никакъв случай не беше по-малка от тази на Зарема, когато получи куклата си.

— И кой от нас двама е глупакът, а? — укори го Фьодор.

— Във всеки случай не съм аз — отвърна Витя, размаха широкото острие, както римски император — късия си меч, и го прибра в калъфа…

— Извинявайте, момчета, но нямам друго оръжие вкъщи — каза виновно Шамил. — Трябва да се махнете, докато Омар не е открил, че сте избягали.

Според него на входа на селото имало един джип „Чероки“… Можели да се възползват от него… Белов и Риков се спогледаха.

— Единственият изход е да откраднем колата и да изчезнем оттук колкото се може по-надалеч. Без оръжие нямаме абсолютно никакви шансове — убеден бе Олег Алексеевич…

В крайна сметка общото събрание реши, че Белов, Витя и Шамил в качеството му на водач ще откраднат джипа, а другите ще се опитат да се измъкнат от селото по друг път с помощта на Зарема. Тя познавала всяка пътечка наоколо. Определиха си среща на края на гората, там, където бойците заловиха Саша и приятелите му…