Александър Белов
Метал и воля (55)

54.

Шмит се качи с асансьора на деветия етаж на фонд „Реставрация“, премина със строева крачка край секретарката на Олга, която стана права, щом го зърна, и влезе без да чука в кабинета й. Желязната бизнес лейди седеше край заседателната маса, която по размери приличаше на тенис корт с твърдо покритие, и преглеждаше пощата си. Пред нея бе поставен коктейл, превърнал се напоследък в задължителна част от ежедневието й. Някъде преди около година се бе пристрастила към алкохола. Не, не към водката или към коняка, а към леките коктейли с мартини. Използваше сместа за сваляне на напрежението. Щом видя Шмит, Олга приветливо се усмихна.

„Същинска актриса, мамка й, истинска шибана актриса! — помисли си злобно Дмитрий. — Ту ти говори гадости, ту се прави на най-добрата ти приятелка…“

— Митя, влизай, сядай, радвам се да те видя! Благодаря ти, че дойде веднага след като ти се обадих… Имам новини… — тя направи една пауза по Станиславски, погледна Шмит в очите и тържествено заяви: — Белов се намери! Той е в Кавказ, в Чечня, в плен при уахабитите. Те искат за него откуп от един милион долара! В противен случай обещават да ни го изпратят на части… Обадиха ми се преди половин час по мобилния телефон и аз веднага ти звъннах.

Ей това се казваше новина! И как ли Александър Николаевич се бе изхитрил да затъне в тази история? За какъв дявол се бе замъкнал в проклетата Чечня? Цялата тази работа като нищо можеше да е постановка с цел някой да им измъкне парите. Навярно някакви тарикати искаха да гепят кръглата сума от един милион долара, а пък самият Белов спокойно си живееше някъде в Петербург или Свердловск, или където и да е другаде и нито имаше представа, нито знаеше нещо за всичко това.

— А ти разбра ли — поинтересува се Шмит — дали този, който ти се обади, е кавказец?

— Май не беше. Звучеше по-скоро като московчанин, да, говореше с московски акцент! Честно казано, стори ми се, че е Глигана. Нали знаеш, че той говори хрипкаво и свисти, когато диша, като че ли грухти. Но не съм съвсем сигурна в това. Тъй че, какво ще правим, Митя? — Тя стана изключително внимателна и любезна както винаги, когато Дмитрий й беше необходим.

„Най-вероятно — помисли си Шмит, — похитителите се страхуват, че могат да бъдат разкрити с помощта на специални разузнавателни средства и са възложили обаждането на някой от местните московчани. Срещу заплащане, естествено. Глигана би могъл да има отношение към това. Непременно трябваше да засекат следващото обаждане и да го запишат…“

— Е, защо се замисли? — пришпори го Олга. — Един милион долара! Направо да откачиш! Да не би да са полудели? Тъй ли не се научиха да броят?

Тя потърка пръстите си един в друг в класическия жест, който означаваше, че парите обичат сметката.

— Що за въпрос е това? Нали съвсем наскоро се тръшкаше за сиротната участ на Иван и твърдеше, че си готова на всичко за него. Дори и на това да си възстановиш семейството. Наистина ли парите са ти по-скъпи от бащата на твоя син? — попита Дмитрий, без да скрива презрението си. — Разбира се, ти решаваш дали ще платиш откупа… Но аз нямам намерение да стоя настрана! — заяви раздразнено той.

Олга го гледаше със снизходителна усмивка. Господи, колко лесно беше да се предвидят реакциите му. Дори едно дете би могло да го манипулира! Как изобщо се бе влюбила в този елементарен човек, в този симплицисимум?

— Че да не би аз да съм против? — престори се на изненадана. — Аз съм с двете ръце „за“! Но, може би, все пак ще се опитаме да преговаряме и да свалим от цената. В крайна сметка търговията с хора също е вид бизнес както всички останали. Нали това е пазар и той диктува условията…

Шмит се разтресе от възмущение. Така се разкрещя на Олга, както не бе крещял никога и на никого, само дето не започна да тропа с крака… Още миг и Шмит за пръв път в живота си щеше да вдигне ръка на жена. Изплашена от реакцията му, Олга отстъпи и нареди на всички подразделения на фонда да съберат наличните пари.

След два дни Шмит в компанията на един-единствен телохранител в лицето на Коля излетя за Махачкала с частен самолет и дипломатическо куфарче в ръка, натъпкано с долари…